От редактора
Преди 70 години комунисти сатрапи разстрелват 11 горяни от Сливенския отряд и славния командир Търпана
Командирът Търпана и паметникът на горяните в Сливен
Отрядът на Търпана е разбит на 31 май срещу 1 юни същата година в месността Невеща в Сливенския балкан. Горяните са обградени, а в операцията срещу враговете на народа са изпратени 8 хил. войници и 7 хил. запасняци. Акцията се ръководи
лично от Вълко Червенков
и министъра на вътрешните работи Георги Цанков.
Завързва се престрелка. Командирът е ранен, а Величко Илиев, Кольо Иванов Илиев и Илия Вичев са убити в гората. Гъстата утринна мъгла помага на горяните да се измъкнат от засадата. Командирът Бенковски предлага да се пръснат на групи в Балкана и да се изтеглят по посока изток към Петолъчката. Тактиката им се оказва първоначално успешна, но целият район е блокиран, а агентите на милицията са заложили и друг капан на нелегалните.
Най-зловещото предателство е извършено от Василка Димитрова
Тя е съпруга на горянина Иван Димитров Барабанчика от Сливен. Той е един от първите членове на отряда, но жена му е дъщеря на активен комунист и предпочита да предаде съпруга си, но не и партията. По уговорена с ДС схема Василка тръгва из сливенските села където са се укрили горяните след битката. Убеждава ги, че е дошла да ги спаси и с камион да ги изведе към Гърция. Приемат думите й като истина, вярвайки, че е жена на свой. Преоблечени като жътвари, около 15 души от отряда се качват в камиона с надежда да се спасят. Остават обаче като попарени, когато машината спира, а те се оказват в двора на затвора, обградени от милиция.
Друга част горяни са заловени на различни места и откарани в милицията в Чирпан.
Трета част от разбития отряд, заедно с командира Бенковски успяват да се придвижат до село Първенец, Пловдивско, с надежда по-късно да се прехвърлят през Родопите в гръцко. Там Търпана е приютен уж от ятаци, но всъщност се оказва в капан. Докато разказва на маса как е убил с пистолета си двама офицери комунисти, белезници щракват на ръцете му. Някои от заловените горяни са убити след побоища и изтезания още първите дни след залавянето им в милицията и затвора.
Процесът срещу враговете на партията протича в четири дела. Всички са
съдени за антидържавна дейност
По първото №1003 съдът заседава в Стара Загора. На 12 декември 1951 година са осъдени на смърт 11 човека от отряда, а още същата вечер присъдите са изпълнени.
По дело №1015 процесът се води в Сливен в зала „Зора“. По него са и издадени три смъртни присъди – на Радко Иванов, Цоньо Велев и Георги Стоянов Русев.
По дело №1052 на смърт е осъден само Тоньо Стоянов Дичев, а по дело № 1034 – Тодор Тенев. На всички смъртници им е наложено и 100% конфискация на имуществото. Другите заловени, но останали живи горяни получават присъди между 10 и 20 години затвор.
Държавните обвинители са прокурорите Динко Пейчев и Жеко Тилев, баща на скандалния бизнесмен от зората на демокрацията Атанас Тилев.
Съдията произнесъл 17 смъртни присъди е Радослав Радев. Активно действали по разгрома на отряда по линия на ДС и МВР са Кънчо Богданов, Иван Войников, Тодор Кавръков, Христо Зехирев, Иван Рашев. От София пристигат специално познавачите на борбата с бандитизма – Веселин Райков, Сашо Вацев и Владимир Гогов. Имената на тези сатрапи,
убивали от любов към партията
не трябва да бъдат забравяни от родолюбците.
68 години по-късно, обаче, дори и моралната справедливост в България изглежда непостижима и невъзможна.
Темата за Горянското движение в България е една от най-премълчаваните, малко позната и почти неизследвана. Реално то се оказва първият автентичен народен бунт в страните от Източна Европа, минали под ботуша на Сталин и Съветската червена армия. Много години преди Унгарските събития и Пражката пролет горяните в България казват „не“ на кървавия комунизъм и с оръжие излизат в Балкана, организирайки мощна съпротива в цялата страна. Нарекли са се горяни, за да демонстрират ясната разлика с фаворизираните партизани-шумкари, които вече управляват с терор България.
Комунистическият режим винаги се е страхувал и никога не е искал да официализира Горянското движение, защото то му отнемаше ореола на най-верния сателит на Кремъл, който все пак е допуснал съпротива срещу „народната власт“. На българите обаче тази половинвековна манипулация отне правото да се чувстват горди, че не са малодушен и робски народ, а първи в така наречения социалистически лагер са вдигнали глави за свобода.
Още от От редактора
Преди четвърт век за първи път американски президент стъпва на българска земя
Ликвидират Йосиф Хербст като неудобен свидетел за убийство
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология
Преди 80 години издъхва Райко Алексиев, убит от комунистите заради карикатура за Сталин