„Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“. Този завет принадлежи на строителя на съвременна България Петко Каравелов.

За него финансистът и банкерът Атанас Буров казав: ”Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка”.

Преди 134 г. на днешния ден Петко Каравелов съставя четвъртото правителство на България. Паралелно с това оглавява и радикалното крило на Либералната партия. Правителството му обаче просъществува само до 1881 г. Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режимът на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884).
След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. - русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран.

През 1896 г. Каравелов основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия.