Българите дори и да не знаят, че на днешния ден – 10 май, преди 174 години е роден славният български войвода Хаджи Димитър, той завинаги ще остане част от националната ни идентичност, защото Ботев го е обезсмъртил в едноименното си стихотворение: “Жив е той, жив е”.

Войводата е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Едва 2-годишен невръстният Димитър става хаджия. През 1862 година хваща Балкана и с чета броди из планината цяло лято. През пролетта на 1864 става знаменосец, а после и командир в четата на Стоян войвода от Сливен. Година по-късно Георги Раковски сформира чета с участието на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.

През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. поборниците преминават Дунав с една гемия. Със стъпването си на българска земя войводите водят няколко кървави сражения с турската потеря. На 9 юли в местността Канлъдере (кървава река – б.р.) до Вишовград четата е разбита, а Стефан Караджа е ранен и пленен. Тогава под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството съвременни историци.

След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр. Крън, Казанлъшко.

За трагичната смърт на войводата Хаджи Димитър във в."Curier d'Orient" от 18.VII.1868 г. пише: "И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа... Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори да последната минута с една енергия достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук..."

Според някои изследователи обаче Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници. За три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Там, въпреки грижите на местни пастири, умира от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място.

Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).