В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология
Днес се навършват 149 години от рождението на известния български журналист Йосиф Хербст. Саможертвата на този общественик не трябва да бъде забравяна, още повече днес, когато българската медийна среда е пропита от зависимости, политическа цензура и корпоративни интереси.
Професионалната кариера на Хербст, който е от еврейски произход, започва от редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“.
По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“.
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. По време на априлските събития от 1925 година Йосиф Хербст „безследно изчезва“.
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма. Хербст обаче, който е женен за дъщерята на Петко Каравелов, винаги е бил заклет демократ и родолюбец, а журналистическата му почтеност в никакъв случай не може да бъде смесвана с идеологията на комунизма.
Фактор
Професионалната кариера на Хербст, който е от еврейски произход, започва от редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“.
По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“.
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. По време на априлските събития от 1925 година Йосиф Хербст „безследно изчезва“.
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма. Хербст обаче, който е женен за дъщерята на Петко Каравелов, винаги е бил заклет демократ и родолюбец, а журналистическата му почтеност в никакъв случай не може да бъде смесвана с идеологията на комунизма.
Още от От редактора
Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров
И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите