На днешния ден преди 128 г. е организиран първият държавен преврат след Освобождението на България срещу княз Александър Батенберг. В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех. Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.
Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че свалянето на правителството на Бойко Борисов де факто е било преврат, с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
Още от От редактора
Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие
След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП.
Кой уби в Чехия Райко Даскалов - ВМРО или Александър Цанков?
През 1946 г. костите на българския министър и дипломат са пренесени в България, гробът му днес е в софийската Борисова градина
Преди 36 години комунистите подпалват Партийния дом в София, горят червения грях
30 години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее националният трибагреник, а сградата се ползва от НС