На днешния ден преди 128 г. е организиран първият държавен преврат след Освобождението на България срещу княз Александър Батенберг. В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех. Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.

Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.

По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че свалянето на правителството на Бойко Борисов де факто е било преврат, с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.