На днешния ден преди 128 г. е организиран първият държавен преврат след Освобождението на България срещу княз Александър Батенберг. В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех. Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.
Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че свалянето на правителството на Бойко Борисов де факто е било преврат, с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи