Президентските избори: Всички ябълки ли ще отидат в една кошница, а дали има дъно?

Димитър Попов

Пресконференцията за случая в Петрохан, както и предшестващото я журналистическо разследване за помилвания от Илияна Йотова наркобос, са типичен пример за компроматна война в българска предизборна кампания.

Началото го дадоха медии и политици, когато си спомниха за случая с наркобоса от Петрич и коментираха неговото помилване като мистериозна подкрепа от вицепрезидента тогава Йотова за един осъден и особено опасен за обществото престъпник. Новината беше гарнирана с друга новина – за сина на Йотова, който си купил имот за 2 милиона. В журналистическия занаят това се нарича сива пропаганда – сложени една до друга, двете новини индуктивно създават логическа връзка помежду си.

Отговорът на Радев и Йотова, които така или иначе играят в тандем, беше пресконференцията за Петрохан, в която бяха дебело подчертани връзките на сектата на Калушев с ППДБ и с лидерите на партиите в коалицията. Използвания пропаганден метод е директен – партийният елит се е сраснал, финансирал и закрилял една педофилска секта, завършила с разширено самоубийство. Индиректното внушение е, че за това носи отговорност и кандидата на същата общност за президент Андрей Гюров.

Със сигурност и двете компроматни атаки ще имат някакъв 

ефект върху избирателите

 И той няма да е малък, защото и помилването, и случая Петрохан са ядрени бомби в сферата на пропагандата. Пуснатият на свобода наркобос загатва за преки връзки на президентството с мафията, а Петрохан се представя като христоматиен пример за злоупотреба с власт и използване на неправителствени организации за нечисти цели. 

Употребата на такива тежки компромати преди избори е 

пропагандна война, която говори за няколко неща 

Първо, че залогът в тези президентски избори е много голям и настоящото правителство на Радев държи на всяка цена Йотова да спечели. Средствата нямат значение. Очевидната причина е, че Радев не иска в президентството бъдещ противник, а послушен васал. Той самият знае колко е опасен за всяко правителство президент с вдигнат юмрук, повел разгневено множество от недоволни избиратели. Йотова не е тип площаден лидер, нито пък ще има куража да се опълчи срещу неговото правителство. Освен това ще бъде президент - русофил, който изцяло се вписва в проекта на Москва за овладяване на цялата власт в България – проект, за който Радев работеше всеотдайно като президент, а сега и като премиер. На Радев все още му предстои да изпълни главното си обещание към Кремъл – да стане новия Виктор Орбан в Европейския съюз. Негов човек в президентството е от огромно значение за осъществяването на тази цел. Задачата на Йотова ще бъде да му пази гърба от сериозния отпор, който ще срещне тази му инициатива както в страната, така и в ЕС. 

Второ, че победата на Йотова изобщо не е толкова сигурна, колкото изглежда отстрани. Когато един от кандидатите за президент има голяма преднина пред останалите, черната кампания обикновено се използва срещу него без той да отговаря по същия начин. Отдавна е известно, че компроматите петнят и своите автори, така че не се използват от сигурните победители срещу техните опоненти. Защо да стреляш с гаубица по муха? Още липсват социологически проучвания, но изглежда сигурен победител в президентските избори няма и това обяснява голямата нервност на властта около всеки компромат срещу Йотова.

Обществената реакция срещу тези компромати също е белег за

 радикални напрежения сред избирателите

 Веднага след компромата за наркобоса от Петрич последваха люти закани срещу медиите, които го разпространиха. След пресконференцията за Петрохан пък Росен Йорданов получи смъртни заплахи. При толкова радикално разделени агитки, компроматите имат ефекта на стягащи редиците заплахи към цялата общност, а не на аргументи срещу един или друг лидер. Полза от това разделение нямат самите кандидати за президент, няма полза и властта в лицето на правителството. Разделението на една нация е от полза за нейните външни врагове, в нашия случай за Русия, която официално ни смята за враждебна държава.

За съжаление ни предстоят не нормални избори, а война, която няма да завърши след гласуването на 25 октомври. И много се лъжат онези, които смятат че който отиде на балотаж срещу Йотова, после ще представлява опозицията в страната. Напротив, ако Йотова спечели, България ще се окаже с монолитна власт без никаква опозиция. ППДБ нямат потенциал да предложат алтернатива на Радев, а отказът на ГЕРБ да участва на изборите само засилва усещането, че тази партия няма бъдеще.

Казват, че когато властта няма опозиция, 

в опозиция минава народът

 За съжаление това в българските условия не е вярно. Защото власт без опозиция в България се превръща в народно смирение, мотивирано от поговорката: Преклонена главица сабя не я сече! 

Сравнете тази българска народна мъдрост с британската поговорка на същата тема: Високо вдигната глава сабя не я стига! Така  ще разберете защо трябва много да се притесняваме за резултата от президентските избори на 25 октомври.