12 Януари, 2026

​Анархист разстрелва премиера Димитър Петков

​Анархист разстрелва премиера Димитър Петков

Димитър Петков


Черна традиция в България е да бъдат разстрелвани премиери – Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Стамболийски и Андрей Луканов. Но само Димитър Петков е убит като действащ министър-председател на днешния ден преди 110 години. 

Той е опълченец, участник в боевете за освобождението на България, кмет на София, председател на парламента. Около трагичния инцидент има и друга любопитна подробност – като подбудители са осъдени и двама журналисти.

Кървавата драма се разиграва в  понеделник, на 11 март (26 февруари по стар стил) 1907 г. на софийския булевард „Цар Освободител”. Около 16.30 часа премиерът Петков тръгва на разходка към Борисовата градина, придружен от министрите Никола Генадиев, Лазар Паяков и ген. Михаил Савов. Четиримата са пазени само от един телохранител и един полицай, които вървят зад тях на разстояние около 20 крачки. Часът е точно 17, когато някакъв младеж ги пресреща, разминава се с тях, после се обръща рязко, вади пистолет и стреля четири пъти. Един куршум улучва премиера. Димитър Петков прави няколко крачки и издъхва. Дни преди това той казва: ”Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Греков. Никакъв шум около погребението ми”.

Нападателят се опитва да избяга към университета, но е арестуван от поручик Александър Константинов. Атентаторът се оказва видинчанинът Александър Петров - 23-годишен младеж, неуравновесен, невъздържан, регистриран за кражба. В София попада под въздействието на анархисти, които му внушават да извърши престъплението.

При разследването обаче изплуват и връзки с лидера на опозиционния Патриотичен блок Иван Евстатиев Гешов, който финансира критичния срещу правителството на Петков вестник „Балканска трибуна”.

Установява се, че на 24 февруари убиецът Александър Петров е бил в редакцията на вестника и се е срещал с директора му Иван Икономов и журналиста Геров. Именно те го подтикнали към пъкления план, заедно с други двама младежи - Геров и Бояджиев. Няколко месеца по-късно убиецът е осъден на смърт. Хранов и Икономов като помагачи – съответно на доживотен и на 15 години затвор. Оправдан е само журналистът Геров.

Княз Фердинанд утвърждава присъдата и на 3 юли 1907 г. Александър Петров е обесен в двора на Черната джамия (днес църквата „Св.Седмочисленици”) в София.

По ирония на съдбата фамилията дава три жертви на политическите борби, а историци днес говорят за проклятие на рода. След бащата, през 1924 г. е убит синът му Петко Д. Петков, а години по-късно, след идването на комунистите на власт и брат му - земеделският водач Никола Петков.
Сподели:

Коментари (0)

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

Масови разстрели без съд и присъда, концентрационни лагери и прокудени семейства в зловещия опит да бъде изтрито българското име от Македония