Евтим Арсов – обесен с тел на прозореца, но лицето му гледало към Запад – към светлината и свободата!

Николай Ненчев, лидер на БЗНС

На днешния ден, през 1959 г., жестоко е екзекутиран от комунистическия режим Евтим Арсов - знамето и символа на духа и вярата!
Спомням си, в началото на деветдесетте, след едно събрание на БЗНС „Н. Петков“ в Плевен ме заговори бивш концлагерист, прекарал дълго време в комунистическите концлагери и затвори. Казваше се Муса, мюсюлманин – Никола Петковист. Покани ме да го посетя в бръснарницата наблизо, където изкарваше прехраната си след затвора, друго комунистите не му позволили. Съгласих се! Влязохме вътре. Внимателно отвори вратичката на един шкаф и с особен респект ми посочи паспортна снимка в средата. Попита ме, знам ли кой е този човек! Бях виждал тази снимката десетки, може би, стотици пъти. По-възрастните николапетковисти и бивши концлагеристи носиха снимката му като икона в портфейлите си! Боготворяха го. Той беше за тях като апостол, като светец! Вече знаех кой е той! Това беше Евтим Арсов – от село Враня Стена - Пернишка област. Студент по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1938 г. По време на Втората световна война е нелегален и заради дейността си е преследван и интерниран в Каспичан. Работи с Никола Петков и е близък негов съратник. След 09.09.44 г. активно работи срещу установяването на комунистически режим в страната. Като организационен секретар на ЗМС /земеделски младежки съюз/, има огромно влияние сред земеделците и е техен идеен водач. На 23.05.1945 г. е арестуван, жестоко изтезаван и осъден по процеса срещу д-р Г. М. Димитров. През 1952 г. Евтим Арсов отново е осъден от Върховния съд на РБ, военна колегия, заедно с бивши министри, народни представители, главни секретари на министерства и други висши държавници. Евтим Арсов получава най–тежката присъда – смърт, в последствие

заменена на 20 години затвор

 По-късно, през 1992 г. се запознах с Никола Бежански – политически емигрант в Германия, бивш концлагерист, един изключителен човек и приятел, който също познаваше Евтим. Описваше го като преливащ от енергия, като кипящ котел. Бил е знамето и символ на духа и вярата сред съидейниците си. По идеализъм, казваше Бежански, той достигаше върховете на нашите възрожденци и апостоли. И по подвизи е имал малко съперници. Не е обичал да говори за себе си, но всички са знаели, че е смел, справедлив, честен и последователен. Самият той приема своето положение в затвора, но не се колебае открито да протестира срещу наложения режим на бившите министри Борис Бумбаров и Асен Павлов. Той протестира срещу инквизициите над Димитър Гичев, който прекарва пет години в единична килия и срещу когото са насъскани прегладнели кучета в 12-та килия на Плевенския затвор, които го разкъсват до смърт. Да, той, инквизираният, протестира срещу инквизициите над Ангел Держански, Милан Дренчев, Иван Костов, Фаут Гирай, Д. Делчев, Н. Гешев, Г. Генов, Беловски, Коста Лулчев, ген. Кирил Станчев, проф. Петко Стоянов. Никола Бежански твърди, че в затвора, любимата тема на Евтим Арсов била за свободата. Авторитетът му бил огромен. Признанието – всеобщо! Всичко това, очевидно, идва много в повече за българските комунисти и ДС и изглежда вече нетърпеливо се обмисля екзекуцията му. С дни на ред е зверски пребиван и измъчван, в опит да бъде пречупен духът му и сломен да бъде принуден да приеме режима и подпише декларация за отказ от политическите си убеждения. И какъв триумф би било това за българските комунисти! Как щяха да реват и обикалят с парчето хартия по концлагери и затвори, сред приятелите му, съидейниците му, сред българските демократи, по митинги и партийни събрания, за да блудстват с прага на човешките възможности. Но – не! Казват, че малко преди да го екзекутират, правят последен опит да го убедят да подпише декларация, за да избегне всички страдания и да спаси живота си. Отказал, като ги нарекъл садисти, които му предлагат да екзекутират духа му, за да спасят ненужното му тяло!
На 03 февруари 1959 г. в 80-та кобна килия го обесват с тел на прозореца. Лицето му е обърнато на Запад – към светлината и свободата!
Мир на праха му! И светла да е паметта му!