Небесна читанка

Константин Павлов

Дявол да го вземе,
цяла вечност 
съм запънат на ръба на пропастта.
Ще се вкоренят краката ми в скалата. 
И ще заприличам на ония 
криви, жилави и грозни храсти, 
дето никнат даже там, 
където кози крак не смее да пристъпи.

Но от тоя миг нататък 
неудобството ще се превърне в качество. 
В причудливи краски ще разцъфвам. 
Непознати плодове ще раждам. 
(Всеки плод с различен вкус и форма.) 
Някои ще предполагат, че са сладки, 
други ще твърдят, че са отровни.

Ах, посредствени художници ще ме рисуват, 
фотографки ще ме снимат 
контр-жур.