ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Константин Павлов
Дявол да го вземе,
цяла вечност
съм запънат на ръба на пропастта.
Ще се вкоренят краката ми в скалата.
И ще заприличам на ония
криви, жилави и грозни храсти,
дето никнат даже там,
където кози крак не смее да пристъпи.
Но от тоя миг нататък
неудобството ще се превърне в качество.
В причудливи краски ще разцъфвам.
Непознати плодове ще раждам.
(Всеки плод с различен вкус и форма.)
Някои ще предполагат, че са сладки,
други ще твърдят, че са отровни.
Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контр-жур.
Още от От редактора
Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил
След битката при Ключ наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо два века под Византийско робство
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран