Радио Белград: РСМ е временен проект, това е териториятна стара Сърбия

Северна Македония е създадена върху земите на Стара Сърбия. Тя се използва за атаки срещу Сърбия. България блокира Северна Македония по волята и диктата на Европейския съюз.

Това са само част от атаките, които отправи пред Радио "Белград"  Душан Илич от Института за европейски изследвания. В обширния анализ Илич използва антиевропейска риторика и агресивен език срещу съседите на Северна Македония, включително и към самите власти в Скопие, предаде БГНЕС.

Агенция БГНЕС предава "анализа" на Душан Илич в цялост без съкращения и редакционна намеса.

Въпреки че европейският комисар по разширяването Марта Кос миналата седмица отново заяви, че Скопие трябва да включи българите в Конституцията, за да продължи преговорите за членство в Европейския съюз, анализатори посочват, че зад това условие стои намерението на Брюксел да задържи региона пред прага на Европейския съюз.

За статута, споровете около идентичността и геополитическата перспектива на Северна Македония пред Радио Белград говори доктор Душан Илич от Института за европейски изследвания, който анализира по-дълбоките измерения на актуалната криза.

Гръцко-македонският спор: идентичност и ролята на покровителите

Връщайки се към началото на европейската интеграция на Македония и приключилия спор с Атина, Илич посочва, че представите за него често са погрешни и че същността на проблема е свързана с идентичността. Според него в началото „никой не е прав — нито гърците, нито македонците“.

„Основополагащият мит на съвременната гръцка държава от XIX век се основава на връзката между съвременните гърци и античните елини, която е много спорна и проблематична. Английският покровител на тази държава, който и до днес не се е променил, създава матрицата в цялата европейска култура, според която античната елинска култура всъщност е основата на съвременната европейска култура.

Въпреки че гърците през XIX век всъщност са били фанариоти, които не са се възприемали като антични гърци, Англия ги е устроила по този начин и ги е поставила под свое влияние“, казва Илич.

По думите му при това съотношение на силите Северна Македония не е имала възможност да запази името на държавата, което той също определя като „неестествено“.

„Сегашната Република Северна Македония естествено и исторически е възникнала на територията на стара Сърбия, а географска Македония всъщност представлява района на Солун и по-широките му околности. Нито гърците, които се позовават на античните елини и които са смятали антична Македония, Филип и Александър за варвари, нито сегашните македонци по същество са наследници, тоест не са разполагали със силни доказателства, че наследяват това антично наследство“, обяснява Илич.

Спорът формално е разрешен с Преспанското споразумение, с което според него Гърция е проектирала влиянието си върху Южните Балкани и е избегнала евентуални претенции на Скопие към Солун.

Илич обаче предупреждава, че конфликтът продължава да съществува латентно на църковно равнище, тъй като нито една гръкоезична църква, сред които Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия, не е признала новата църква в Македония под македонското ѝ име.

НАТО като награда и присъединяване към антируския съюз

На въпроса с какво е било възнаградено Скопие за приемането на компромиса и конституционната промяна, която според него на референдума е била подкрепена от по-малко от една трета от избирателите, Илич отговаря:

„Скопие беше възнаградено с членство в НАТО. Това му позволи да стане член на клуб, в който вече са Албания, Гърция и България, и по-късно да избегне политическия натиск от тези три държави. От друга страна, това му позволи да действа офанзивно спрямо сърбите, спрямо сръбския фактор като цяло, и на практика постави Северна Македония в антируски съюз, където тя даде своя принос, изпращайки танкове, боеприпаси и друго въоръжение на Украйна.“

Той добавя, че по този начин страната не е била раздробена, както погрешно се е смятало в публичното пространство, а е удължила съществуването си като проект и е получила сигурност на границите, които, особено на запад и северозапад, са силно относителни.

„Трябва да знаем, че Република Северна Македония е член на съюз, който ни бомбардира през 1999 г. и който признава независимостта на Косово, просто за да нямат хората някакви илюзии за братство и единство“, посочва Илич.

България като „прокси“ на Брюксел за вечно оставане пред прага на ЕС

Според Илич непосредствено след приключването на спора с Гърция са възникнали проблемите с България, които датират още от самото начало, тъй като двете държави и двете нации са възникнали по почти сходен начин, с тази разлика, че България има хронологично предимство от XIX век.

Той прави паралел с отношенията в региона:

„В този случай България по някакъв начин играе ролята на Хърватия, когато става дума за Северна Македония, както виждаме блокирането на Черна гора.“

В основата на спора са езикът, историята и статутът на малцинствата. Въпреки че през 2017 г. беше подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество и беше създадена смесена комисия от историци, Илич смята, че тези въпроси са само средство за геополитически игри.

„Разказът за идентичността, езика и статута на българското малцинство е удобен инструмент за изнудване, чрез който на практика Брюксел по елегантен начин, не правейки това директно, а чрез своята държава членка България, затруднява пътя на Северна Македония. Брюксел няма намерение да приеме Северна Македония за пълноправен член, както няма намерение да приеме и Черна гора. Необходимо им е оправдание, за да държат Скопие вечно пред прага и да се опитат да демонстрират остатъците от своята власт, която през последните години сериозно е отслабнала в този район“, смята Илич.

Той е убеден, че дори при изпълнение на настоящото условие би се появило ново, например въпросът за гражданството.

От друга страна, по думите му, България в момента е много важна за Брюксел „в контекста на военната атмосфера, която се създава в Европа за потенциален пряк конфликт с Русия“, поради което Европейският съюз проявява снизхождение към българските елити.

Развитие на конституционната рамка и въпросът за малцинствата

Като специалист по конституционно право Илич представя развитието на македонската Конституция. Когато през 1944 г. Македония е отделена от Сърбия, тя е формирана като република на македонския конститутивен народ, докато албанците и турците са признати като малцинства.

През 1991 г. са добавени ромите и цинцарите, а след Охридското споразумение от 2001 г. чрез конституционни изменения са включени сърбите и бошняците. Други общности, сред които българите, хърватите и евреите, все още нямат този статут.

Илич разкрива, че през 2022 г., след френското предложение, Скопие е възнамерявало едновременно да включи няколко малцинства — хървати, черногорци, словенци, египтяни, евреи и българи — за да прикрие факта, че това е изключителна отстъпка към София.

Той отбелязва и следния парадокс:

„Интересно е, че Хърватия или Черна гора, на които абсолютно всичко им пречи, когато става дума за нас, никога не са възразявали, че хърватите и черногорците не са признати в Македония като национално малцинство, докато македонците са признати при тях. В Загреб и Подгорица това изобщо не пречи“, казва Илич.

Македонското обществено мнение обаче е очаквало от политическите си елити, в замяна на включването на българите в Конституцията, да поискат реципрочност, тоест София да признае македонското малцинство в Пиринска Македония. Това, според Илич, е станало особено актуално след повишаването на самочувствието в Скопие, породено от успеха при разрешаването на сръбско-македонския църковен спор.

„Разбира се, отстъпки винаги са получавали от наша страна, от никого друг“, добавя Илич.

Апатията на обществото и интересът на политическите елити

Анализирайки настоящите настроения, Илич посочва съществуването на „две македонски обществени мнения“. Обикновените граждани — македонци и неалбанци — са уморени от преговорите и еврофанатизмът вече не съществува, докато албанците гледат на всичко през своята национална перспектива и „се интересуват от пакетно споразумение с Албания и Косово“.

На фона на апатията на обществото политическите елити, според него, имат интерес от запазването на статуквото.

„Политическите елити могат да се представят като защитници на националните интереси и по този начин да си осигурят определен резерв от гласове и да удължат оставането си на власт. От друга страна, те могат много добре да извлекат полза от положението на държава, която е пред прага на Европейския съюз, където законодателството е по-близо до африканския континент, отколкото до европейския, и в тази сива зона много по-добре маневрират и подобряват имущественото си положение“, отбелязва Илич.

В заключение той посочва, че по-нататъшното отлагане на процеса няма драматично да промени отношенията в триъгълника Скопие–София–Брюксел. Според него бъдещето на този регион, който англосаксонските центрове на властта дълго време са разглеждали като „остатъци от Османската империя“, до голяма степен ще зависи от окончателното развитие на ситуацията на Източния фронт и бойните действия в Украйна, тъй като според него нито България, нито Северна Македония исторически биха съществували без руския фактор.

От идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ преди две години в Скопие публично сръбски официални лица, учени и анализатори използват термина "Стара Сърбия" или Южна Сърбия" за днешната Северна Македония. До момента няма нито една официална реакция от властите в РСМ, включително и за подобни прояви на нейна територия от страна на сръбски държавни лица. | БГНЕС