Докато финансисти и икономисти трескаво спорят дали е добър и лош 10% плосък данък, а преди 118 г. българите се вдигат на бунт точно срещу неговия първообраз. Реално това е първото и единствено антиданъчно въстание в нова България.
Погледнат исторически десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век по нашите земи.
През вече далечната 1900 г. правителството на Тодор Иванчов решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.
В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г., селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.
Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март 1900 г. от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.
В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.
Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са стълкновенията в с. Дуранкулак. Бунтовете там изригват на 23 май. Войската е принудена да се намеси, убити са около 90 души, а стотици са ранени. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.
В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 година.
Фактор
Погледнат исторически десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век по нашите земи.
През вече далечната 1900 г. правителството на Тодор Иванчов решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.
В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г., селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.
Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март 1900 г. от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.
В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.
Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са стълкновенията в с. Дуранкулак. Бунтовете там изригват на 23 май. Войската е принудена да се намеси, убити са около 90 души, а стотици са ранени. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.
В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 година.
Още от От редактора
Задкулисите на БСП: Как Тодор Живков взе цялата власт в България
След като Тато оглавява ръководството на партията и се "освободи" от реални и мними конкуренти, наложи едноличното си управление в страната след един позабравен пленум
„Оставка!“ пред НДК и синя вълна: Петър Стоянов спечели президентските избори през 1996 г.
На балотажа президентската двойка Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев получава 2 502 517 гласа, или 59,76% подкрепа, елиминирайки тандема Иван Маразов-Ирина Бокова
114 години след битката при Люлебургаз славата за българските воини е жива
След тази историческа битка българската войска ще бъде определена като най-качествената армейска единица за своя размер в Европа