Докато финансисти и икономисти трескаво спорят дали е добър и лош 10% плосък данък, а преди 118 г. българите се вдигат на бунт точно срещу неговия първообраз. Реално това е първото и единствено антиданъчно въстание в нова България.
Погледнат исторически десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век по нашите земи.
През вече далечната 1900 г. правителството на Тодор Иванчов решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.
В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г., селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.
Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март 1900 г. от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.
В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.
Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са стълкновенията в с. Дуранкулак. Бунтовете там изригват на 23 май. Войската е принудена да се намеси, убити са около 90 души, а стотици са ранени. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.
В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 година.
Фактор
Погледнат исторически десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век по нашите земи.
През вече далечната 1900 г. правителството на Тодор Иванчов решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.
В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г., селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.
Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март 1900 г. от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.
В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.
Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са стълкновенията в с. Дуранкулак. Бунтовете там изригват на 23 май. Войската е принудена да се намеси, убити са около 90 души, а стотици са ранени. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.
В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 година.
Още от От редактора
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.
Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов
Той е създател и предводител на Всемирното бяло братство през 1922 година, чрез което демонстрира цялостния подход към така наречените окултни науки за себепознанието
Забравихме ли 6 юли - денят, в който "танковете" и лъжата взеха главата на Петър Младенов
Паметните събития от 14 декември 1989 г. - големият протестен митинг в София - е запечатал със своята камера режисьорът Евгений Михайлов, преобърнали по някакъв начин историята на България