Днес се навършват 22 години от смъртта на журналистът Румяна Узунова - един от символите на свободата зад Желязната завеса. Стотици хиляди българи години наред виждаха единствения лъч светлина чрез предаванията й по „вражеското” радио „Свободна Европа”.
В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.
Фактор
В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.
Още от От редактора
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи
Останала завинаги на 25: Днес незабравимата Паша Христова щеше да навърши 80 години (Видео)
На 21 декември 1971 година певицата, изпяла популярната песен "Една българска роза", загива при нелепа самолетна катастрофа на път за Алжир
113 години от трагично земетресение в Северна България
Денят на земетресението е съвпаднал с Черешова Задушница и голяма част от населението в Горна Оряховица, Търново и околността се е запътила към църкви и гробища, други са били на полето, което е и известен шанс жертвите да не са толкова много