На същия ден преди 48 години е вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“. Режисьор е Методи Андонов, а постановката е в Сатиричния театър. Неочаквано представлението е спряно и забранено от комунистическата цензура. Часове по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване. Заминава за Италия при брат си, а после се установява в Лондон.

По-късно става ясно, че пиесата е свалена от сцената на "Сълза и смях" след генералната репетиция заради "потискащо въздействие".

Необходимостта от творческа свобода принуждава писателя да поеме по пътя на емигранта. В едно есе той пише:

"Ако някой на този свят е писател, той винаги и при всички обстоятелства пише. И той винаги и при всички обстоятелства търси трибуна, т.е. да публикува. И когато тази трибуна му се отказва в родната му страна, талантът му го задължава да я намери, където може."

Както всички избягали от комунизма българи, Марков е обявен за "невъзвращенец", но е и осъден за "измяна на родината". Книгите му са иззети от библиотеките, филмите по негови сценарии са забранени.

При повторното излъчване на "На всеки километър" името му е заличено от списъка на сценаристите. Причина е поредицата "Задочни репортажи за България", излъчвана от 1975 г. по "Свободна Европа" и "Дойче веле", в която той разобличава същността и сърцевината на тоталитарния режим на Живков и която става популярна в България, въпреки заглушаването на радиостанциите. Тесен кръг от управляващата червена върхушка обаче чете есетата в специален поверителен бюлетин, издаван от БТА.

И други произведения на Георги Марков са забранени от властта. Романът "Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин".

Сатиричният театър отказва да постави документална пиеса по дневниците на Богдан Филов (български учен и политик, министър-председател и регент в периода 1941-1945), написана заедно с писателя Стефан Цанев.

Незавършено, поради невъзможност да бъде поставено, остава писаното също със Стефан Цанев либрето за мюзикъл "Зиг-Заг".

Кулминацията на репресиите срещу Марков е на 7 септември 1978 г. На моста "Уотърлу" над Темза писателят е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от чадъра на човек, който изчезва. След четири дни Марков издъхва в болницата "Сейнт Джеймс".

Погребан е в гробището на Уитчърч Кеноникорум, Югозападна Англия.

След смъртта му емигрантски среди и съпругата му Анабел издават на български и английски "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те се разпространяват като самиздат, а официално са публикувани през 1990 г.

Стефан Цанев публикува част от ръкописното наследство на Георги Марков в книгата "Когато часовниците са спрели" (1991).

През 2001 г. Георги Марков бе удостоен посмъртно от президента Петър Стоянов с орден "Стара планина" (първа степен) "за цялостното му творчество, което заема достойно място в българската литература и драматургия, както и за непримиримата му гражданска позиция по времето на комунизма в България". Отличието беше връчено на неговата вдовица Анабел.

37 години след смъртта на писателя без резултат остава заведеното от години дело за убийството му от български и британски следователи. Независимо, че физическият убиец и поръчителите му не са обявени явно, никой в България няма съмнение, че зад това злодеяние стоят БКП и ДС.