Днес отбелязваме 167 години от рождението на бележития български писател, политик и общественик Стоян Михайловски, автор на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в химн на българската просвета, известен като „Върви, народе възродени“.

Стоян Михайловски е роден през 1856 г. в Елена. Той е потомък на стар възрожденски род. Негов баща е видният книжовен и обществен деец Никола Михайловски. Стоян Михайловски е и племенник на бореца за църковна независимост Иларион Макариополски.

Първоначално Стоян Михайловски учи в Търново, впоследствие завършва през 1872 г. Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. Литературната му дейност започва именно в онези ранни години – през 1872 г. печата в сп. „Читалище“ в Цариград. Впоследствие печата в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“, в. „Ден“, сътрудничил е и на „Църковен вестник“, като творчеството му обхваща редица литературни жанрове, сред които епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, поеми, драми и философско-моралистични творби.

Две години учителства в Дойран, а през 1875 г. заминава да учи правни науки в Екс ан Прованс във Франция, където остава до 1877 г., но се завръща в родината при започването на Руско-турската освободителна война.

След Освобождението на България от турско робство Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, Търново, Пловдив и София. Дипломира се като юрист през 1883 г. В качеството си на доцент преподава в Софийския университет френски език и всеобща литературна история, а по-късно преподава и в качеството си на професор.

Политическата му кариера започва през 1886 г., когато е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание. По-късно Михайловски е депутат и в Обикновеното Народно събрание през 1894 – 1896 г. и през 1903 – 1908 г.

Той е бил на два пъти учител по френски език в Мъжката гимназия в Русе, като първият път постъпва там след като е уволнен от Апелативния съд заради отправени критики към правителството на Стефан Стамболов. Михайловски не е признавал правилата и в класната стая, разказва в спомените си бившият възпитаник на Мъжката гимназия Спас Ганев и описва как той често идвал с файтон на училище, часовете му започвали задължително след 10 ч., работел по своя собствена програма и отказвал да се съобразява с ръководството на училището. За сметка на това обаче е говорел френския като парижанин и е бил артист по поведение.

Разочарован от политиката, след като два пъти е бил избран за народен представител, през 1892 г. Михайловски отново се завръща в Мъжката гимназия в Русе.

Четиринадесетте куплета на възторженото стихотворение „Кирил и Методий“ Стоян Михайловски написва на 15 май 1892 г. и още същата година е публикувано в сп. „Мисъл“. То обаче придобива широка известност няколко години по-късно, когато през 1901 г. композиторът, актьор, диригент и капелмайстор Панайот Пипков пише музиката. Тогава Пипков е учител по музика, а историята разказва, че тя се ражда спонтанно – в час по пеене в Ловчанското мъжко училище, докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението на Михайловски, учителят-композитор станал внезапно и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищния звънец за края на часа, мелодията била завършена от Пипков, а учениците бързо я разучили. /БГНЕС