Отиде си лагерист от Ябланово, въдворен в „Белене“ при насилствената асимилация

Христо Христов, desebg.com

На 2 март 2025 г. след продължително боледуване е починал Исмаил Алиджиков, концлагерист в концлагера „Белене“ по време на насилствената асимилация, извършена от тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков върху българските граждани от турски произход (1984-1989).

Скръбната вест за загубата на Исмаил Алиджиков бе съобщена от гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяващата бившите лагеристи в „Белене“ в периода 1984-1989 г. и техните близки.

Алиджиков е роден на 20 ноември 1945 г. в с. Ябланово, Сливенско. Селото е известно със съпротивата на жителите му срещу насилственото преименуване.

Отпорът, който яблановци дават, е смазан на 19 януари 1985 г., като бунтът е потушен с използването на танкове, БТР-ри и войници от БНА.

Над 30 мъже от Ябланово са въдворени тогава в концлагера „Белене“. Исмаил Алиджиков е един от тях.

Задържан, изтезаван, въдворен и интерниран

Той е задържан в килиите на Окръжно управление МВР-ДС Сливен от 20 януари 1985 г. до 3 март 1985 г., където многократно е бит и изтезаван.

Изпратен е в концлагера „Белене“ на 3 март 1985 г. и остава в него до 15 април 1986 г. След това е интерниран от 15 април 1986 г. до 31 октомври 1988 г.

Общо изтърпява 3 години, 9 месеца и 16 дни репресия. През този продължителен срок съпругата му остава сама с трите им деца.

По време на тазгодишното поклонение в Ябланово на 19 януари 2025 г. той бе посетен от председателя на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ Сафие Юрдакул и от бившия лагерист и негов съселянин Осман Махрем.

През тях и пред журналиста от desebg.com Христо Христов той се върна в спомените си към черната за Ябланово дата 19 януари 1985 г. и следващите събития. Desebg.com ги публикува в резюме:

„Ние спряхме колоната на входа на селото. Бяхме над 1000 души. Но какво може да направим с голи ръце срещу армията? Те бяха с танкове и други военни коли.

Предупредиха ни да се приберем по къщите, но никой не ги послуша. По едно време един от БТР-те мина през оградата на нашата къща, тя беше крайна и влезе в двора. Оттам заобиколи и мина зад хората. От другата страна също. Заобиколиха хората и започнаха да бият…

На следващия ден получих едно зелено картонче да се явя в МВР Сливен. Отидох. Там бая хора се бяха събрали. Вкараха ме в един коридор и бой, ама бой да видиш! Удря ме един грамаден с юмруци. Удря ме не да ми причини болка, а да ме убие. По едно време съм загубил съзнание…

После ме откараха в „Белене“. Там работихме… Като се видя, че никой не е виновен през 1986 г. започнаха да ни пускат оттам. Мен ме интернираха в село Брусарци, Врачански окръг.“

Главният редактор на сайта desebg.com Христо Христов поднася своите искрени съболезнования на семейството на Исмаил Алиджиков и на членовете на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“.