Интелектуалската наивност налива масло в огъня на по-опитни конспиратори за реставрация на комунистическата диктатура

Момчил Дойчев

"Всички наивни интелигентски мечти за свръхравенство и свръхсправедливост неизбежно приключват с празни магазини и концлагери." Владимир Буковски е прав, криминалната същност на социализма трябва да се разобличава непрекъснато, независимо дали се проявява като свръх- или ултра-либерализъм, който доминира след рухването на "най-хуманния строй". (Човек за човека е приятел и брат/ Разбра ли бе, гад!") Съвременният левичарски ултра-либерализъм у нас успешно

еволюира в троцкизъм 

в идеята за "перманентна революция" докато не вземем цялата власт и "изчегъртаме" всички "гадове", които ни пречат да реализираме идеята си за "всеобщо щастие". Само че понеже няма революционна ситуация, колкото и от две години тя да се провокира, това няма как да стане по мирен път. Впрочем цялата тази изкуствено създадена истерия за борба с корупцията отлично я ползва. И не само нея! Интелектуалската наивност налива масло в огъня на много по-опитни конспиратори в немирните преходи за реставрация на комунистическата диктатура макар и под формата не на интернационал-, а на национал-социализъм. Този филм го гледаме вече две десетилетия в Русия, откъдето нашите реставратори черпят легитимност и вдъхновение. 
Политическата нестабилност, партийната неадекватност, фалшивият медиен крясък до кресчендо неминуемо водят до реставрация, а не до победа на "прогресивните сили". Впрочем има ли прогресивни сили?

Резонен въпрос в ситуация на изключена нормалност

Защото всеки опит за нормализиране на политическия живот води до неистов ирационален вой точно от тези, които се обявяват за носители на прогреса. Практическият отказ на нашите днешни "прогресивни сили" да подкрепят каквото и да е редовно правителство, дори собствено "правителство на малцинството", докато народът не узрее да им даде мнозинство неминуемо води до нови избори, поредно дискредитиране на парламентарната демокрация и неимоверно усилване на апетита за реставрация на авторитарната диктатура. И накрая до самоизчегътване на самозваните "прогресивни сили". Казват, че глупостта няма почивен ден. Интелектуалската глупост обаче е и безгранична.