Джон Маккейн, американски сенатор от щата Аризона

Приятели мои. От четири десетилетия присъствам на Конференцията по сигурност в Мюнхен, но не мога да си спомнят друга година, когато тя да е била по-необходима или по-важна от всякога.

Това, което се иска от нас сега е да обмислим дали Западът ще оцелее. През последните години този въпрос стана повод да бъдем обвинявани в преувеличаване и алармаджийство. Но не и тази година. Ако някога е било време за лечение на този проблем със смъртоносна сериозност, то е

точно сега

Този въпрос е бил реален още преди половин век, за Евалд фон Клайст и основателите на тази конференция. Наистина, защо те първи започнат да идват в Мюнхен. Те не приемат, че Западът ще оцелее, защото са видели своето унищожение и изтребление. Те са видели как свободните пазари дават протекции на твоя съсед просяк и бедността, която се натрапва. Те са видели един свят, в който се сблъскват етнически с националистически страсти, и мизерия, която те отвращава. Те са видели възхода на враждебни велики сили и провала на възпиращите ги, и войните, които последваха.

От пепелта на най-ужасното бедствие в историята на човечеството се ражда това, което ние наричаме Запада - нов и различен, и по-добър модел на световен ред ... ред, основаван не на национализъм, пропит от кръв и пръст, или на сфери на влияние, или на завладяване на слабите от силните, а основан на универсалните ценности, върховенството на закона, свободната търговия, както и зачитане на националния суверенитет и независимост. Всъщност, цялата идея на Запада е, че той е

отворен за всеки човек

и всяка нация, която зачита и споделя тези ценности.

Безпрецедентният период на сигурност и просперитет, на които се радвахме през последните седем десетилетия, не беше просто случайност. Той се случи не само защото заявявахме нашите ценности, но и защото ги отстоявахме с огромна енергия и постоянно упорито защитавахме.

Нашите предшественици не вярват в края на тази история – или неизбежно тя е безсилна пред справедливостта. Това зависи от нас. Това изисква нашата упоритост, нашите старателни усилия. И това е причината да се събираме в Мюнхен в продължение на толкова години.

Какво ли би казало поколението на фон Клайст, ако види нашия свят днес? Страхувам се, че много от нещата за него биха били твърде познати и това със сигурност ще го разтревожи.

Те ще се тревожат от все по-големия завой от универсалните ценности и завръщането към старите кръвни връзки, към расата, към сектантството.

Те ще се тревожат от силно изразеното негодувание към имигрантите и бежанците, както и към малцинствените групи, особено към мюсюлманите.

Те ще бъдат разтревожени от нарастващата невъзможност, и дори нежелание да правим

разлика между истината и лъжата

Те ще се тревожат, че все повече и повече от нашите съграждани, които се опитват да флиртува с авторитаризма, представяйки го в романтична светлина като наш морален еквивалент.

Но това, което би ги възмутило и разтревожило най-много, според мен, е чувството, че много от нашите народи, включително хората в собствените им страни, се отказват от Запада ... че те го виждат като лоша сделка и вярват, че без него ние може да сме по-добре... и че докато западните страни все още имат сили да поддържа този световен ред, не е ясно дали имат волята да го направят.

Всички ние трябва да поемем своя дял от вината за това развитие на събитията. Израснахме самонадеяни. Направихме грешки. От време на време се опитахме да направим прекалено много, а в други случаи - не успяхме да направим достатъчно. Ние загубихме връзка с много от нашите сънародници. Ние бяхме твърде пасивни по отношение на техните трудности, които трябваше да разберем и да откликнем на тях. Ние трябва да се изправим пред тези реалности, и това не означава, че трябва да губим надежда и да се крием от тях. Това ние не трябва да правим.

Знам, че има дълбока загриженост в Европа и света, че на Америка отново е отредено да носи

мантията на глобален лидер

Мога да говоря само от свое име, но аз не вярвам, че това е посланието, което ще чуете от всички американски лидери, които са достатъчно загрижени, за да дойдат тук в Мюнхен през този уикенд. Не това ще е посланието, което ще чуете днес от министъра на отбраната Джим Матис. Тези думи няма да чуете и от вицепрезидента Майк Пенса. Това няма да чуете и от секретаря по вътрешната сигурност Джон Кели. И това със сигурност не е посланието, което ще чуете утре от нашата делегация, излъчена от американския Конгрес.

Не се заблуждавайте, не допускайте грешка, приятелите мои. Това са опасни времена, но не трябва да се отказвате от Америка, а трябва заедно да разчитаме един на друг.

Ние трябва да бъдем разумни, но не трябва да си извиваме ръцете и да живеем постоянно във взаимни съмнения. Ние трябва да оценим границите на нашата сила, но не можем да си позволим да се съмнява, че Западът е правилният и най-добър модел на световен ред. Ние трябва да разберем и да се учим от грешките си, но ние

не може да бъдем парализирани от страха

Ние не можем да се откажем от себе си, но не можем да се откажем и един от друг. Това е признак за упадък. Това е начин един световен ред да бъде доведен до упадък и пълен разпад и унищожение.

Точно това искат нашите противници. Това е тяхната цел. Те нямат смислени съюзници, така че се стремят да сеят разкол сред нас и да ни разделят един от друг. Те знаят, че трябва да съизмерват своята власт и влияние с нашите, така че се стремят да ни разрушат, да ерозират нашата решимост да им се противопоставяме и да ни тероризират, за да ни омаломощят. Те знаят, че няма какво да предложат на света, освен

егоизъм и страх,

затова се стремят да подкопават доверието между нас и вярата в собствените ни ценности.

Трябва да заемем своето място в тази борба. Ние трябва да бъдем бдителни. Трябва да проявим упорство. И освен това ние трябва никога, никога да не преставаме да вярваме в моралното превъзходство на нашите собствени ценности - че стоим зад истината и срещу лъжата, зад свободата срещу тиранията, зад справедливостта срещу несправедливостта, зад надеждата срещу отчаянието ... и въпреки че неизбежно ще понасяме страдания и неуспехи, въпреки всичко това, така както дълго време много хора са имали волята и куража да не се откажат от ценностите на Запада, ще издържим.

Ето защо ние идваме в Мюнхен, година след година – за да съживяваме нашата обща морална цел, нашето убеждение, че нашите ценности нямат нищо общо с безцелни битки. Защото в крайна сметка, оцеляването на Запада не е просто борба за материалното, тя винаги, както и сега, е била морална битка. Сега повече от всякога, ние не трябва да забравяме това.

В едни от най-мрачните години в началото на Студената война, Уилям Фокнър изнесе кратка реч в Стокхолм, след като получи Нобелова награда за литература. "Аз отказвам да приема края на човека," каза Фокнър. "Аз вярвам, че човекът не само ще издържи: той ще възтържествува, ще победи, ще господства. Той е безсмъртен, не защото единствен от живите същества има неизчерпаем глас, но защото има душа, има дух способен на състрадание, на саможертва, на издръжливост. "

Дори и сега, когато изкушението да бъдем отчаяни е най-голямо, аз отказвам да приема края на Запада. Отказвам да приема смъртта на нашия световен ред. Отказвам да приема, че най-големите ни триумфи не могат отново да се възродят в моменти на най-голяма опасност, така както е ставало много пъти преди. Отказвам да приема, че нашите ценности са морални еквиваленти на тези на нашите противници. Аз съм горд, безпрекословно вярващ в Запада, и вярвам, че ние трябва винаги, винаги да се застъпваме за него - защото ако ние не го направим, кой ще го направи?

medium.com

Превод: Faktor.bg