Повечето от нас могат да задържат дъха си между 30 и 90 секунди. Само няколко минути без кислород могат да бъдат фатални, затова имаме неволен рефлекс, който ни кара да дишаме. Наскоро обаче хърватският фрийдайвър Витомир Маричич постави нов световен рекорд, като задържа дъха си за изумителните 29 минути и 3 секунди, докато лежеше на дъното на 3-метров басейн. Това е с около 5 минути повече от предишния рекорд.

Как е възможно един човек да задържи дъха си близо 60 пъти по-дълго от средностатистическия? Отговорът се крие в комбинация от екстремна физиология, строг ментален контрол и научни принципи, които фрийдайвърите използват, за да надхитрят основните инстинкти на тялото.

Увеличен обем на белите дробове и съхранение на кислород
В основата на всичко е кислородът. Фрийдайвърите преминават през години на кардиоваскуларни тренировки (плуване, бягане) и специфични дихателни упражнения, за да увеличат капацитета на белите си дробове. Чрез тренировки на диафрагмата – основния дихателен мускул – те се научават да разширяват дробовете си до максимален обем, съхранявайки много повече въздух.

Ключов елемент в рекорда на Маричич обаче е използването на чист (100%) кислород, който той вдишва в продължение на десет минути преди опита. Нормалният въздух съдържа само около 21% кислород. Тази предварителна "кислородна сатурация" му дава огромен резерв, който тялото да използва. В Книгата на рекордите на Гинес това се класифицира като "задържане на дъха с помощта на кислород". За сравнение, дори без тази помощ, личният рекорд на Маричич е впечатляващите 10 минути и 8 секунди.

Съпротива срещу рефлекса за дишане
Парадоксално, това, което ни кара да си поемем дъх, не е ниският кислород, а високите нива на въглероден диоксид (CO₂). Когато клетките ни използват кислород, те произвеждат CO₂, който е отпадъчен продукт. Мозъкът усеща натрупването му и задейства неволния рефлекс за дишане, за да го изхвърлим.

Фрийдайвърите тренират, за да "десенсибилизират" мозъка си към високите нива на CO₂. Това им позволява да отложат рефлекса много по-дълго. В един момент обаче се достига до "физиологична точка на пречупване", когато диафрагмата започва да се свива неволно в опит да предизвика дишане. Това са болезнени контракции, които само елитните спортисти могат да преодолеят. Както казва самият Маричич:

Физически ставаше все по-зле и по-зле, особено за диафрагмата ми заради контракциите. Но психически знаех, че няма да се предам.
 

Умственият фокус и контрол са ключът
Фрийдайвингът е колкото физическа, толкова и ментална дисциплина. Спортистите тренират да управляват страха и безпокойството чрез техники за релаксация като медитация и осъзнато дишане. Целта е да се постигне състояние на дълбоко спокойствие, което драстично намалява сърдечната честота. По-бавният пулс означава, че тялото консумира съхранения кислород много по-бавно. Затова и Маричич поставя рекорда, лежейки неподвижно.

Интересно е, че по негови думи:

След 20-ата минута всичко стана по-лесно, поне в психически план.

За да бъде поставен в контекст мащабът на новото постижение, е важно да отбележим и предишният световен рекорд. Той също принадлежеше на хърватин – Будимир Шобат, който на 27 март 2021 г. успя да задържи дъха си за 24 минути и 37.36 секунди. Новият рекорд на Витомир Маричич подобрява това време с почти пет минути, което е огромен скок в дисциплина, където всяка секунда е от значение. 

Не опитвайте това у дома
Макар и впечатляващо, екстремното задържане на дъх е изключително опасно. Самият Маричич описва рекорда си като "много напреднал номер, извършен след години професионална подготовка, който не трябва да се опитва без подходящи напътствия и мерки за безопасност".

Рисковете са сериозни. Високите нива на CO₂ и липсата на кислород могат бързо да доведат до загуба на съзнание. Дори вдишването на чист кислород крие риск от т.нар. остра кислородна токсичност, която уврежда клетките. Затова, освен ако не сте професионалист, най-добре е да оставите тези подвизи на хората, които са посветили живота си на тях.