Във водни слоеве под ледената кора може да протича фотосинтеза
Експерти от НАСА откриха зони на Марс, където потенциално могат да живеят бактерии. Изследването е публикувано в списанието Nature Communications Earth & Environment.
Учените са анализирали области на планетата, в които са открили замръзнала вода. Експертите смятат, че количеството слънчева светлина, преминаващо през ледената кора, може да бъде достатъчно за фотосинтеза в плитки басейни със стопена вода. За сравнение - подобни райони на Земята обикновено са обитавани от водорасли, гъби и микроскопични цианобактерии.
„Ако се опитваме да открием живот някъде във Вселената, марсианските ледени покривки вероятно са едно от най-добрите места“, каза авторът на изследването Адитя Кулър от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.
Кулър отбеляза, че частиците прах, уловени в ледената кора, може да са жизенноважни за фотосинтезата, тъй като те абсорбират повече слънчева светлина.
„Плътният сняг и лед може да се стопят отвътре, пропускайки слънчевата светлина, която ги затопля, като в оранжерия“, каза съавторът на изследването Фил Кристенсен от Държавния университет на щата Аризона (САЩ). Компютърното моделиране показа, че съдържащият прах лед пропуска достатъчно светлина за фотосинтеза на дълбочина до три метра.
Същевременно ледената кора осигурява защита на микроорганизмите от вредното лъчение.
Според учените потенциалното местообитание на бактерии на Марс се намира между 30 и 60 градуса географска ширина, както в северното, така и в южното полукълбо.
В края на септември учени от Масачузетския технологичен институт казаха, че голяма част от липсващата атмосфера на Марс може да е хваната в капана на покритата с глина кора на планетата. Този процес може да е протекъл преди милиарди години. /БГНЕС

Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации