На 10 февруари 1879 г. България възстановява държавността си, откривайки Учредителното народно събрание в Търново. В състава му влизат 229 депутати. Основната задача е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от "най-благонадеждните". Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
138 години по-късно българският парламент е институция с нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от България
Жълт код за горещо време, само по морето - прохлада
Максималните температури ще са предимно между 34° и 39°, в София - около 35°.
Борисов: От австрийските служби разбрах за сигнали до българските - не свикват КСНС, за да не извадят реалните заплахи
"И щом Демерджиев казва, че са взети мерки и е засилена охраната – това засяга тяхната лична охрана. Видях кортежа на Радев във Варна – 10 коли, 40 човека"
Току-що научих, че олиото в Сърбия е с четири евроцента по-евтино, отколкото в България. Бесен съм!
"Та лелята на Джокович казала на Сретан, че заплатата на Джокович била незнамсиколко. Смятай! Къде са сърбите, къде сме ние…", пише той