На 10 февруари 1879 г. България възстановява държавността си, откривайки Учредителното народно събрание в Търново. В състава му влизат 229 депутати. Основната задача е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от "най-благонадеждните". Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
138 години по-късно българският парламент е институция с нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от България
„Карти срещу българщината“: Путинските тролове побесняват от играта на Мими Шишкова
Когато патриотизмът на високоговорител стане за смях, а антибългарите се правят на патриоти и биват изобличени
Прогресистите строят магистрала "Хемус" за € 40 млн. на километър
Шишков е министърът управлявал най-дълго Регионалното министерство през последните 6 години, а се оплаква от лошо наследство
The Telegraph: Мелания Тръмп е по-близо до Нобеловата награда за мир от съпруга си
„Ако догодина в Осло Мелания бъде разглеждана като кандидат за Нобеловата награда за мир, това би било ирония, която, подозирам, мнозина ще оценят", пише авторът