На 10 февруари 1879 г. България възстановява държавността си, откривайки Учредителното народно събрание в Търново. В състава му влизат 229 депутати. Основната задача е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от "най-благонадеждните". Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
138 години по-късно българският парламент е институция с нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от България
Гюров на регистрирането за вота: Единствената ни цел е победа - не толкова за нас, а за гражданите
„Българските граждани имат в момента и силата, и гласа да променят развитието на страната."
Радев обеша на американския бизнес "брутална разправа" при всеки опит за корупция
Той заяви, че иска страната ни да привлече повече американски втечнен природен газ
Премиерът сметна политическата олигархия за отстранена
Но това е само началото по пътя към демонтаж на олигархичния модел на управление, която битка е много тежка и не сме я приключили, каза Радев при откриването на организираната от Американската търговска камара в България бизнес закуска