Глобалното затопляне поставя пред учените 3 основни задачи за решаване: достатъчно храна, достъп до вода и незамърсяващи енергии. На тези три условия отговарят рибарниците в пустините на Израел. 

Тези безводни и горещи местности са идеално място за отглеждане на декоративни и на трапезни видове риби, съобщават в своя репортаж по БНР Искра и Феня Декалов.

Майстори готвачите твърдят, че те са по-вкусни от отглежданите в моретата или реките, лекарите ги определят като по-здравословни, защото в тях ги няма тежките метали от естествените водоеми, антибиотиците и другите замърсители, а еколозите направо ликуват, защото това е въплъщение, на отдавнашната им мечта за безотпадна и в затворен цикъл технология.

Двете кореспондентки посетиха един такъв рибарник в пустинята Негев. Златната рибка най-вероятно е била уловена от учените от университета Бен Гурион в Негев, казват те. Тя им е изпълнила трите желания да отглеждат риба с вода, която се пречиства от растения и отново се използва.

А тези растения (на някои места специални водорасли), или отиват за салата към рибата в ресторанта или супермаркетите, а част се преработва и се добавя към храната на рибите.

Електроенергията за рибовъдството и пречистване на водите им ,е от слънчеви батерии, които са и навеси на контейнерите-водоеми, в които се отглеждат рибите и ги предпазват не само от изпаряване на водата, но и от прелетните птици, чийто път от Европа към Африка, минава през Израел.

Ето какво разказва изследователят доктор Орел Рахамим, който с гордост показва рибарниците и дори улови няколко риби за да се види големината им.

„Специалист съм по водното селско стопанство. То включва риби, раци и растения. Рибите живеещи във водните басейни се хранят, дишат и изхвърлят от себе си вещества, които ако не бъдат пречистени, могат да убият рибите. Когато се отглеждат риби в промишлени количества се използват три техники на пречистване.

Първата, и позната на всички, е отстраняване на вече ползваната вода, което води до разхищаването й. Вторият е пресяване на органичните вещества изхвърлени от рибите и поставянето им в басейни в които има бактерии, за които отровни вещества като амоняк, азот са храна и създават биомаса, богата на протеини.

След преработка тя може да се даде като хранителна добавка, или дори основна храна на рибите и раците, които отглеждаме. До сега храненето на рибите е чрез така наречените отпадъчни риби. Което от екологична гледна точка е абсурд.

Унищожавахме малки рибки, за да отглеждаме големи, с които да ги нахраним. Третият вид е отглеждане на растения, вътре в рибните аквариуми. Те използват като тор органичните и неорганичните вещества и така има два селскостопански продукта: рибен и растителен, които стигат до пазара.

Последните две технологии са основа на нашата разработка. Кому е нужно това? Най-вече на търговците и потребителите. Без да е необходимо да се внася от Норвегия или Канада, където има големи рибарници за промишлено отглеждане, рибата се оглежда близо до дома им.

Те я получават прясна, със салати и подправки като бонус. Хидропонно отглеждане на салата е добре познато в селското стопанство. Тогава във водата добавяне течен тор. Но това, което ние предлагаме е аквапонно отглеждане.

Торът са отпадъците, които рибата изхвърля. Продукцията, отглеждана в рибарниците в пустинята, помага за разнообразяване на вътрешния пазар за износ. Но това е пример за сравнително лесно и безотпадно производство в пустинята на вкусна храна и протеини за страни, където има глад, основно в Африка“.

Три басейна и два вида парници има в лабораторията във филиала на бершевския университет Бен Гурион в Сде Бокер, насред пустинята Негев. За технологията на отглеждане и за нов вид водорасло, което дори още няма име, само номер под който току що е патентована разказва проф. Авнер Ронен

„Избрахме за отглеждане в пустинята риби „Барамунди“. Тяхната родина е Австралия и се въдят както в океана, така и в реките. При нас пристигат с цистерна рибки тежащи около 10 грама. Излюпват се в кибуц Нир Давид, а ние ги отглеждаме до тегло от около килограм.

Преди две години получихме патент за откритите от нас в пустинята микро водорасли, ендемичен вид. Хранят се с вредните за рибите азотни съединения. Специалист по мембраните, които разделят пречистената вода, която отново се влива в рибните басейни, от водорасловата маса.

В третия басейн се изливат замърсените от рибите води с твърди отпадъци и бактериите, за които те са лакомство, ги унищожавате. След като са обработени от бактерии, получените вещества са богати на протеини.

Те стават храна за водораслите, които от своя страна се харесват на рибите, а може би ще се използват и за хранителни добавки за хората. В тях е запазена и Омега 3, което може да заинтересува и фармацевтичната промишленост. Хранително - вкусовата промишленост пък се нуждае от тях като безвредни оцветители“.