Алис Бота, кореспондент на “Ди Цайт” в Москва

Който сега в Русия се замисля по запазването на властта и бъдещето на Владимир Путин, се сеща за яйца, захар или брашно. В Русия винаги е имало картонени опаковки с по десет яйца, а сега по девет. Стандартната опаковка захар вече не е един килограм, а 900 грама. Всичко поскъпва, тъй като през новата година ДДС беше увеличен на 20 процента. Така се повишиха цените. Това пише в публикация за германския седмичник  кореспондентката на изданието в Москва .

Доверието в Путин отдавна започна да спада, дори по време на Световното първенство по футбол, тъй като трябваше да бъде вдигната възрастта за пенсиониране. Сега обаче показателите са в процес на свободно падане. Според проучване на близък до Кремъл социологически институт през януари доверие в Путин са имали едва 32,8 на сто, а преди година с над 20 на сто повече.

Сега обвиняват Владимир Путин и за вътрешната политика, което е новост.

Когато през изминалите три години пътувах из руските региони, хората ругаеха местните политици и губернатори. В Курск в Западна Русия селяни ми се оплакаха, че корумпирани политици са заграбили земите им. В Толиати, Централна Русия, умен избирател на Путин ми разказа, че край вилите в негово съседство сега отново се отглеждат повече зеленчуци отколкото цветя. В Сочи възрастна дама прокълна губернатора, който зачеркнал намаленията за пенсионери. В западносибирския град Кемерово гражданите се бяха надигнали срещу епидемичната корупция, довела до пожар в търговски център с много жертви. Всички те обругаваха политиците, корумпираните губернатори, некадърното правителство, премиера. Само за един единствен човек не казаха нищо – Владимир Путин. Като че ли той нямаше нищо общо със страданията им. Той беше могъщият, добър господар, до когото изпращаха прошения, когато се чувстваха предадени от правосъдието и политиците. Ако ги сполетяваше неправда, то е било единствено поради това, че Владимир Владимирович не може да е навсякъде в страната, а и не би могъл да е информиран за всичко случващо се. Като че ли Владимир Путин витае над политиката.

Веднъж годишно Путин е на линия. Предаването е “Пряка връзка” и над милион и половина граждани от цялата страна правят опит да ги свържат с президента. Щастлив е, който успее.

Оплакванията са от ужасните пътища в Омск, вече ги ремонтират. Работници във фабрика от месеци не получават заплата, Путин оправя нещата. Задава се заплаха факултет да бъде затворен, Путин ругае губернатора. Добрият цар, лошите боляри – така досега беше поделяна политическата отговорност в Русия. Това беше ядрото на политическата стабилност в страната благодарение на “мнозинството на Путин”, както се изразява политологът Глеб Павловски. Дори когато положението било лошо, Владимир Путин можел да се осланя на това мнозинство. А сега?

Огромен песимизъм сред руснаците

По-рано, когато доверието в него спадаше, Владимир Путин намираше свое решение. Протести срещу преизбирането му през 2012 година? Намеси се и наложи консервативен обрат. Крим е наш? Хоп, одобрението за него удари тавана. Но не можеш непрестанно да прилагаш подобна тактика.

Ето защо, когато през март миналата година Путин беше преизбран за президент, той обеща:

“По-малко разходи за войската, по-голямо внимание върху вътрешната политика – здравеопазване, ръст на икономиката, образование и промишленост.”

Но да тръгнеш по нов път, без да поемеш политически риск?

Според руския публицист Максим Трудолюбов има два сценария – един обичаен с акценти разходи и социална политика и още един, който той нарича “другата държава”. Той гарантира пари, власт, рекрутира олигарсите и подхранва структурите за сигурност. Досега Путин властваше точно в тази държава. Другият сценарий не е неговият бизнес. Той е неблагодарен и рискован. Точно тази държава обаче сега трябва да е с предимство, е мнението на Трудолюбов.

За Русия новата година започва с лоши настроения. Според всички социологически проучвания песимизмът на руснаците е огромен, расте недоверието, спада процентът на одобрението за Путин, а може и това да е новата реалност.

Това не са нито предвестници за края на Путин, нито за смяна на системата. Възможно е обаче това да са първите сигнали, че през 19-тата година начело на властта Путин трябва да реши дали е за мрачни години на стагнация или за промяна. Въпросът е накъде ще поеме.

(източник: КлубZ)