Отсъствието на посланик Радка Балабанова-Рулева във Варна: протоколен пропуск или знак за загубено доверие?

Колкото и да е странно, българската посланичка в Париж, Радка Балабанова-Рулева, не фигурира на знакова среща във Варна. Всъщност на никоя от всички снимки, публикувани от пресслужбата на министерството за събитието, тя не се вижда. Това повдига редица въпроси, на които Външно следва да даде отговор. Допълнителен въпрос, който министерството трябва да изясни, е дали, по искане на министър Велислава Петрова-Чамова все пак Балабанова-Рулева не е била включена в нейната делегация Защо министърът е решил да не я показва на французите по време на официалното посещение на Баро?

Във всеки случай, изключването на българския посланик във Франция от официалната делегация при историческото посещение на френския външен министър Жан-Ноел Баро поставя въпроси за мястото ѝ в двустранните отношения, но е и оценка на работата ѝ.

През годините след поемането на мандата си през декември 2024 г. г-жа Балабанова-Рулева се открояваше по-скоро с ограниченото си присъствие на двустранната дипломатическа сцена, отколкото с активна публична роля, твърдят източници от МВнР. Кой стои зад нея и каква политическа подкрепа е имала през годините остава неясно. В дипломатическите среди се налага впечатлението, че евентуалната подкрепа за Балабанова-Рулева вече е отслабнала, а самата тя е изолирана на служебното си място и с ограничено участие в изпълнението на задълженията си. 

Отсъствие от историческа визита

Визитата у нас на Жан-Ноел Баро  е част от усилията за задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Франция. В рамките на това гостуване бе подписана пътна карта за стратегическо партньорство, която да даде нов импулс на двустранното сътрудничество. В дневния ред бяха включени и важни въпроси от европейските теми, засягащи интересите на двете държави.

Именно в този контекст отсъствието на посланик Балабанова-Рулева от официалната делегация придобива особена тежест. При положение че визитата е ключова за развитието на отношенията между София и Париж, липсата на нашия първи дипломат в Париж трудно може да бъде подмината като обикновен детайл от протокола. В Раздел V, член 64, точка 5 от Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол еднозначно е посочено нейното присъствие.

Възникват две основни хипотези: става дума за протоколен пропуск от страна на министър Велислава Петрова-Чамова или за съзнателно решение, отразяващо спад в доверието към посланика. Първата версия изглежда малко вероятна според източници, запознати с дипломатическата практика, тъй като подобно разминаване трудно би могло да се обясни с индивидуална грешка на министъра. Втората хипотеза насочва към по-съществен проблем — отслабена институционална подкрепа и неудовлетвореност от работата на дипломатическия представител. На този фон присъствието на френския посланик в София по време на посещението на френския министър прави отсъствието на нейната българска колежка в Париж Балабанова-Рулева още по-видимо.

Натрупано напрежение и разрив с българската общност

Съмненията относно работата на посланик Балабанова-Рулева не се ограничават до неучастието ѝ в официални дипломатически събития. Към тях се прибавя и напрежение в отношенията ѝ с българската общност във Франция. Като пример за това напрежение може да се посочи прекратяването на дългогодишна традиция — българските училища да отбелязват 24 май и края на учебната година в сградата на посолството което предизвика широко недоволство сред представители на общността  тъй като подобни инициативи са не просто церемониални събития, а важна връзка между българските институции, образованието, езика и културната идентичност зад граница.

Решението за преустановяване на тази практика допринася за негативните оценки за отношенията между посолството и част от българската общност. В този контекст отсъствието на Балабанова-Рулева от събитието във Варна се възприема като пореден повод за въпроси относно нейното институционално положение и публична роля.

Въпросът за отговорността

Критиките към работата на Балабанова-Рулева се отнасят и до по-общата оценка за нейното дипломатическо присъствие във Франция. Според източници на Faktor.bg, през мандата си тя не е успяла да изгради достатъчно отчетливо политическо присъствие и видима ангажираност в страната на акредитация. Събрани заедно, тези обстоятелства очертават картина на натрупано напрежение: отсъствие от важна двустранна визита, въпроси около институционалната подкрепа, недоволство в част от българската общност и твърдения за конфликт с Централното управление на министерството.

Дали става дума за протоколен пропуск, за последица от нарушена координация или за по-дълбока загуба на доверие към посланичката, остава въпрос, на който институциите трябва да дадат ясен отговор. Министерството на външните работи трябва да представи официална позиция относно причините за отсъствието на Балабанова-Рулева от делегацията. В крайна сметка става дума за ефективността на българското дипломатическо представителство във Франция, за отношенията с българската общност и за способността на София и Париж да превърнат стратегическото си партньорство в конкретни политически и практически резултати.

Френската столица винаги е била една от най-желаните дипломатически постове в Министерството на външните работи. Заедно с Лондон, Вашингтон и Берлин – а напоследък и Брюксел – това е мястото, където трябва да бъдат изпращани опитни дипломати с висока работоспособност и изключителна професионална компетентност. Ето защо назначаването на Радка Балабанова-Рулева дойде като изненада за всички, включително и за онези, които са били нейни началници в посолството по време на предишните ѝ дипломатически мисии в Париж. Отзоваването ѝ би било много по-малка изненада.