Пламен Николов

2011-а. Август.

Лятната жега в Кавказ не подлежи на описание. С Нурикян едва сме се добрали до комай единствената сенчеста пейка околовръст. В Ечмеядзин сме, седалището на католикоса – водачът на Арменската апостолическа църква. Чакаме останалите от нашата група да излязат от катедралата, смятана за най-старата в света.

Иначе сме на световни арменски игри (нещо като олимпиада за арменците от цял свят) в Ереван, но в този ден нямаме участници и първата ни работа е да стигнем до най-святото място за всеки арменец, само на 20-ина километра от столицата.

До нас на сенчестата пейка седят двама възрастни мъже, и те омърлушени от жегата. С Нурикян дишаме като риби на сухо и едвам си разменяме по някоя дума – предимно аз, той е пестелив на приказки. Старците до нас се позаслушаха, схващаха нещо от нашия език, но не съвсем и попитаха на руски какви сме. Изведнъж аз се отръсках от маранята, подскочих и с най-неподправено изумление ги попитах, сочейки Нурикян: „Ама как, вие не го ли познахте?! Това е олимпийският шампион по щанги Норайр Нурикян от България!“.

Ле-леее, като се слисаха тези старци, пък се вторачиха в него, пък се спогледаха, пък като рипнаха: вярно, той е! Радваха се, прегръщаха го, на секундата му заговориха на арменски, той им отвърна на своя архаичен арменски, което съвсем ги разтопи от умиление. Гледката беше трогателна, съжалявам, че нямаше камера наоколо да я запечата…

Нашите хора излязоха от катедралния храм. След десетина минути пътувахме обратно към Ереван. Взех микрофона в малкия бус и им разказах за тази вълнуваща среща. А Ноно, макар да му беше видимо драго, в типичния си нурикянски стил приземи емоцията ми с обяснението: „Ами радват ми се, щото бих грузинеца!“

Ето за тази драматична и сладка победа на арменеца над грузинеца, на България над СССР, за тази първа олимпийска титла в славната история на българските щанги се бяхме събрали през лятото на 2022 година. Тогава организирах едно приятно събитие, на което дойдоха много хора в Музея на спорта в Националния стадион в София. Отбелязахме 50-годишнината от първата олимпийска титла на Норайр Нурикян. Той се намираше в добра форма и беше особено щастлив да се види с толкова много народ, който го обича и почита.  

Незабравимата 1972-а. 29 август, вторник. ХХ летни олимпийски игри

В този ден е състезанието по вдигане на тежести в категория до 60кг в зала „Генихтебирхале“. По това време призьорите в щангите се определят в три движения: вдигане от гърди, изхвърляне и изтласкване. След Мюнхен`72 повдигането отпада от програмата на състезанията и остават другите две движения, които познаваме и до днес.

Месец преди Игрите Норайр е навършил 24 години. До този момент има на сметката си пето място и сребро от европейски първенства, както и бронз от световното в Перу през 1971-а. С тази визитка той излиза на олимпиадата в Мюнхен и не е сред фаворитите. Специалистите предвиждат за него 6-о/7-о място, а титлата е като че ли резервирана за вицешампиона от предишната олимпиада Дито Шанидзе.

Норайр Нурикян започва с добър опит на 122,5кг на вдигане от гърди, минава успешно и през 127,5кг, което е нов олимпийски рекорд в движението. На 130кг не успява.

В същото време неговият основен съперник, грузинецът Дито Шанидзе от СССР, прави три сполучливи опита на 120, 125 и 127,5кг и повежда в класирането, защото е по-лек със 100 грама (преди състезанието Нурикян тежи 59,700кг, а Шанидзе – 59,600кг).

Във второто движение  - изхвърлянето, Нурикян изостава с 2,5кг от противника си. Преодолява трудно 117,5кг в третия опит и е едва на пета позиция в това движение. Грузинецът изхвърля 120кг. Това означава, че за да стане олимпийски шампион, в третото движение – изтласкването, Норайр трябва да преодолее с 5кг повече от представителя на Съветския съюз.

Точно така и става!

Шанидзе започва с лекота от 147,5кг. Спокойно изтласква и 152,5кг, но в третия опит на 155кг се проваля. В това последно и решително движение Нурикян тръгва също със 147,5кг. С тази тежест прави сбор, който му гарантира сребърен медал, тъй като унгарецът Янош Беденек  е изостанал значително и вече няма шанс да го догони.

Прогнозите на специалистите като че ли са на път да се сбъднат. Нурикян трябва да сложи 10кг върху щангата от първия си опит?! Абсурд! Грузинецът вече приема поздравления за титлата, а част от публиката в „Генихтебирхале“ напуска местата си.

Когато Шанидзе приключва участието си на тази олимпиада с неуспешния опит в изтласкването на 155кг, българският щаб, начело със старшията Иван Абаджиев, предприема шокиращия, но пък единствен шампионски ход: за втория опит на Нурикян заявява невероятните 157,5кг, което би било нов световен рекорд в движението!

В една продължителна психическа нагласа, с ръце върху лоста, арменецът от България събира всяка капка пот от тренировъчната зала, всяка молекула на младия си организъм, всяка дума на Абаджията, всяка съчка от огнището на своя род – и заковава щангата над къдравата си глава! При това, с изравнен световен рекорд в трибоя от 402,5кг. Шанидзе остава втори с 400кг, а трети с 390кг е Беденек от Унгария. Зад Нурикян се нареждат 12 щангисти от 10 държави! Нашият аристократично се отказва от третия си опит в изтласкването.

Първа олимпийска титла за българските щанги! 

Ликува Сливен! Ликува цяла България! Ликува и Армения!

Днес за шампиона скърбят Сливен, България и Армения!