"Никой няма очаквания. Общият извод, който може да се направи на база на това, което се вижда е, че никой няма сериозни очаквания към тези избори. И това всъщност в най-голяма степен би доразколебало хората, които все още не са решили дали ще гласуват на тези избори. Няма вдъхновяващи послания, няма като че ли желание да се спечелят следващите избори, няма отговаряне на стратегията след изборите. Отново виждаме поведение, което по-скоро казва нека да видим какво ще стане на изборите, а след това ще го мислим", заяви в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов.

След регистрациите на партии в ЦИК видяхме какви бяха посланията, които те отправиха към своя електорат. Панчугов анализира именно тях и коментира как могат да се отразят върху парламентарните избори на 2 октомври. Той заяви, че към този момент по-скоро не виждаме истински послания, а по-скоро виждаме продължение на стратегиите на партиите от предишните избори.

 "Управляващите са фиксирали посланията си около борбата с корупцията и необходимостта да освободят държавата от мафията, а всички останали по-скоро според мен са се отдали на инерцията", заяви Панчугов.

Той заяви, че според него с това поведение по-скоро ще отблъсне избирателят, защото показва незаинтересованост.

Панчугов посочи и по какъв начин би изглеждал следващият парламент.

"Доколко ми показват социологическите проучвания, с голяма доза вероятност може да очакваме сходен парламент, който да се озове в сходна безизходна ситуация – да не може да произведе правителство", каза той.

Политологът заяви, че в този смисъл тези, които са изключени по презумпция, от правенето на правителство – ГЕРБ, ДПС, вероятно от тяхна гледна точка няма смисъл да хвърлят ресурс за избори, от които нищо не зависи.

"За останалите обаче този тип поведение, в което те самите свалят залога и казват вижте ние сме в безизходица и няма какво да направим е в най-голяма степен губещо, а точно обратното би спечелило гласове", посочи той. Панчугов обясни, че е нужно поведение, което показва желание за управление, поведение, ясна визия за управление и казва ние знаем какво правим. "Към този момент такова отсъства сред останалите политически формации, които се борят за следващия парламент и това е проблем. За тях самите и за българските граждани също така", каза той.

Политологът коментира защо чуваме кой с кого няма да се коалира вместо да се говори обратното - бъдещи коалиции в следващия парламент.

"Нямат абсолютно никаква идея за това какво всъщност е обединението, какво всъщност прави една коалиция, жизнена и жизнеспособна. Той каза, че разговорът е фиксиран върху това ще се коалират ли, няма ли, а не върху това защо биха се коалирали, в името на какво и за да се постигне в крайна сметка какъв тип промяна.

"И това показва дълбоко неразбиране на ситуацията в момента, такава, каквато е тя. Коалициите нямаше да сработят също така, ако бяха направени така, както беше сформирано предното управление. За да имаше шанс някоя коалиция да събере повече отколкото съставните си части, тя трябваше да излъчва точно това – обединение около ясни принципи, обединение около ясни имена в следващото правителство, обединение около ясно разписани и много конкретни политики за следващото управление", каза той.

Според него само такова обединение и коалиция би била печеливша на тези избори след всичко, което се случи през изминалите две години.

"За съжаление, очевидно българската политическа класа е неспособна да произведе такъв тип обединение в момента. И в този смисъл ние сме в ситуацията, която беше единствената възможна – всеки ще се опита да мобилизира максимума на своята собствена подкрепа, надявайки се, че по чудо ще произведе правителство след това. Въпреки че такова чудо по-скоро аз не очаквам", заяви политологът.

Панчугов направи прогноза какво да очакваме след изборите.

"Различия ще има, най-малкото има много неясноти около това дали ИТН ще бъдат част от следващия парламент, колко голяма точно ще бъде групата на „Възраждане”, дали Стефан Янев ще намери място в новия парламент" каза той. Политологът добави, че в този филм потенциални нови коалиционни формули са налични в следващия парламент. "Аз лично не смятам, че едно управление сформирано отново около огромен компромис би било устойчиво. Опасявам се, че влизаме в поредната спирала от избори докато всъщност някоя от всичките формации успее да роди лидер", подчерта той.

Според Панчугов, шансът ИТН да отпаднат става все по-реален на фона на течащата предизборна кампания, липсата на мобилизация, липсата на стабилни послания.

"Според мен твърдото ядро на ИТН е изключително свило се и дори при ниска избирателна активност, едва ли ще произведе достатъчно висок резултат, за да успее ИТН да влезе в следващия парламент", заяви той.

Той посочи, че ГЕРБ като цяло запазват своята подкрепа такава каквато е била и в средата на миналата година.

"В този смисъл по-скоро виждаме стабилна мобилизация на ядрото на ГЕРБ, което беше втвърдено около всички атаки без реален резултат, който бяха отправени към партията. Но по-скоро това, което ги направи първа политическа сила е падането на останалите политически формации. Тук не говорим за разширяване на подкрепата на ГЕРБ, тук говорим за свиване на подкрепата особено около „Продължаваме промяната”, подчерта политологът. Той каза, че подкрепата, се е свила най-вече заради откровения политически хаос, който произвеждаха ПП, както със своята комуникация, така и с откровено несигурните и много хаотични решения, които се вземаха в рамките на този управленски мандат.

"Оттам всъщност виждаме това обръщане на тенденцията. Сега все пак става дума за доста близки разлики, за всеки един момент резултатите могат да се променят вследствие на кампания или на едно или друго политическо послание. Така или иначе говорим за промени в рамките на 1-2 процента, които превърнати в реално представителство, тоест в депутати в следващия парламент, са доста далеч от това да е разликата между правене на правителство или липсата на такова", каза той. Политологът каза, че всички разговори, които виждаме да се водят между управляващите всъщност не са разговори, които целят стабилно управленско мнозинство, те са разговори, които целят двата-трима депутати повече. "И това все пак продължава да бъде доста далеч от сформирането на мнозинство в парламента. Като това са доста ниски цели, които за съжаление явно удовлетворяват политическите формати", каза Панчугов.