Важно е парламентът да осъзнае, че властта му се отнема и тя отива на фона на едно сиво управление, което не подлежи на отчет пред никого, освен пред президента. Това каза в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов и преподавател по политически науки в Нов български университет (НБУ).

"В законодателната власт трябва да се заговори за кризите, пред които сме изправени – националната сигурност, бездействието на държавната администрация, икономическите проблеми. При съвпадение на позициите относно излизане от тези проблеми ще се състои добро мнозинство, всички други случаи биха се разпаднали твърде бързо.“ - коментира той. 

Панчугов уточни, че поведението на служебните правителства през последните две години, както и на президента през последните месеци категорично нарушава баланса на властта в България.

„Всъщност е много важно да се намери механизъм за отвоюване отново на властта в рамките на конституционните правила, заложени при създаването на българската Конституция. Важно е политиците да изяснят защо тръгват да правят един или друг тип управление. Това е разговор, който не се води и това се явява най-големият проблем на тази предизборна кампания и на кризата, в която сме изпаднали в момента“, каза още политологът, след което подчерта, че в парламента трябва да се заговори за проблемите, пред които е изправена страната, а не за личните квалификации на една или друга партия, или пък нейния лидер. „Проблемите са очевидни – българската национална сигурност има нужда от преосмисляне, повишаване на капацитета на системата и службите за сигурност, това е изключително важен въпрос на фона на всичко, което се случва в Украйна. Втората тема е свързана с връщането на капацитета на държавната администрация да изпълнява функциите, които са й възложени. Наблюдаваме през последните години отказ от администрацията да създава каквито и да е превантивни механизми за предотвратяване на възможни кризи, за предвиждане на възможни бъдещи ситуации, ако началникът не разпореди, администрацията не си върши работата, затова капацитетът на администрацията трябва да бъде възстановен. От там вече стоят въпросите свързани с ръста на икономиката, с инвестициите в нея, с възможностите, за решаване на проблемите с нарастващата инфлация, и около тези теми политиците трябва да се фокусират – да търсят възможности за излизане от политическата криза. По съвпадение на позициите относно излизане от всички наболели проблеми ще се състои едно добро и конструктивно мнозинство, всички други случаи на коалиционно мнозинство биха се разпаднали твърде бързо.“ - смята политологът.

На въпроса дали партиите са дали индикации за общи позиции по ключови политики Христо Панчугов заяви: „В тази предизборна кампания видях призив от страна на Христо Иванов и ДБ за търсенето на коалиционно мнозинство за съдебна реформа, но се опасявам, че този призив е малко закъснял, и изключително неясен предвид как се гледа в България на тази съдебна реформа. Първо – дефиниция за нея няма, дебат също, така че от тази гледна точка би било странно да се състави такова коалиционно мнозинство, защото липсва ясна оценка на проблемите и на възможните пътища за тяхното решаване. За пореден път партиите в 48-то НС се замеряха с взаимни обвинения за състоянието на съдебната реформа и решенията на кризата без да стане ясно какъв точно проблем се опитват да решават. Изглежда съдебната реформа падна заложник на фиксацията по смяната на Иван Гешев, което далеч не може да се нарече реформа. Виждам, че сега има отново залитания в тази посока и докато дебатът е на това ниво, опасявам се и мнозинството е твърде имагинерно.“