Пандемията е стопила драматично парите, които българите в чужбина изпращат на близките си в България, съобщава БНР на базата на данни от централната банка. За първите 7 месеца на годината те са превели едва 98 млн. евро, сочат данните на БНБ. За сравнение, през 2019 година българите зад граница са изпратили вкъщи рекордните 1.2 млрд. евро, което означава, че тази година се очертава спад с 80-90% спрямо предепидемичната 2019 г.

"Това, което е важно е ролята, които тези пари „играят“. Едно много често правено погрешно сравнение е с потоците на чуждестранни инвестиции, които най-често се инвестират в капитал – сгради, машини и т.н. Докато емигрантските пари играят една доста по-друга роля – на допълващ доход за много домакинства, особено по-бедните. Те най-често биват харчени за храна, за гориво, за покупка на дребна техника. Тяхното свиване в хода на кризата е не толкова удар в системата в икономиката, колкото върху домакинските бюджети. Този допълващ доход изчезва и това води след себе си разширяване на разликата в доходите на бедни и богати", коментира в ефира на Радио Благоевград Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Според него тези пари трудно биха могли да бъдат компенсирани.

"Това което може да се случи, е семейства, които преди са разчитали на такъв доход, сега да се обърнат към социалната система - например за помощи за отопление и този тип схеми за по-популярна защита. Това, което е по-интересно да се проследи, е колко хора са се върнали от чужбина във входа на самата криза. Те се явяват и потенциална нова работна сила, ако останат в България", коментира още Николов.

Най-много са постъпленията от емигранти от три държави - САЩ, Испания и Германия. Сериозни суми идват и от Великобритания и Гърция, където живеят и работят много българи.