Парламентът прие промени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор на второ четене. Промените предвиждат разпоредбите на закона да се прилагат и за търговските дружества, включително лечебните заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, както и търговските дружества, чийто капитал е изцяло тяхна собственост. Контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията и на лицето, отговорно за счетоводните записвания, както и правила за достъп до активите и информацията и други. Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите.

Ръководителите на организациите осигуряват система за мониторинг на финансовото управление и контрол с цел да се оцени неговото функциониране и своевременно да се предостави информация за установени слабости и пропуски пред лицата, отговорни за предприемане на коригиращи действия. Съгласно текстовете министърът на финансите до 31 май трябва да изготви и внесе в Министерски съвет консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол на финансовото управление и контрол в публичния сектор. Докладът трябва да включва обобщена информация за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор и за състоянието на вътрешния одит.

След приемането му от Министерски съвет консолидираният доклад се представя на Народното събрание и Сметнтата палата. В преходните и заключителни разпоредби се изменя и Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Съгласно текстовете ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори трябва да участват в поне едно професионално обучение годишно. Ръководителите на организациите, неизпълнили задължението за изграждане на звено за вътрешен одит, се наказват с глоба от 200 до 1000 лв. Тези ръководители, които не са изпълнили задължението за създаване на одитен комитет, се наказват с глоба от 200 до 600 лв. С преходните и заключителни разпоредби се актуализират съгласно новоприетия закон още Закона за счетоводството, Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми. Чрез промените се изменя и Законът за частната охранителна дайност.

Съгласно текстовете частна охранителна дейност по отношение на имущество - собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, БНБ и дружествата, в която тя взима участие. Дебат възникна по преходните и заключителни разпоредби, с които се измени Законът за НАП. Парламентът отмени текстовете, съгласно които изпълнителният директор внасяше в управителния съвет прогнозата и плана за приходите от публичните вземания и от частните държавни вземания, събирани от агенцията. Отпадна и текстът, съгласно който министърът на финансите представя плана за приходите от публични вземания и от частните държавни вземания, събирани от агенцията преди внасянето на проектозакона за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет. Депутатът от „БСП за България“ Георги Търновалийски заяви, че тези текстове нямат общо с промените. Народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Бюджтна комисия Менда Стоянова допълни, че към Министерство на финансите има дирекция, която прогнозира и планира приходите. „Вие искате подобна звено да продължава да съществува в Агенцията по приходите“, допълни Стоянова.