Кворумът в парламента е на път да се превърне в ахилесовата пета на властта. Защото като хроничен проблем почти обрича това Народно събрание. И ако опозицията реално е решила да върви към предсрочни избори, тя ще види в това своя шанс. Разбира се, тук има две "ако". Това коментира за "Стандарт" социологът Първан Симеонов.

Първото е дали пък ДПС чак толкова държи на предсрочни избори и то бързи, както декларира. Движението по-скоро иска да държи в шах ГЕРБ и предвкусва експертен кабинет с широка подкрепа, което означава видима подкрепа на хората на Доган. Другото "ако" е Веселин Марешки, който очевидно ще си вдигне цената в тая ситуация. А той е много "гъвкав" в такива моменти и ми се струва, че може да му се повлияе.

Не е изключено обаче бойкотът да се върне като бумеранг обратно при опозицията. По принцип в очите на българина да не се ходи на работа не е добре. Отделно ми се струва, че опозицията малко надценява революционността на ситуацията. Тази свръхескалация е малко чужда на масовия вкус. Да, има износване на управлението, да, вероятно предстоят поредица протести, свързани с очаквания скок на цените. Стройно, като по учебник, е поведението на трите опозиции - "червената", извънпарламентарните либерали, които в редица протести са рамо до рамо с БСП, и на на третия вид опозиционери, с вечно настроение за цялостна промяна, за влизане на нови играчи, за нови правила и т.н.

Ситуацията обаче съвсем не е чак толкова тогава, колкото беше през 2012-2013 г. Поне чисто икономически. Да не говорим, че в момента съществува една простичка логика - колкото се мобилизира опозицията, толкова се мобилизират и управляващите. Това означава че, ако утре има избори може да се окаже, че новата конфигурация няма да е кой знае колко по-различна от сегашната. Можем да прибавим и факта, че онези, които виждат смисъла от нови избори са малцинство, показват го и данните на "Галъп Интернешънъл". Като теглим чертата може да се окаже, че цялото това поведение на опозицията може да бъде наказано в един момент. 

Както се фокусират протестите в моменти, те искат Валери Симеонов да си ходи, а не цялото правителство. Това не е чак толкова лошо за Бойко Борисов, защото може пък да му даде шанса малко да се освободи от лидера на НФСБ. Със сигурност неговият личен политически стил, непреклонен, безпардонен, обременява Борисов. Ако допуснем, че Симеонов отново се върне в парламента, там той обаче става още по-труден за контролиране. Както се казва, най-добрият вариант би бил и "вълкът - сит и агнето цяло", но във всеки случай продължението е под въпрос. Да, може ако си тръгне Валери Симеонов да изглежда така, сякаш Борисов печели, т.е. един чувал с пясък е изхвърлен от "балона". И протестите се минимизират, и Борисов печели комфорт. Само че не ми е ясно после какво ще стане.

Случващото се управление дясно-център с националисти у нас е нещо, което дава сравнително устойчив модел от днешна гледна точка, т.е. това управление е било пригодно за днешния политически вкус в страната. Големият проблем на тази коалиция е, че основната му съставка се поизносва доста. Вече 10 г. ГЕРБ са във властта и не могат да предложат нещо, което да изненада, нещо генерално различно. Политическият процес е такъв, че всяко нещо май се превръща в проблем, всяко нещо е драма. Общественото съзнание явно е възпалено. 

В момента Борисов се чуди какво да прави. Едната му логика е: "има някакъв опит за напрежение в страната вероятно заради подранилата предизборна кампания за европейските и местни избори. Дали пък да ни ги ударя с моето любимо оръжие - предсрочните избори...". Другата му логика е обратната: "Правил съм го това нещо на два пъти, очевидно надценявайки противниците си, защо да го правя пак сега. Защо не изчакам до европейските избори, които най-вероятно ще спечеля. След това и на местните избори ще се представя по-добре от опозицията. Това ще прелегитимира управлението и мога да си мечтая за пълен мандат. А използвайки засилката от евроизборите мога да направя и предсрочни избори заедно с местните..." Това си мисли в момента Борисов и според мен мислите му го водят по-скоро към втория вариант. В това упражнение могат да му помогнат и заложените в бюджета по-високи заплати на държавни служители и учители. Сдържащ напрежението ефект могат да окажат и ниската безработица и икономическите показатели, които не са лоши.

Безспорно за ГЕРБ най-опасно е, когато трите "червени" остриета - Нинова, президентът и Манолова действат в синхрон. От системните играчи по-сериозна заплаха за управляващите е ДПС. БСП е познато лице, а тази мобилизация и ескалация в техните редици стяга и редиците на самия ГЕРБ. ДПС се мъчат да държат ГЕРБ в зависимост и да увеличават тази зависимост. Освен това движението е част от една много сложна международна конфигурация.

ГЕРБ трябва да се притеснява и от либералната извънпарламентарна опозиция, тъй като тя му се явява противник в гръб и може да обере част от проевропейските ГЕРБ-ерски гласове. Другата опасност за управляващите са новите проекти, които се канят да съберат обществените емоции. Видя се, че ГЕРБ реагират малко злостно на нещата, които националният омбудсман прави. Те очевидно вече усещат, че Мая Манолова, колкото е шанс за лелееното разцепление на БСП, толкова е опасна за самите тях.

Интересно е дали и какво ще прави Слави Трифонов. сегашната ситуация, зациклена, застойна, като че ли не произвежда някакво вглеждане в БСП, а има оглеждане за някой съвсем нов. Има немалък кръг медии, в които заявката за нов играч може да се появи само със санкцията на сега управляващите. И не е изключено те наистина да пуснат "на терена" нов играч, за да обере малко тия протести, това напрежение, да омекоти проблемите. Като контролиран взрив. И така управляващите могат си произведат патерица-коз за следващото раздаване.