Тезата за това, че стратегическата ни ориентация предполага отказ от големите енергийни проекти е нелепа и национално безотговорна. Това заяви в ефира на БНР основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов, съобщиха от пресцентъра на ПП АБВ.

Той припомни, че именно в периода, когато България е подписвала големите енергийни проекти, тогава сме договорили и членството си в НАТО и ЕС и тези две линии на развитие за страната ни не са били в никакво противоречие. „И едното, и другото е възможно. Аз съм го казвал и в Москва, и във Вашингтон – България печели от руските енергийни проекти, които са всъщност български по своето изпълнение и характер, и от присъствието на американски военни части в България. И това се приемаше. И в двете столици тази стратегическа ориентация се приемаше добронамерено и с разбиране. След това може би дойдоха комплексите и започнахме да се доказваме евроатлантически, имам предвид някои от управляващите - като късат с тези енергийни проекти, които са, за мен, най-доброто като инвестиция, намерение, можеха да бъдат и като реализация – в годините на българския преход. „Що се отнася до вината – тя е много тежка, но още от времето на тройната коалиция се получи едно забавяне, а това беше времето, в което трябваше да бъдат направени необратими тези проекти“, посочи той и припомни, че в страната ни имаше посещение на трима американски сенатори и един държавен секретар на САЩ в лицето на Хилъри Клинтън, след чиито визити проектът „Белене“ бе на практика замразен, а „Южен поток“ преустановен.
Първанов коментира и т. нар. хеттрик на премиера Бойко Борисов при неговото посещение в Москва и срещите му с президента Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев. „Няма хеттрик, разбира се. Аз също играя футбол. Добрата новина е, че с тази визита се върнахме в мача. Дотук с метафорите.

Ясно е, че газов хъб, разпределителен център в България в обозримо бъдеще не може да има. Защото просто няма откъде да се вземе този газ. Даже по времето на „Южен поток“ ние бяхме елемент от един голям, богат транзит, от който можехме да печелим не 30 млн., както подхвърли някой, а десет пъти повече. Но идеята да търгуваме…това няма как да стане. Това право си го е завоювала Турция. Турция прави така, че купува на едната граница, продава на другата - на цени, каквито иска. В България това, което може да се случи, е наистина едни 15 милиарда, не 63, да бъдат транзитирани, да печелим от такси, защото този газ вече е обещан, да не кажа, че е изтъргуван от руската страна на Сърбия на Вучич, на Унгария на Орбан и за нас просто трябва да остане. Надявам се да бъде договорено количество, което ние да потребяваме за нашата израстваща икономика“.
Георги Първанов бе категоричен, че едно от основните предимства на България в тази сложна международно-икономическа обстановка е, че страната ни има стратегическо разположение. „По друг начин стои Сърбия. Вучич беше на Парада на победата и тези неща се ценят в Москва. А ние искаме от днес за утре, от днес за днес да получим някаква революционна промяна в отношението към България. Не е така. Давал съм за пример резултатите от моите срещи с президента Путин. 2002 година, когато се срещнахме за първи път, ние вървяхме по една алея пред очите на медиите в продължение на много време. 100 – 200 метра един срещу друг и това беше символично, беше като възвръщане на доверието. Шест години по-късно стана така нареченият „Голям шлем“. След много още срещи на високо равнище. Не може след 8-9 години отсъствие на контакти, след тежки реплики, след атаки от най-високо равнище от българска страна…разбира се и руската не е оставала длъжна. След това, което се нагнети като напрежение, не можем да очакваме, че ще се случи нещо революционно ново. Но прагматичното е част от „Турски поток“ да мине през България“.
„Навремето съм работил по различни проекти за снабдяване с газ от Туркменистан, от Азербайджан. Този един милиард кубически метра годишно, който десет години непрекъснато го предоговарят правителствата, аз съм го договорил, но докато ние, залисани се разправяме в парламента, онзи ден президентът Алиев пусна кранчето на трансанадолския газопровод. Този газ тръгна към Турция, ще върви през Гърция и нашият един милиард и да го получим, това е байпас - само за критични ситуации. Това не е перспективен енергиен икономически проект“, посочи той.
В заключение основателят на АБВ коментира и падането на така наречения мораториум по изграждането на АЕЦ „Белене“ и реакцията на БСП в парламента да избърза първа да внесе предложение за отпадането на ограниченията, въпреки, че предложението е на кабинета и по него бе постигнат консенсус и в енергийната комисия към НС. „Странно е, когато става дума за големи, за значими за България проекти, пак да има състезателна основа. Аз лично бих препоръчал лидерите на парламентарно представените партии, без разлика дали става дума за опозиция или за управляващи, да се подпишат под едно общо предложение и така да се върви към гласуване в българския парламент, защото обратното означава пак да се заровим в миналото и да дадем лош сигнал на инвеститорите. Инвеститорите могат да бъдат руски, могат да бъдат китайски, френски, сега разбираме, че се е появил и четвърти“.
„Не виждам друг вариант, освен падането на мораториума. Парламентът трябва да развърже ръцете на правителството в контактите с инвеститорите. По това две мнения няма. Второ обаче - аз си мисля дали междувременно пак няма да се обади някой голям брат, някой приятел отвън, който да наложи забрана за развитието на проектите. Независимо от затоплените отношения отвъд океана с Изтока, има едни трайни интереси, които не са в наша полза. Руското икономическо и енергийно присъствие не е желано за мнозина на Запад тук, в региона. Но за нас то е жизнено необходимо – така, както е за Унгария, така, както е за Турция, за целия регион, така че ние трябва да си отстоим интереса. Така, както го прави Германия със „Северен поток“. Значи там може, а тук, за нас, важат само забраните“, заключи Първанов.