Не питайте за първия милион: Как Агенцията за чуждестранна помощ захрани бъдещата олигархия

Безотчетни милиони раздавани “на калпак” в най-гладните години на Прехода – това разкрива един потънал в прокуратурата ревизионен акт за работата на Агенцията за чуждестранна помощ, датиран от 1993 г.. Близкият до сегашната власт Георги Гергов е най-големият бенефициент на тези средства, но в списъка са и други известни в миналото скандални лица като кредитния милионер Георги Агафонов. Като отговорни за кражбите и разхищенията са посочени поименно бившите шефове на агенцията Петко Симеонов и Стефан Чанев, главният счетоводител Николай Митрев и зам.-директорът на агенцията Спас Русев, пише Bird.

Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП) е създадена с изричен закон от 2 ноември 1990 г. Това става след посещението на президента Жельо Желев в САЩ по съвет на тогавашния американски държавен секретар Игълбъргър. За директор е назначен писателя Петко Симеонов, един от създателите на СДС. Той остава на поста до юни 1992. След него директор става Стефан Чанев, който през 1995 г. е наследен от Емилия Масларова.

Като държавен орган с хуманитарна мисия, АЧП трябва да приема, съхранява, разпределя и контролира помощите, изпратени за българския народ от чужди държави и организации. Ревизионният акт от 1993 г. обаче разкрива съвсем друга реалност – превръщането на хуманитарната помощ в източник на милионни аванси, необезпечени кредити и неиздължени сметки.

Ревизията е направена при директора Стефан Чанев. Ревизионният акт от 42 страници е съставен от финансовите ревизори Антон Трайков, Георги Стойков и Димитър Тонов от Столичната дирекция „Държавен финансов контрол“ на Министерство на финансите. Докладът обхваща периода от близо две години – от 8 август 1991 до 9 март 1993 като констатираните нарушения и неиздължения са в размер до над 2,35 милиарда лева. Това са около 90 млн. USD по тогавашния курс, или близо 200 милиона днешни долари по покупателна способност.

Масларова и Филчев потулват скандала, но следите остават

В същия период има публични изявления за получена хуманитарна помощ за над 4 милиарда лева (около $143,8 млн. – $163,3 млн. USD) . Ревизорите намират много по-скромни суми в официалната счетоводна справка. През проучения период главният счетоводител на АПЧ е завел само 710 107 762 лв. (около $25,5 млн. – $29,0 млн. USD) помощи, а по баланса към края на 1992 г. общата сума на актива и пасива е едва 500 747 505,74 лв. (около $18,0 млн. – $20,4 млн. USD), 

Според констатациите в ревизионния акт, ръководството на Агенцията систематично е подписвало договори с частни и държавни фирми, без да изисква данни за тяхната съдебна регистрация и без да защитава интересите на държавата. Вместо плащанията да се извършват след реално предоставена услуга или доставка, милиони левове са превеждани авансово, без уговорени неустойки или банкови гаранции при неизпълнение.
 
Не е удивително, че данни за стряскащите заключения са изпратени до компетентните органи. Ревизорите изготвят 31 писма до окръжни и градски прокуратури в страната, управления на МВР, общински съвети и други за вземане на отношение по нарушенията.

Източници на BIRD казват, че е заведено следствено дело, по което са извършени много разпити и експертизи. Но с идването на Никола Филчев като главен прокурор делото е "смачкано". При новия директор на агенцията Емилия Масларова изчезва екземплярът от ревизионния акт съхраняван в АЧП. Но следите са останали.

Милиони за другаря Гергов

Проследяването на юридическите лица не е лесна задача, тъй като много от тях вече не съществуват. Изчезнала от правния мир е СИ ДЖИ ЕЙ ИНТЕРНАЦИОНАЛ на агента на ДС и кредитен милионер Георги Агафонов. Самият Агафонов също изчезна от България и се укриваше в Доминиканската република след като беше обвинен за разоряването на банка “Славяни”, но не понесе отговорност и сега продължава да управлява бизнес империя с активи и имоти за много милиони.

От архивната система “Делфи” се вижда, че вторият най-голям бенефициент на хуманитарна помощ за над 35 милиона лева е Кооперация/КС в с. Маноле със собственик и управител Георги Гергов. 

Тези невърнати милиони всъщност залагат основата на проспериращия частен бизнес на бившия пловдивски кооператор-свинар и актуален почетен консул на Русия в Пловдив. Вторият му голям удар от 2007 г. е приватизацията на множество къщи в Стария град на Пловдив, придобиването на акциите от Пловдивския панаир, ЦУМ в София и други активи.

Ключов момент в схемата с панаира е завишаването в десетки пъти на стойността на активите, апортирани от Гергов в смесени дружества с държавата. Това става с активното съдействие на Пловдивския окръжен съд, където тогава административен ръководител е бъдещият главен прокурор Сотир Цацаров.

Георги Гергов е смятан за важна фигура в пловдивската масонска ложа “Слънце-Ориент”, в която се твърди, че членуват Сотир Цацаров и Николай Копринков. Пловдивският бизнесмен Петър Станчев описа какво се е случвало в тази ложа в интервюта за онлайн медии още през 2009 г.

Гергов се е нуждаел от оценка "сега в момента" - обърнал се е към своя събрат по ложа Цацаров: “Искам да си направя оценка на тея имоти.” Отговорът на Цацаров: “Няма проблеми”.

Гергов пише официално писмо до съда, иска трима оценители и за целта сам предлага три лица с оригинален документ до съда. Съдът приема предложените от него оценители. От първата оценка до крайните - всичко е направено за една седмица. Без насрочване на заседание, без нормална процедура. Оценката се умножава от един оценител, от слеващ - и се завишава над сто пъти.

За близостта на Гергов и Цацаров е показателен и фактът, че Цацаров извиква бизнесмена Сашо Дончев на среща в офиса на Гергов в ЦУМ, за да му предяви недоволството си от медийни публикации във в. “Сега”.

Към днешна дата Георги Гергов е един от най-ревностните поддръжници на партията на Румен Радев “Прогресивна България” и на кандидатурата на Илияна Йотова за президент. Двамата водещи политици не странят от публични изяви в негово присъствие и охотно се снимат с Гергов.

Друга знакова фигура от ревизионния акт е заместник-директорът на АЧП Спас Русев, посочен като отговорен за злоупотреби редом с началника си Петко Симеонов.  Според Bird Русев става изключително богат и също доверен човек на Делян Пеевски за овладяването на ключови активи като “Виваком”.

“Не ме питайте за първия милион” – тази фраза приписвана на Хенри Форд важи за хората, които направиха състояние в мътните години на Прехода от социализъм към пазарна икономика. Важи и за Георги Георгов, за Агафонов и за много други “бизнесмени с бели якички”. Ревизионният акт дава ясен отговор: милионите им идват наготово, без да са вложили труд и знания, в условията на дива корупция, крадейки от най-уязвимите, за които приятелски държави като САЩ са изпращали хуманитарни помощи.

Със същия безскрупулен устрем хуманитарните крадци впоследствие подчиняват съдебната власт, както и големите медии, за да не пита никой за първите им милиони, отбелязва Bird. Днес те финансират политически проекти и кадруват по върховете на държавата.