Предизборните програми и публичните участия на кандидат-депутатите разкриват позната картина – ясна диагноза за проблемите в социалната система, но съмнителни решения и повтарящи се обещания без реален напредък. Темите за пенсиите, социалните помощи и здравеопазването отново са в центъра, но „светлина в тунела“ остава по-скоро политически израз, отколкото реална перспектива.

Един от обсъжданите въпроси е формулата за минималната работна заплата, която в момента е обвързана с 50% от средната. От ГЕРБ и ПП-ДБ са на мнение, че тя трябва да бъде преразгледана. Идеята е да се въведе по-гъвкав механизъм, който отчита фактори като образование, производителност и секторни различия. Подобна логика се предлага и за максималния осигурителен доход. Позицията на "Прогресивна България" обаче остава неясна, формулирана в общи и трудно измерими принципи.

Нито една партия не засяга директно темата за увеличаване на осигуровките. Вместо това всички акцентират върху борбата със сивата икономика. Макар този подход да изглежда логичен – първо да се запълнят пробойните, преди да се натоварват изрядните платци – липсват конкретни механизми. Още повече, че само преди месеци финансовият министър Теменужка Петкова говореше за рязко повишаване на осигурителната тежест. Сред малкото конкретни идеи е тази за регулиране на т.нар. платформена икономика, където законодателството изостава.

Темата за пенсионната реформа също остава в периферията на предизборния дебат. Вече втора година се очаква ясна пътна карта, но вместо това програмите залагат на общи формулировки – активен живот за възрастните, дългосрочна грижа и достъпни социални услуги.

На този фон се откроява и една спорна, дори рискова идея. От „Прогресивна България“ предлагат преразглеждане и потенциална отмяна на нововъведената мултифондова система в частните пенсионни фондове – механизъм, от който се очаква да увеличи значително втората пенсия. Подобен ход поставя под въпрос дългосрочната стабилност на системата. В същото време Асен Василев говори за възможно увеличение на пенсиите над т.нар. швейцарско правило, въпреки напрегнатото състояние на бюджета.

В здравеопазването има относителен консенсус по два проблема – необходимостта от преструктуриране на раздутата болнична мрежа и намаляване на доплащането от страна на пациентите. И тук обаче идеите не са нови, а реалните резултати – ограничени.

Сред предложенията е трансформиране на слабо натоварени болници в центрове за долекуване и рехабилитация, както и оптимизация на болничната мрежа без закриване на ключови структури. Дискутира се и промяна на модела на финансиране – от клинични пътеки към системи, ориентирани към качество на лечението. Вариантите включват както застрахователни модели, така и по-строг контрол върху цените на медицинските изделия и лекарствата.

В крайна сметка предизборният разговор отново се движи между реални проблеми и политически удобни решения. Големият въпрос остава дали след изборите ще има воля за реформи – или обещанията ще останат поредната повторена версия на добре познат сценарий.