5 Декември, 2025

28 въпроса и липса на честен диалог блокират изграждането на ж.п. линия по Коридор 8

28 въпроса и липса на честен диалог блокират изграждането на ж.п. линия по Коридор 8

Снимка: БГНЕС

През последния месец македонският министър на транспорта и вице премиер Александър Николоски направи редица критични изказвания, засягащи качеството на бъдещата ж.п линия по Коридор 8 на македонска територия, както и българската работа в участъка от Радомир до Македонската граница. Той изрази и съмнения, че за изграждането на ЖП линията ( и за магистрала Блаце) умишлено са избрани най-тежките трасета,  за да се надуе цената на проекта.

Запазвайки известно съмнение в казаното от г-н Николоски, но имайки предвид високата му позиция, вярваме, че е необходимо да се даде ясен отговор на твърденията му. 

Вчера пък София обори твърдения на Николоски -" лъже за провалени разговори, предстои среща в Брюксел за Коридор 8". Освен това България напомня, че Коридор 8 е част от т. нар. Коридор за мобилност на НАТО, но управляващите в Скопие го смятат за „провалена инвестиция“.

Българското общество заслужава да получи ясна и детайлна картина относно Коридор 8 и 

действителната истина,

за да подкрепя не един красив мит, а един реален и работещ проект. За съжаление позициите на институциите, публикувани в различни медии, с които ни заливат, не разкриват нищо конкретно, а представянето им в други издания е откровенно подвеждащо и неясно. Крайно време е да се даде една ясна картина с параметри и критерии, а не да засипваме гражданите от двете страни на Вардар с политически лозунги, в отговор на технически въпроси.

Търсим отговорите на тези въпроси по официален ред от НКЖИ, Министерство на транспорта и МО в България:

- Каква е годността на проекта за военно ползване на територията на Македония и основателни ли са твърденията на министър Николоски, че българската страна е заявила нефункционалността на жп линията до Гюешево, което официално е протоколирано.

- Николоски пита защо не е помислено за възможно трасе Щип -Делчево - българска граница. Или Щип Радовиш – Струмица –Новосело - граница с България? По този начин би се свързала цяла Източна Македония с ЖП и тези варианти биха били по-евтини от участъка Крива паланка -България.

- Обществото трябва да знае дали са обсъждани допълнителни ж.п. връзки или алтернативен маршрут, позволяващ максимално високи параметри. Например: Благоевград – Делчево – Кочани? Това е проект, който е  бил започнат по време на Втората световна война от Царство България. Той би развил Югозападна България, като в същото време има и по-висока военно стратегическа стойност за НАТО, погледнато от настоящето.

- Обсъждана ли е между двете страни като допълнителна връзка Петрич – Струмица? Тя е била изградена частично и може да се реализира при много равен терен. Тази връзка освен това има потенциал да свърже цяла Източна Македония с България.

- Открит остава и въпросът - България запозната ли е с проекта "Крива паланка -българска граница"? Имало ли е консултации с нашата страна за него? Каква  е българската реакция, ако е имало такава, и дали този проект е умишлено усложнен и с толкова ниски скорости на практика, саботиращи идеята за железопътен коридор? Любопитно е и кой е автор на проекта за участъка "Крива  Паланка-българска граница"?

- Съгласно член IV на спогодбата за свързване на ж.п. мрежите на България и Македония “Българската страна може да участва в строителството на участъка и на територията на Република Македония”. Какви усилия са положени от българска страна за да се възползва от тази договореност и да ускори построяването на ЖП линията ? 

И други горещи въпроси:

- Вярно ли е, че са отказани 3 срещи и поради какви причини след като България настоява публично толкова много за този проект?

- Вярно ли е твърдението на г-н Николоски относно признанието от българска страна за нефункционалността на линията София- Гюешево и скоростите по нея?

- Договорена ли е вече следваща такава среща?

В интервю за „360 степени“ инж. Ивановски, директор на Македонската железопътна инфраструктура твърди ,че няма никакви строителни дейности от наша страна и нищо не е проектирано, нито каквато и да е била директна комуникация за да се изяснят плановете от българска страна.

- Вярно ли е това твърдение и ако не е кога са проведени подобни срещи.  Да предоставят и протоколите от тях,   ако все пак  са факт.    

- Какви ще бъдат максималните наклони и минимални радиуси на проектираната линия и ще може ли по тях да се движат стандартни товарни влакове, примерно 1 локомотив с 1500 тона товар? Съгласуван ли е проектът за линията "София-Гюешево-граница с Македония" с МО за двойно предназначение и ще отговаря ли на изискванията на НАТО?

- Какво е реалистичното времепътуване за пътнически влакове по железопътната линия при настоящите параметри на проект  за следните пътувания: София- Кюстендил; София-граница; София-Скопие?

- Кое е избраното трасе за жп линията "Радомир – Кюстендил – Гюешево" и на базата на какви критерии? Има ли избрано трасе за участъка Гюешево-граница с Македония?

- Българската страна би ли преразгледала проекта на своя територия, за да се изгради ново трасе, което да е с параметри на високоскоростна железница 200км/ч, отговаряйки на условията на ТЕN-Tа, а не на тези от  1941 г.?

- Ще се кандидатства ли за финансиране от 70%+ като част от  ТЕN-T Западни балкани Източно Средиземноморие?

Очевидно разделянето на проекта между двете страни създава пречки както го раздробява и  блокира  изпълнението му. 

-  Какво мисли българската страна за действията на Сърбия и решението да създаде съвместен консорциум с РСМ, който кандидатства и получи европейско финансиране? Разумно ли е България да опита да реализира подобно партньорство и какви биха били евентуалните пречки за него? Има ли воля за подобно начинание и има ли инициатива в тази посока от наша страна?

- Съществува ли риск Македония да изгради жп линията си преди България да модернизира своя участък от трасето, отчитайки подписания  меморандум от 01.08. 2017 г. и поетия ангажимент от българска страна за модернизация на жп участъка София-Перник-Радомир -Гюешево до 2026, за което остава една година. Какво ще направи страната ни, за да избегне подобен тежък сценарий?

- Какви са причините 30 години българската държава да не е изградила качествено трасето  София - Гюешево.

- Отказва ли се България  да строи тунела на границата  с Македония, договорен преди повече от 20 години по времето на заместник министъра на транспорта Петко Табаков и какви са обосновките за това? 

- Ще бъде ли проектът за ж.п. връзката между двете страни публично предоставен за обсъждане, за да се избегнат информационните манипулации?

Непрестанните престрелки между българските и македонските институции по горещата тема създават повратни усещания за гражданите от двете държави. А истинските намерения могат да бъдат осветлени, ако отговорните фактори дадат честни и обективни отговори  на поставените въпроси.

Сподели:

Коментари (0)

Заради сръбски интереси Загреб забрани коледен концерт на българския църковен хор "Св. Йоан Кукузел Ангелогласни"

Заради сръбски интереси Загреб забрани коледен концерт на българския църковен хор "Св. Йоан Кукузел Ангелогласни"

Парадоксалното е, че режимът в Белград, известен като най-верния на диктатора Путин и Кремъл, успя да създаде конфликт между две държави членки на ЕС и НАТО – Хърватия и България

Лицата на терора: различните форми на насилие лице в лице

Лицата на терора: различните форми на насилие лице в лице

Медии и новите предизвикателства пред обществото – как да се противопоставим, борбата с тероризма започва с разбирането му

Доклад на европейска разузнавателна служба разкрива шокираща история зад мирния план на Тръмп за Украйна

Доклад на европейска разузнавателна служба разкрива шокираща история зад мирния план на Тръмп за Украйна

Документът описва подробно тайните търговски и икономически планове, които администрацията на Тръмп разработва с Русия, включително съвместен добив на редкоземни метали в Арктика