Васил Данов, Атлантически  съвет на България

В началото на 1919 г. най-големият руски шахматист Александър Алeхин давал сеанс на десетки дъски в сградата на офицерското събрание в Одеса. Влязъл човек с кожена куртка и поискал да поговори с гросмайстора. Алeхин обещал да му отдели време след играта. 
После излязъл и на крак разговарял с непознатия, докато стигнали Екатерининския площад, където се намирала сградата на Губернската ЧК. Тук Алeхин бил арестуван и хвърлен в единична килия, без да му бъде предявено обвинение. 

Потомствен дворянин, Александър Алехин вече е ограбен от болшевишката революция, след като цялото състояние, останало от родителите му във Воронежка област, е национализирано в „името на революцията”.
Одеските болшевики също не си поплюват и го осъждат на смърт за „връзки с белогвардейците”. Спасява го българинът Кръстю (Християн) Раковски, който тогава е министър-председател на Съветска Украйна, и даже го назначава на работа в администрацията на Одеска губерния.

Играе шахмат от 7-годишен

По-късно Алехин, който отлично владее английски, френски и немски език, се препитава като преводач в различни съветски учреждения и даже става следовател в Централното московско следствено-издирвателно управление. Побеждава в първия общоруски шампионат по шахмат през 1920 г.
Бракът му с швейцарката Анн-Лизе Рюг открива възможност да се измъкне от съветския „рай”, която гениалният шахматист веднага използва. Живее в Париж, столица на руската антисъветска емиграция. През 1921 г. издава първата си книга "Шахматният живот в Съветска Русия", а през 1924 г. – „Моите най-добри партии (1908-1923)".
През 1921-1927 г. Алехин участва в 22 международни турнира, като става победител в 14! През 1924-1925 г. поставя световни рекорди по „сляпа” игра срещу десетки съперници, като в Ню Йорк от 26 партии печели 16, губи 5 и завършва наравно 5. През 1925 г. в Париж от 27 партии побеждава в 22 (!) и губи само три.
През 1925 г. защитава докторска дисертация по право, през 1927 г. получава френско гражданство и публикува две нови книги за развитието на световния шахмат.
Пак през 1927 г. в драматичен мач срещу гениалния кубинец Хосе Раул Капабланка в Буенос Айрес Алехин извоюва убедителна победа и става четвъртият световен шампион по шахмат. До 1935 г. неизменно е най-силният гросмайстор, като дава огромен принос за популяризиране на мъдрата игра. За първи път прави световно шахматно турне, като през 1932-1933 г. гастролира в САЩ, Мексико, Куба, Хаваите, Япония, Шанхай, Хонконг, Филипините, Сингапур, Индонезия, Нова Зеландия, Цейлон, Египет, Палестина и Италия. По време на пътешествието си изиграва 1 320 партии, от които печели 1 161 и губи само 65.
През 1935 г. Алехин само с една точка отстъпва световната титла в мач срещу холандския гросмайстор Макс Еве, но през 1937 г. след убедителна победа си връща короната в мач-реванш в Хамбург.

Ал. Алехин и Хосе Раул Капабланка на шахматен турнир в Петербург през 1913 г.

Когато през 1939 г. Германия напада Полша и заедно със СССР разпалва Втората свтовна война, Алехин заема ясна гражданска позиция. Точно тогава в Аржентина е започнала шахматната олимпиада. Капитанът на френския отбор Ал. Алехин призовава съотборниците си да откажат двубоите срещу шахматистите на хитлеристка Германия. Целият отбор застава зад великия гросмайстор.
През 1940 г., когато Вермахтът нахлува във Франция, Алехин се записва като доброволец във Френската армия, където е назначен за преводач във военното разузнаване. После попада в германски плен, от който е освободен след капитулацията на Франция. 
По време на германската окупация участва в международни турнири, а през 1942 г. става европейски шампион. През 1943–1944 г. ръководи шахматния отдел на руския емигрантски антикомунистически вестник "Новое слово", който излиза в Берлин и остава единственият официално разрешен в Германия вестник на руски език. Естествено, „Новое слово” подкрепя движението на генерал Власов и командваната от него РОА (Руска освободителна армия).
По покана на германската шахматна федерация Алехин участва в междурнародни турнири от името на хитлеристка Германия, дава сеанси на германски офицери, общува с висши представители на Райха, сред които е генерал-губернаторът на Полша, военният престъпник Ханс Франк.
Става шахматен анализатор и на германския в. "Паризер цайтунг", където публикова статията си "Арийският и еврейският шахмат" ("Arisches und judisches Schach"), като в понятието „арийски шахмат” включва настъпателната, творческа, красива и комбинативна игра, противостояща на сметкаджийския, изнуряващ, отбранително-нагаждачески стил на съперниците, предимно от еврейски произход. 
Великият гросмайстор има за уреждане и лични сметки с еврейските шахматисти. Ето становището му: „През 1935 г. мачът между мен и Макс Еве бе организиран от комитет, съставен изцяло от евреи. Те ме убедиха да взема за секундант холандския евреин Самуел Ландау, който уж по лични причини ме изостави в най-решителния момент от мача. За технически ръководител на двубоя бе назначен личният секретар(!) на Макс Еве, виенският гражданин Ханс Кмох, женен за еврейка. Не е трудно да се досетите каква „обективност” можех да чакам от него. Понеже загубих само с една точка разлика, смея да твърдя, че ако навреме бях усетил специфичната атмосфера, създадена около двубоя, Макс Еве никога не би ми отнел титлата дори за нищожно кратък период...”
По време на мача-реванш световното шахматно еврейство отново се мобилизира в полза на Еве. Най-силните гросмайстори стават треньори, секунданти и съветници на холандския шахматист.  
„Още преди началото на втория мач нямах никакви съмнения, че ми предстоеше битка не срещу холандеца Макс Еве, а срещу световното шахматно еврейство. Убедителната ми победа (10 спечелени срещу 4 загубени партии) се превърна в победа срещу еврейския заговор”, резюмира Алехин.
След края на Втората световна война „империята отвърща на удара”. Срещу великия шахматист започва международна кампания. Обвинен е в "колаборационизъм" с хитлеристите и разбира се, в "антисемитизъм". Опитват се да го изолират от международни турнири, да му отнемат титлата по административен начин, да го очернят и смажат психически, да го оставят без пукнат грош. В съветския и в европейския печат го наричат „нацист”, „шах-фюрер”, „враг на съветския народ”.
Начело на кампанията срещу световния шампион застават Макс Еве и американците Ройбен Файн и Самюел Решевски. Те и техни приближени отказват да играят в международни турнири с участието на Алехин, докато организаторите не оттеглят поканите до световния шампион.
Кампанията е толкова силна, че Алехин е принуден да се разграничи от статията си "Арийският и еврейският шахмат", като се оправдава, че редакторите са дописали антиеврейските изрази, които първоначално той не бил включил в анализа си.
Спасява се от преследването в Португалия, където се преселва през 1945 г., за да живее в мизерия.
Според календара на Световната шахматна федерация ФИДЕ, през 1946 г. в Нотингам е трябвало да се състои дълго очакваният мач за световната титла между Алехин и съветския гросмайстор Михаил Ботвиник. За съветските власти евентуална победа на великия Алехин, антикомунист и „антисемит”, би представлявала тежък репутационен удар. Председател на съветската Общосъюзна шахматна секция тогава е не кой да е, а полковникът от НКВД Борис Вайнщейн. 
През 1993 г. в "Шахматен вестник" (бр. 8–9) о. з. полк. Вайнщейн признава, че ръководството на НКВД, представлявано от генерал-лейтенант С. С. Мамулов (помощник на кървавия Берия), категорично не е било съгласно с мача Алехин–Ботвиник. Понеже «С постъпките си по време на войната Алехин се постави извън редиците на културното човечество»...
На 23 март 1946 г. ФИДЕ оповестява датата на двубоя за шахматната корона, а на следващия ден пристига вест за внезапната смърт на световния шампион. Намерили го мъртъв в „Парк-хотел” в Ещориал, недалеч от Лисабон. На масата имало съдове от вечеря с неизвестен почитател. Върху съдовете не били намерени следи нито от полоний-210, нито от разновидност на „Новичок”. След аутопсията като официална причина за смъртта е обявена асфикция: починалият се бил „задавил с парче месо”...
По-късно лекарите, извършили аутопсията, признават, че им е било наредено какво да напишат в медицисктото заключение. Единият споделя, че е видял огнестрелна рана, другият твърди, че е открил следи от отравяне. И двамата били сигурни за сериозни поражения върху черния дроб, което може да се твърди за всеки руснак, пристрастен към алкохола.
Ал. Алехин става първият световен шампион, който умира НЕПОБЕДЕН. Никой не се съмнява, че смъртта му е причинена от „туристи” от ЧК-НКВД-КГБ-ФСБ. 

Последната му снимка

През 1956 г. тленните му останки са препогребани в парижкото гробище „Монпарнас”. Върху надгробния паметник пише: «Александър Алехин – гениален шахматист на Русия и на Франция. Световен шампион от 1927 до 1935 г. и от 1937 г. до кончината си».
През 1967 г. в сп. „Шахматът в СССР” чекистите публикуват две съшити с бели конци „писма” на Алехин от 1936 г.,  в които световният шампион уж „съжалява за грешките си”, „възхищава се” от „гигантския скок на съветските постижения” и изразява желание да „вземе участие в шахматното изграждане на СССР”.
По-късно фалшификациите са разобличени в алманаха „Ревизия шахмат”, където специалисти анализират версии за безспорното убийство на Александър Алехин.
...
След разпада на СССР бяха публикувани серия документи и спомени, които разкриха, че КГБ десетилетия наред е готвил активни мероприятия в полза на съветските шахматисти. На редица състезания противниците на „непобедимата” съветска школа са били

облъчвани с електронни устройства, с психотропни оръжия

и с телепатични внушения от специално подготвени екстрасенси.
Срещу жертвите-претенденти за титлата са били организирани мръсни кампании за морално дискредитиране, за окалване на личния им живот, за внасяне на раздор в семействата им, сред приятели и симпатизанти. 
Особено гнусна бе кампанията срещу дисидента Виктор Корчной, който емигрира в чужбина, разобличи тираничната политика на СССР и се изправи срещу тогавашия шампион и член на ЦК на съветския комсомол (ВЛКСМ) Анатолий Карпов, който неотдавна гостува у нас.
........
А през  2006 г. в руския град Елиста (Калмикия), вдън горите тили... сибирски, започна мачът за световната титла между световния шампион, най-силния български шахматист гросмайстор Веселин Топалов и руския (съветски) представител Виктор Крамник. 
Българската федерация неразумно прие мачът да се играе на терена на претендента. След всеки ход Крамник търчеше в тоалетната. Било му лошо. Бъбреците го болели. Чавешко е, нали?! И така по 44-45 пъти на ден. Цяла седмица. Въпреки протестите на българската делегация, съдии и президент на ФИДЕ (Кирсан Илюмжанов, съветска чукча) с гангстерска справедливост присъдиха победата на „гросмайстор” Крамник.
След скандалния мач Топалов поиска законно полагащия му се реванш, но съветските другари отказаха, като за пореден път нарушиха правилника на ФИДЕ, понеже Топалов имаше коефициент ЕЛО над 2 700. Ръководството на ФИДЕ замрази спора и обезсмисли протестите на българската страна. 
Крамник повече не спечели нищо.
Та внимавайте с кого играете шах, скъпи другарки и другари.