Страната ни може и трябва да продължи напред по поетия път на скъсване с кремълските зависимости

Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

България е ключов съюзник в Черно море, а регионът е стратегическа линия на разлом между НАТО и реваншистка Русия. 
Дори при военно поражение в Украйна, Москва ще се опитва да запази силовата си позиция в Черно море и оттук произтичат дългосрочни рискове и заплахи за нашата собствена сигурност.
Изводите относно средата на сигурност в Черно море и препоръките за укрепване на присъствието на НАТО в региона, представени в доклада на лорд Ланкастър пред Парламентарната асамблея на Алианса, следва да бъдат внимателно прочетени, като те могат да послужат като концептуална основа за бъдещи инициативи на регионално ниво от съюзните държави и страните-партньори.
Черно море придобива все по-голямо значение за САЩ, които по инициатива на Конгреса разработват своя

 стратегия за региона

 След началото на руската агресия против Украйна стратегическият фокус на НАТО също все повече се насочва в тази посока. Всичко това е положително не само за региона, но и за нашата собствена сигурност в контекста на очакванията дългосрочна руска реваншистка политика и хибридна война.

Да се надяваме, че отсега нататък укрепването на устойчивостта на черноморските съюзници от НАТО ще бъде приоритет с нарастващо значение за Алианса и най-вече за САЩ в тяхната бъдеща стратегия за региона. 
Сигурно е, че руският натиск в тази стратегическа посока ще остане постоянен, дори и при една отслабена от войната в Украйна Русия. Следователно, руската хибридна агресия срещу България ще запази системния си характер и високата си интензивност. Страната ни е разглеждана от Москва в нейната стратегия като „руска врата“ на Балканите (ген. Решетников) и, съвсем логично, като важна съставна част от геополитическия пъзел в Черно море. Затова България ще бъде 

постоянна мишена 

на руската хибридна дейност в дългосрочен план. Спрямо страната ни Кремъл ще продължи да използва (1) дезинформацията, (2) енергийния натиск и системните опити за намеса във вътрешнополитическите процеси, особено чрез (3) стратегическата корупция. Тези три елемента са много добре откроени като предизвикателства за сигурността ни в доклада на лорд Ланкастър. 
Корупцията винаги е била централно средство в руския хибриден инструментариум, използван против държавата ни. Чрез нея Москва се стреми да установи влияние върху вземането на стратегическите управленски решения и като крайна желана цел да постигне „пленяване“/"кооптиране" на управляващия елит. Целта е управляващите да бъдат приведени в такова състояние на зависимост, в което да бъдат 

неспособни да защитят България от руската хибридна агресия

Предвид всичко това, вече сме свидетели на това как в Централна Европа Кремъл засега успя да постигне известен стратегически пробив чрез оказване на деструктивно влияние върху вътрешнополитическите процеси в Унгария и Словакия. Братислава изглежда след последните парламентарни избори върви към сформиране на приятелска спрямо Русия правителствена коалиция. Определено Кремъл ще иска да види на власт занапред, освен Виктор Орбан и Роберт Фицо, и други приятелски настроени политици в държави по Източния фланг на НАТО, включително и в България като

 мечтаната "руска врата" на Балканите

 В Централна Европа изглежда вече две плочки на доминото са наклонени в полза на политиката на Кремъл и в ущърб на единството на НАТО и ЕС. Въпросът е коя може да бъде следващата? Ето защо НАТО не може и не трябва да си позволява да допусне подобен руски стратегически пробив и в Черно море! Тази важна част по Източния фланг на Алианса може да бъде защитена, ако бъде следвана правилната съюзна стратегия. 
В този контекст, България може и трябва да продължи напред по поетия път на скъсване с руските зависимости, развитие на устойчивост спрямо хибридни въздействия и изграждане на силна българска отбрана в НАТО и ЕС.