Първият подземен полет с балон, санаториум под земята, концерти и изложби, загадката на горещото езеро

Светлана Дорош, Би Би Си Украйна

Боевете за украинския Соледар в Донбас се водят от месец май 2022 г., когато руската армия за първи път атакува града с дронове. След като руските войски през юли превзеха Северодонецк и Лисичанск в Луганска област, обстрелите и бомбардировките на Соледар ескалираха, а през последните седмици тук се водят боеве, които по думите на президента Володимир Зеленски изглеждат като безумие.
Американският Институт за изследване на войната смята, че руските войски искат да получат контрол над Соледар, намиращ се северно от Бахмут, както и над разположеното южно от Бахмут село Зайцево, за да лишат Въоръжените сили на Украйна от възможността да използват важна магистрала – по нея се извършва снабдяването на украинската армия в североизточната част на Донецка област.
Освен това, както казват военните наблюдатели в Украйна и на Запад, за руското командване превземането на Соледар, където преди войната живееха 13 хиляди души, е необходимо, за

 да демонстрират поне някаква победа над украинската армия

Наскоро се появи още една версия. Основателят на армията "Вагнер" Евгений Пригожин заяви, че градът е превзет и че заслугата за това е изключително на неговите бойци. Агенция Ройтерс цитира високопоставен служител от Белия дом, според когото е съвсем вероятно Пригожин да иска да получи контрол над мините за добив на сол край Бахмут. Залежите от каменна сол край Соледар са практически неизчерпаеми.
Соледар е уникално място, където отдавна се добива сол, но сега мините не работят, а градът е почти напълно разрушен.

От приказния подземен свят в мините днес не е останала и следа

Историята и солта

Цялата история на Соледар е свързана с добива на сол. Първите информации за такава дейност са от края на 17 век. Във връзка с тази промишленост се появява село Брянцевка. Към края на 19 век тук са открити девет солни пласта и още тогава започва строителството на първата солна мина. Дебелината на пласта, в който са прокопани минните галерии, е 40 метра.
По-късно тук се появяват пет солни мини, а добивът на сол придобива промишлени мащаби. Тук са работили стотици хора, построена е железопътната гара Сол, също и работнически села.
През 1926 г. село Брянцевка е преименувано в Карло-Либкнехтовск - в чест на единия от основателите на  комунистическата партия на Германия Карл Либкнехт. Градът носи това непроизносимо име до средата на 1991 г.
По време на Втората световна война всички солни мини са били разрушени, но след това са възстановени и продължават да работят съвсем доскоро.
Именно в Соледар е разположена администрацията на комбината "Артёмсоль" – един от най-големите производители на сол в света.
В края на май заради постоянните руски обстрели комбинатът прекрати работа.

Неизчерпаемите запаси

От "Артёмсоль" разказват, че залежите на сол в региона са практически неизчерпаеми: общо през всички 300 години, откакто се експлоатират находищата от сол, залежите са намалели само с един процент.
Преди войната компанията "Артёмсоль" е осигурявала 96% от потреблението на сол в Украйна. Предприятието е разположено върху 50 квадратни километра. Продукцията му се купува от над 50 клиенти на едро в Украйна и страните от бившия СССР, включително в Русия. Местна сол е изнасяна в страни от Европа и Африка.

Километрични тунели

През годините около Соледар са прокопани близо 200 км минни галерии. Височината на сводовете им на места достига десетки метри. 
Лидерите на самопровъзгласилата се ДНР още от 2014 г. твърдят, че украинската армия е складирала стрелково оръжие в мините на Соледар.
Основателят на армията "Вагнер" Евгений Пригожин също наскоро коментира темата, като твърдеше, че по тунелите под Соледар дори се придвижват танкове и бронирани бойни машини.
Тези изявления изглеждат като  пълна измислица, тъй като отдавна е известно, че входовете към мините са тесни, а да се спусне техника по тесните шахти на стотици метри дълбочина е невъзможно.
Както разказват от Донецката областна военна администрация, по-рано дори оборудването за добива на сол е било предварително разглобявано, за да бъде спуснато в галериите, а после отново е било сглобявано под земята.  

Съкровища, екскурзии и концерти

Пространството, образувано в мините след издълбаването на солните пластове, е частично трансформирано в туристическа забележителност.
Преди войната туристите слизаха на дълбочина 300 метра и влизаха в зала, с височина около 40 метра и дължина 150 метра, където целият под е покрит със солни кристалчета 
Необичайният вид и акустиката, както и построеният под земята параклис очароваха туристите. Тук може дори да играете футбол, да седнете на чаша кафе, да разгледате скулптури от сол и кристали колкото човешки ръст.
Тук свиреха симфонични оркестри и се правеха изложби.
Тук се състоя първият в историята полет на въздушен балон под земята и този факт е вписан на книгата на Гинес. 
През 2004 г. тук се проведе фестивалът на класическата музика "Солена симфония" с участието на солистката на Виенската опера  Виктория Лукянец – народна артистка на Украйна, и Донбаския симфоничен оркестър от Луганск, под палката на австрийския диригент Курт Шмид.
Подземната зала побра 250 слушатели, а билетите струваха между 580 и 2000 евро.

Лечение на дълбочина 300 метра

В началото на 90-те години на 20 век в Соледар, на дълбочина 300 метра, беше открит лечебен комплекс на санаториума "Донбас", който по-късно беше преименуван на "Солена симфония".
Тук се лекуваха пациенти с бронхиална астма, хронични бронхити, възпаления на белите дробове, алергия, кожни и неврологични заболявания.

Горещото езеро

Езерото в покрайнините на Соледар и досега се смята за научна загадка. Водата в него е с аномално висока температура – до 40 градуса.
Диаметърът на езерото е около 100 метра, но то е разделено на две части: едната е сладководна, другата е с толкова солена вода, че ако влезете в нея, ви изтласква нагоре и не позволява да потънете.
Геолозите смятат, че на дълбочина в езерото протичат химични процеси, които се нуждаят от изследване, затова къпането в него не е препоръчително.  Смята се, че езерото се е образувало на мястото на кариера, където до средата на 20 век е добивана сол.

Идеята за ядрено хранилище

През 2000 г. украински учен излезе с идеята в солните галерии, където вече не се добива сол, да бъде изградено хранилище за ядрени отпадъци. Според него, инертната среда, създадена от каменната сол, ще осигури безопасността на хранилището.
Тази инициатива предизвика силен отзвук в Соледар и Бахмут – бяха проведени обществени изслушвания, жителите излизаха на митинги и писаха колективни писма до властите. В крайна сметка властите заявиха, че не планират реализирането на тази идея.
Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко заяви, че в резултат на бойните действия от инфраструктурата на Соледар практически нищо не е останало. По думите му обаче остават „укрепленията, мините, в които врагът се опитва да проникне".
Преди дни президентът на Украйна Володимир Зеленски каза за Соледар: "Всичко е разрушено, почти не е останал живот. И хиляди техни хора загинаха: цялата земя около Соледар е осеяна с трупове на окупатори и е с белези от обстрелите. Ето така изглежда безумието."

Превод: Faktor.bg