Мрежите от кадри на бившата ДС в България си остават невредими. Те са проводник на прикрито руско влияние, което поразява "имунната система" на българската държава

Анализ на германския експерт Кристофер Неринг, Дойче веле

Дори 30 години след падането на комунизма властта на някога вездесъщата Държавна сигурност (ДС) в България все още е несломена. Бивши служители заемат влиятелни постове в политиката, бизнеса и академичните среди и усърдно се месят в политиката на страната от ЕС. И то въпреки факта, че в хода на присъединяването към ЕС преди 15 години правителството отвори архивите на Държавна сигурност и въведе задължителна проверка на кандидатите за всички изборни длъжности.

Екатерина Бончева, член на комисията за досиетата КОМДОС, казва пред ДВ: "Създадохме архив от досиета, дълъг общо 16 километра, който е достъпен за обществеността. Представихме доказателства, че цялата Държавна сигурност е била брутална политическа полиция. И се погрижихме за това задкулисната политика и изнудването с тайните досиета да спрат.”

Въпреки това, казва Бончева, видимо разочарована, малко неща са се променили. Бившите служители на тайните служби продължават да оказват влияние върху политиката и обществото в България - с руска помощ. "Те никога не са служили на националната сигурност на България, а само на комунистическия режим и КГБ", казва Бончева. Всъщност през 1972 г. тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов с гордост определя българската ДС като "регионален клон на КГБ". Поради това действащите все още мрежи от бивши агенти и до днес представляват проблем за лоялността на България към ЕС и НАТО.

Лоялни ли са разузнавателните служби

Това стана ясно съвсем наскоро по време на руската агресия срещу Украйна. Добре информирани правителствени кръгове в София, които настояват за анонимност, твърдят, че по онова време анализите и прогнозите на разузнавателните служби са били твърде фокусирани върху Русия, поради което потенциалът на руската армия е бил надценен, а украинската воля за самозащита и способностите на украинската армия са били грешно оценени.

"Те (службите - б.ред.) съобщиха първо, че няма да има война, после съобщиха, че всичко ще приключи за два дни и че за България било най-добре да остане неутрална", обясняват посветени. Затова през февруари 2022 г. депутати от фракциите на управляващите тогава партии поискаха да се разследва дали службите не са подвели правителството умишлено.

"Службите за сигурност би трябвало да са "имунната система" на държавата. Но тайното влияние на Русия се усеща навсякъде в нашите служби", казва Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България". Тъкмо това е навярно и причината, поради която тайните служби заобикалят изискваните от закона проверки на служителите си от КОМДОС. Оказва се, че от малкото служители, за които са подадени данни, около половината са в били част от ДС.

Шпиони и генерали

Такъв е Иван Илиев, ръководил руска шпионска група, разкрита чак през март 2021 г. От 1980-те години той е работел за тогавашното съветско, а по-късно и руско военно разузнаване ГРУ, където е бил обучен. Видеозаписи и прихванати разговори доказват, че в продължение на години заедно с други служители на разузнаването, министерството на отбраната и парламента той е продавал на водещите го офицери в руското посолство свръхсекретни документи, свързани с НАТО.

Друг пример е Валентин Цанков. Генералът от резерва бе арестуван през март 2022 г., само няколко седмици след руското нападение срещу Украйна. Обвинението срещу него: шпионаж в полза на Русия. От 1982 г. Цанков е работил в разузнавателното управление на Генералния щаб и също е преминал обучение в Москва. Това обаче не прекратява кариерата му в посткомунистическа България. Издига се до началник на отдел в Министерството на отбраната и дори става военно аташе в Лондон и Вашингтон. Според обвинителния акт Цанков е предавал секретни документи на политическия секретар на руското посолство в София. "Шпионинът Вальо", както нарекоха Цанков, изобщо не е крил симпатиите си към Русия. Той открито е критикувал отварянето на комунистическите архиви на ДС и е предупреждавал, че НАТО уж готвело някакво нападение срещу Русия.

Национализъм и външна политика

Старите кадри на ДС от десетилетия са активни и в българската външна политика. Именно чрез тях прониква и руското влияние. През декември 2021 г. тогавашната външна министърка Теодора Генчовска искаше да приеме четирима бивши служители на ДС в своя екип. Тогавашният премиер Кирил Петков обаче предотврати това.Още през 2010 г. прегледът на външнополитическите кадри, извършен от Комисията КОМДОС, стигна до шокиращи изводи: 201 от 593 високопоставени служители, както и 205 от 467 посланици, са работили преди за ДС.

Зад българската блокада срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС също стоят старите мрежи на ДС в Министерството на външните работи и в кръга от съветници на президента Румен Радев. Но не са само те. Българските националистически партии, които постоянно подклаждат конфликта, също са "пълни със стари кадри на Държавна сигурност, които в спора със Северна Македония обслужват стратегическите интереси на Русия на Балканите", казва Екатерина Бончева.

"Нужна е промяна в манталитета"

Не е изненадващо, че освен БСП, предимно националистическите сили в България продължават да настояват за прекратяване на проверките за принадлежност към ДС и за затваряне на комунистическите архиви. "Не съм оптимист, когато става дума за осмислянето на миналото", казва Христо Иванов. "В сегашната постоянна политическа криза е трудно да си представим правителства, които наистина биха желали да се заемат с този въпрос."

Екатерина Бончева обаче подчертава значението на КОМДОС и нейната дейност: "Изградихме стабилна институция и показахме на обществото кой е имал връзки с ДС. Това разкриване трябва да продължи, трябва да се промени манталитетът на политическия елит!"