Кремъл бесни от статията на екзистенциалиста „Кадар и неговият ден на страха“

Италианският славист академик Джовани Катели издаде разширено издание на книгата си, озаглавена „Смъртта на Камю“ , която е плод на дългогодишните му изследвания. 
В нея ученият твърди, че известният френски философ-екзистенциалист и писател Албер Камю,  лауреат на Нобелова награда за литература през 1957 г, автор на  знаменитите книги „Чумата“ , „Чужденецът, „Митът за Сизиф”  е убит от съветското КГБ. 
Разширеното издание на книгата  „Смъртта на Камю“ излезе във Франция по случай 60-годишнината от кончината на писателя.
Ученият за първи път писа по темата през 2011 г. в най-тиражното италианско издание-вестник Corriere della Sera, Тогава обяви, че е открил бележки  за връзката на съветските тайни служби със смъртта на Албер Камю в неиздадена част от дневника на чешкия дисидент, поет и преводач на пастернаковия „Доктор Живаго” Ян Забрана(1931–1984). Те са му били предадени от вдовицата на Забрана.
Дневниците на чешкия дисидент са публикувани с предисловие от Вацлав Хавел едва след Нежната революция от 1989 г., но там липсват голяма част от данните за инцидента.
И така. 

Ето фактите…

На 4 януари 1960 г. при автомобилна катастрофа загива Албер Камю. Колата, управлявана от издателя Мишел Галимар, внезапно се блъска в дърво край пътя на стотина километра от Париж. На мнозина още тогава изглежда изключително странно, че катастрофата е станала на дълъг, прав и широк  участък от пътя, по който няма оживено движение. Полицията регистрира произшествието като обикновен инцидент, причинен от спукана гума. Предвид високата скорост, 130 км./ч., това изглежда правдоподобно. Автомобилът от марката Facel-Vega е бил разбит на парчета, а Мишел Галимар умира няколко дни по-късно. Жена му и 18-годишната му дъщеря, които са били на задната седалка, остават невредими. 
През 1980 г. Ян Забрана пише в дневника си, че добре информиран човек със сериозни връзки в СССР е заявил пред него, че става дума за 

атентат, подготвен от агенти на КГБ

"Оборудвали са колелото с фино устройство, което прониква в гумата, когато колата развие висока скорост", казал му той.
Операцията била заповядана още през 1957 г. от Дмитрий Шепилов, министър на външните работи на Съветския съюз, който бил вбесен от статията на Камю „Кадар и неговият ден на страха“, смята Забрана. Тя касае и личната отговорност на Шепилов за кръвопролитието в Унгария. Камю пише изключително остро и за речта, която съветският външен министър произнася в ООН, опитвайки да оправдае нахлуването на войските на СССР в Унгария, като прави на пух и прах и

критиката му към „западното изкуство“:

„Министър Шепилов, връщайки се от Париж, се осмелява да каже, че „западното изкуство обезобразява човешката душа“. Трябва да припомним, че нашите писатели и художници не са убивали никого и все още великодушно не обвиняват теорията на социалистическия реализъм за масовите убийства, които са извършвани по нареждане на Шепилов и други подобни нему. Истината е, че в нашите редици има място за всичко, дори за злото, включително за писачите на Шепилов, за наша чест,  има място и за дървото на живота, за приключенията на интелекта. А в сталинистката култура няма място за друго, освен за партийни проповеди, поучения, сиво ежедневие и пропагандни клишета”, пише Камю..
Шепилов, който е един от най-твърдолинейните апаратчици в съветското ръководство, е вбесен и предприема ответни действия. Той скоро изпада 

в немилост 

и е обявен от Хрушчов за един от членовете на антипартийната група ”Маленков, Каганович, Молотов” оглавявана от последния, която просто иска да свали генсека, но не успява. Изразът "и присъединилия се към тях Шепилов”  остава в историята и градския фолклор като илюстрация на колебанията му дали да подкрепи партийния заговор и включването му в групата в последния момент.
През лятото на 1957 г. той е изритан от всички ръководни постове. Според тази версия обаче, решението му да отстрани Камю все още се счита за правилно и навременно и операцията продължава.

Кадър от размазаната кола на Камю, снимка: Агенция "Франс прес"

„Изглежда, че на разузнаването са били необходими три години, за да изпълнят поръчката. Те успяха в крайна сметка и до днес всички мислеха, че Камю е починал в обичайна автомобилна катастрофа. Моят събеседник отказа да разкрие източника си, но твърдеше, че е абсолютно надежден ", пише Забрана в дневника си.
СССР несъмнено е изключително раздразнен от международната кампания срещу  съветското нашествие в Унгария, която изключеният от Френската комунистическа партия за трокцизъм още през 30-те Албер Камю провежда. На всичко отгоре публично

подкрепя Борис Пастернак за Нобелова награда 

Създадената от Сталин група за убийства на политическите „врагове” на Кремъл в чужбина, най-известната жертва на която е Лев Троцки, продължава да действа и по времето, когато Никита Хрушчов оглавява СССР.
На 12 октомври 1957 г. украинският адвокат и публицист Лев Ребет е убит от агент на КГБ в Мюнхен. Комитетът за известно време успява да заблуди властите, че убийството е нещастен случай: причината за смъртта на Ребет първо е определена като инфаркт, а истината стана известна едва след като убиецът, агентът на КГБ Богдан Сташински,  награден с ордена ”Червеното знаме” за престъпленията си, бяга на Запад през 1961 година.

Степан Бандера, лидер на Организацията на украинските националисти (ОУН) , е убит на 15 октомври 1959 г. пред дома му на Крайтмайрщрасе 7  в Мюнхен. Стрелецът е същият. На 17 ноември 1961 г., германски съд обявява, че убиецът на Степан Бандера е Богдан Сташински, който признава, че е изпълнявал заповед на председателя на КГБ Александър Шелепин и председателя на Върховния съвет на СССР Никита Хрушчов. Убиецът е стрелял в лицето на Бандера със специален пистолет, зареден с разтвор от калиев цианид. На 19 октомври 1962 г. Сташински е осъден на осем години затвор.

Германският Федерален Върховен Съд в Карлсруе потвърждава, че главният обвиняем за ликвидирането на Бандера е 

властта в Кремъл 

В интервю за „Комсомолская правда“ от 6 декември 2005 година, бившият председател на КГБ СССР Владимир Крючков признава това. 
Известно е, че Никита Хрушчов е наблюдавал развитието на тези специални операции. 
Така според версията на книгата на Катели, три месеца след убийството на Степан Бандера, Албер Камю става жертва на друга фина акция на КГБ.

Разширеното издание на книгата „Смъртта на Камю“ се появи във време, когато европейските разузнавателни агенции и разследващите журналисти откриваха нови доказателства, че руските разузнавателни агенции 

продължават и днес 

програмата за елиминиране на хора, които се противопоставят на режима в Кремъл, използвайки различни методи, казват от Радио „Свобода”.  В списъка от там поставят  Александър Литвиненко, Сергей Скрипал и даже Емелиян Гебрев, срещу които е действано с отровни вещества.
В края на август тази година в центъра на Берлин  велосипедист  застреля чеченският полеви командир от грузински произход Зелимхан Хангошвили. Берлин експулсира от страната двама служители на руското посолство.