„Другата“ гледна точка: Какво включва програмата на Кремъл за деукраинизация и фашизация на украинската държава

На 3 април т. г. руската информационна агенция РИА „Новости“ публикува програмна статия от кремълския политически технолог Тимофей Сергейцев. Статията е показателна за отношението и дългосрочните планове на фашисткия режим в Москва спрямо Украйна, България и всички други държави от бившия „социалистически“ лагер. 

Още през април миналата година писахме за неизбежната денацификация на Украйна. Нацистска, бандеровска Украйна е враг на Русия и инструмент на Запада за унищожаването на Руската федерация. Днес предстои практическото решаване на въпроса за денацификацията. Тя представлява назряла необходимост, след като значителна част и най-вероятно мнозинството от народа е въвлечена в политиката на нацисткия режим. Тоест, когато е неприложима тезата, че „народът е добър, но властта е лоша“.
Украйна се намира точно в такава ситуация. Фактът, че украинският избирател гласува веднъж за „света на Порошенко“, а после - за „света на Зеленски“, не бива да ни заблуждава, че на украинците им бе твърде удобен и блицкриг, за който намекваха в предизборните си речи двамата последни президенти. Точно такъв подход за „умиротворяване“ на местните антифашисти чрез тотален терор бе използван в Одеса, Харков, Днепропетровск, Мариупол и други градове.

Денацификацията е система от мерки

спрямо нацифицираната маса от населението, която не може да бъде наказана заедно с военните престъпници. Нацистите с оръжие в ръце следва да бъдат унищожени на бойното поле. Не бива да правим разлика вежду ВСУ (Въоръжените сили на Украйна), различните национални батальони и попълващите ги елементи от териториалната отбрана. Те заедно носят отговорност за изключителната жестокост срещу мирното население, която бих приравнил към геноцид срещу руския народ и тежки нарушения на военномременните закони.
Военните престъпници и нацистките активисти трябва да бъдат наказани публично и най-строго. Трябва да бъде извършена тотална лустрация. Да бъдат ликвидирани и забранени всички неправителствени организации, свързани с нацизма. Освен върхушката и значителна част от населението носи вина, след като оказваше активна или пасивна подкрепа на нацистите. Справедливите наказания за тази част от населението са дял от неизбежните трудности на войната срещу нацизма, при които е задължително да бъде проявено внимателно отношение към гражданските лица.
Следващият етап от денацификацията на населението включва превъзпитание, което ще бъде постигнато чрез идеологически 

репресии на нацистките възгледи и строга цензура

 не само в политическата област, но и в сферата на културата и образованието. Защото именно чрез културата и образованието бе подготвена и извършена дълбоката и масова нацификация на населението, скрепена с обещания за дивиденти след победата на нацисткия режим над Росия, с нацистка пропаганда, с насилие и вътрешен терор, както и с осемгодишна война срещу народа на Донбас, въстанал срещу украинския нацизъм.
https://www.facebook.com/1209031700/videos/2761132114182941
(video)

Денацификацията може да бъде извършена само от победителите

което предполага: първо, безусловен кнотрол на процеса и второ, наличието на власт, която гарантира подобен контрол. Ето защо денацифицираната държава не би могла да бъде суверенна. Русия като денацифицираща държава няма право на либерален подход при осъществяване на денацификацията. Идеологията на денацификатора не може да бъде оспорвана от виновната страна, подложена на денацификация. След като Русия признава необходизмостта от денацификация на Украйна, следователно кримският сценарий става неприложим спрямо украинската държава. Този сценарий бе неприложим и спрямо въстаналия Донбас през 2014 г., където осемгодишната въоръжена съпротива срещу нацизма и терора доведоха до сплотяване и масов отказ от връзки и единение с Украйна, самоопределила се като нацистко общество.  

Сроковете за денацификация

трябва да бъдат не по-кратки от живота на едно поколение, което да се роди, да израсне и да достигне зрелост в условията на денацификация.
Нацификацията на Украйна продължи повече 30 години. Началото бе поставено през 1989 г., когато украинският национализъм получил легални и легитимни форми за политически прояви и оглави движението за  "независимост", устремено към нацизъм.
Сред особеностите на днешна нацифицирана Украйна бих посочил нейните аморфност и амбивалентност, които й позволяват да маскира нацизма си зад стремеж към "независимост" и "европейско (западно, проамериканско) развитие", което всъщност е деградация. Както и да твърди, че в Украйна не съществува никакъв нацизъм, а само частични, единични ексцеси, понеже няма водеща нацистка партия, фюрер, истински расистки закони (а само репресивно законодателство срещу руския език). Следователно, не са възникнали опозиция и съпротива срещу режима.
Но изброените особености не правят от украинския режим омекотен вариант на германския нацизъм от първата половина на ХХ век. 
Нещо повече: доколкото украинският нацизъм е освободен от подобни "жанрови" рамки и ограничения, той свободно се разгърна като напълно развит европейски и даже американски нацизъм. Ето защо денацификацията не може да бъде извършена в компромисния вариант като "Не на НАТО, да на ЕС". Колективният Запад е истинският проектант, източник и спонсор на украинския нацизъм, докато западноукраинските бандеровски кадри и "историческата“ им памет са един от инструментите за нацификация на Украйна. Украинският нацизъм носи в себе си не по-малка и дори по-голяма заплаха за света и за Русия, отколкото нацизмът на хитлеристка Германия.
Явно е, че 

името "Украина" не може да бъде запазено  

като обозначение на самостоятелна и напълно денацифицирана държава. Народните републики, които предстои да бъдат създадени върху освободената от нацизма територия, ще трябва да се развиват въз основа на стопанското си самоуправление и социално осигуряване, след възстановяването и модернизацията на жизнено важните системи за осигуряване на населението.
Политическото им развитие не може да бъде неутрално. Изкуплението на вината им пред Русия би могло да се извърши само с подкрепата на Руската федерация по време на възстановяването, възраждането и развитието им. На техните територии не бива да бъдат допускани никакви планове "Маршал", никакъв идеологически или практически "неутралитет". Кадрите и органите, които осъществяват  денацификацията в новите денацифицирани републики, не могат да не се опират върху директната военна и организационна подкрепа от Русия.

Денацификацията неизбежно ще представлява и деукраинизация

чрез отказа от започналото още при съветската власт изкуствено раздуване на етническите компоненти при самоидентификацията на населениеито в историческите територии Малорусия и Новорусия. След като изигра ролята на инструмент за свръхцентрализация при комунистическата власт, след падането й изкуственият етноцентризъм не остана без собственик. Той веднага бе взет на въоръжение от друга свръхцентрализирана власт – Запада. Този инструмент трябва да бъде върнат в естествените му граници и да бъде лишен от политически функции.

Историята доказа, че за разлика от  страните около Балтийско море Украйна не е в състояние да изгради национална държава(?). А опитите изкуствено да бъде „построена“ подобна структура доведоха до нацизъм. Украинизмът се оказа антируска конструкция, която не притежава собствено цивилизационно съдържание и се превръща в подчинен елемент на чужда цивилизация. Дебандеризацията няма да бъде достатъчна за пълната денацификация, тъй като бандеровският елемент е само изпълнител и параван, зад който се скрива европейският проект за нацистска Украйна.
Ето защо денацификацията на Украйна ще представлява и неизбежната й

Деевропеизация

Бандеровската върхушка трябва да бъде ликвидирана, защото превъзпитаването й е невъзможно. Социалното „блато“, което в различни периоди я поддържаше активно или пасивно, ще трябва да понесе тежестите на войната, да изучи историческите уроци и да бъде наказано заради вината си.
Онези, които не са подкрепяли нацисткия режим и са пострадали от войната в Донбас, ще трябва да се консолидират и организират, за да се превърнат в опора на новата власт. Историческият опит показва, че драмите и трагедиите по време на войни носят полза на народите, които са били съблазнени да играят ролята на руски враг.
Като елемент от специалната военна операция на Руската федерация денацификацията представлява военна победа над киевския режим, освобождаване на територии от въоръжените привърженици на нацификацията, ликвидиране на непримиримите нацисти, арест на военните престъпници и създаване на условия за денацификация през следвоенния период.
Процесът на денацификация трябва да започне със 

създаване на органи за местно самоурправление, милиция и отбрана

които най-тясно да взаимодействат с руското ведомство за денацификация, с приемане под руски контрол на законодателство за денацификация, определяне на граници и рамки за пряко прилагане на руското право и руската юрисдикция в освободените територии и създаване на трибунал за съдене на престъпниците срещу човечността в бивша Украйна. В това отношение Русия трябва да бъде пазител на традициите на Нюрнбергския процес.
За осъществяване на посочените процеси ще бъде необходима и подкрепата на населението, преминаването му на страната на Русия след неговото освобождаване от терора, насилието и идеологическия натиск от киевския режим. Разбира се, необходимо е известно време, преди хората да се оправят от шока на военните действия и да се убедят в дългосрочните намерения на Русия.

"Католическата провинция" (Западна Украйна) 

едва ли ще влезе в състава на проруските области. Линията на резделението ще бъде намерена по емпиричен път. Католическа Украйна ще остане враждебна към Русия, но принудително неутрална и денацифицирана със забрана за каквито и да са прояви на нацизъм. Враговете на Русия ще получат възможност да заминат там. Гаранция за неутралитета на тази остатъчна Украйна ще бъде заплахата от последващ етап на специалната военна операция. Възможно е на територията й да бъде наложено постоянно руско военно присъствие. 

Най-важните стъпки за денацификацията на Украйна са:
- Ликвидиране на въоръжените нацистски формирования заедно с принадлежащата им военна, информационна и образователна инфраструктура;

- Създаване на органи за народно самоуправление и милиция;

- Инсталиране на руско информационно пространство;

- Изземване на учебните материали и забрана на образователните програми, съдържащи нацистка идеология;

- Масови разследвания на лицата, виновни за военни престъпления, престъпления срещу чевечността, налагане на нацистката идеология и подкрепа на нацисткия режим;

- Лустрация и привличане към съдебна отговорност на крепителите на нацисткия режим;

- Оповестяване на колаборационистите с нацистския режим и осъждането им на принудителен труд;

- Гласуване на местни нормативни актове за денацификация по места и забрана на всякакви форми на нацистска идеология;

- Издагане на паметници, възпоменателни знаци и др. символи в памет на жертвите на украинския нацизъм;

- Създаване на постоянно действащи органи за денацификация за период от 25 години.

Русия няма да търси или да приеме съюзници в сферата на денацификацията на Украйна, тъй като това трябва да бъде чисто руска дейност.
За да осъществи плана си за денацификация, Русия ще бъде принудена окончателно да се раздели с прозападните и проевропейските си илюзии и да се осъзнае като последна инстанция за защита и опазване на онези ценности на историческа Европа (Стария Свят), които си струва да бъдат спасени и от които Западът се отказа, след като изгуби битката за самия себе си. Тази борба продължи през целия ХХ век във формата на световна война и на руска революция, неразривно свързани помежду си.

През ХХ век Русия направи всичко възможно да спаси Запада,

 като реализира главния му проект, алтернативен на капитализма — червения социалистически проект. Русия прекърши гръбнака на чудовището германски нацизъм, родено поради кризата на западната цивилизация. Последният акт на руския хуманизъм бе  протегнатата за дружба ръка през 90-те години на миналия век, срещу което Русия получи жесток удар.
Западът не прие руските жертви, пренебрегна приноса на Русия за излизане от кризата и реши да й отмъсти за безвъзмездно предоставената му помощ.
Оттук нататък Русия ще върви по свой път, без да се тревожи за съдбата на Запада, като се опира на друга част от световното си лидерство – приноса в глобалния процес на деколонизация.
Денацификацията на Украйна представлява и деколонизация, което тепърва предстои да бъде разбрано и осмислено от украинското население, след като то се освободи от заблудите и зависимостите на т. нар. европейски избор.

Превод: Васил Данов