Самозванецът и оръжейният гений

В конструкторското бюро на „Ижмаш“ са събрани 16 елитни германски експерти, принудени да работят за сталинската военна промишленост

През септември миналата година се навършиха 137 години от рождението на талантливия оръжеен конструктор, създателя на най-масовия автомат в света „Калашников“ (АК-47), германския инженер и изобретател Хуго Шмайсер (Hugo Schmeisser).
Баща му Луис Шмайсер също се нарежда сред най-известните европейски оръжейни конструктори, като преди Първата световна война конструира и произвежда картечници в германската фирма „Белгман“. Тук получава инженерното си кръщение синът му Хуго, който през 1917-1919 г. създава първия си картечен пистолет МР-18. До края на войната „Бергман“ успява да произведе 35 000 броя МР-18.
Хуго Шмайсер неуморно усъвършенства картечния си пистолет. Така се появяват MP-34 и MP-36. Главният конструктор на фирмата „Ерма Нерке“ Хенрих Фолмер използва конструкцията на MP-36, за да създаде известните германски автомати MP-38 и MP-40, с които през Втората световна война са въоръжени хитлеристките войски. С марката «Schmeisser-MP» от това оръжие са произведени близо 1,2 млн. броя.
През 1938 г. под ръководството на Хуго Шмайсер фирма «Хенел» започва разработката на нов вид автоматично оръжие. От ноември 1942 до април 1943 г. на Източния фронт са докарани 8 000 нови автомата. През 1943 г. Шмайсер завършва окончателния вариант на 

най-съвършеното си творение

Това е автоматичната щурмова винтовка (пушка) StG (Sturmgewehr)-44

Адолф Хитлер лично е следил разработката на автоматичната щурмова пушка StG-44

Съществуват необорими доказателства, че през периода 1946-1953 г. Хуго Шмайсер е военнопленник на Червената армия и участва в разработването на легендарния АК-47. Инж. Шмайсер е арестуван от агенти на ГРУ година и половина след края на войната, понеже през 1945 г. се оказва в американската окупационна зона, но според Ялтенските споразумения американските войски е трябвало да отстъпят провинция Тюрингия на съветските си съюзници.
По онова мреме в съветската окупационна зона действат т. нар. «технически комисии», чиято единствена задача е била да плячкосват военно-техническите изобретения и разработки на Третия райх, да похищават или да подкупват водещи германски конструктори, инженери и техници. 
През октомври 1946 г. Хуго Шмайсер, който нито ден не е воювал в състава на хитлеристкия Вермахт, е арестуван и откаран във военния завод в град Ижевск. Конструкторът е отвлечен късно през нощта, по чисто кагебистки образец, за  да бъде изплашен и да му бъде показано, че всякаква съпротива или несъгласие представляват смъртна заплаха за него и за семейството му. Камион автоматчици окупира дома на Шмайсер и пред ужасения изобретател съветски офицер и преводач прочитат заповед, съгласно която германският инженер е осъден на петгодишен принудителен труд в завод № 74, който днес се нарича «Ижмаш».
Освен Хуго Шмайсер в Ижевск са откарана известните германски конструктори Вернер Грунер и Курт Хорн, създали ненадминатата картечница MG-42; главният конструктор на оръжейния концерн «Густлоф-Верке» Карл Барницке и главният конструктор на мотоциклетите ДКВ Херман Вебер. Общо 

в конструкторското бюро на „Ижмаш“ са събрани 16 елитни германски експерти,

 принудени да работят за сталинската военна промишленост. Освен изброените знаменитости от окупирана Германия са откарани и принудени за работят в съветското оръжейно производство повече от 340 германски военни инженери.

Най-често използваната от съветската пропаганда снимка, на която ясно личат пренебрежението и иронията, с които старши офицери-оръжейни конструктори се отнасят към полуграмотния сержант Миша Калашников, който уж им обяснява замисъла на новосъздаденото автоматично оръжие

Хуго Шмайсер и колегите му са освободени от плен, след като са изпълнили задълженията си към съветската оръжейна индустрия, проектирали са, участвали са в изпитанията и в довършителните дейности по проектирането и масовото производство на знаменития автомат „Калашников“. До края на разработките и изпитанията на новото оръжие през 1948 г. никой никъде не споменава името на Миша Калашников. Бъдещото оръжие е наричано „автоматична карабина“.
27-годишният Михаил Калашников е назначен на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през декември 1948 г., когато основните дейности по създаването на автомата вече са приключили. Странно защо словоохотливият Калашников премълчава този факт в автобиографичната си книга „Записки на оръжейния конструктор“.
През 1950 и 1951 г. при полевите изпитания на опитните образци са разкрити дефекти, свързани със силното разсейване на куршумите при стрелба в движение. За отстраняване на дефектите отново е привлечен инж. Хуго Шмайзер, а не „великият“ самоук конструктор Миша Калашников. През 1952 г. АК-47 е утвърден за масово производство и започва приемането му на въоръжение в Съветската армия.
През 1953 г., веднага след завръщането си в Германия, инж. Хуго Шмайзер умира от непозната болест. Очевидно съветските другари са действали според правилото „мавърът си свърши работата, мавърът може да си ходи“. Не им е трябвал жив участник и свидетел на разработването и пускането в експлоатация на автомата, станал символ на съветската оръжейна мощ. По политически и идеологически съображения съветските вождове не са имали намерения да признаят каквито и да били заслуги за създаването на АК-47 на бившия член на националсоциалистическата НСДАП Хуго Шмайзер.
Идеите, творческата енергия и неистовият труд на повече от 300 германски инженери и техници са приписани на 

„гениалния“ съветски оръжеен конструктор Миша Калашников, полуграмотен колхозник с четвъртокласно образование, 

който на 18-годишна възраст за първи път вижда локомотив. Според съветската пропаганда, Миша получил божествено вдъхновение, след като прочел някаква книга за стрелковото оръжие. Без специална подготовка, знания и умения, ей така от нищото, младият „творец“ взел и създал най-доброто автоматично оръжие на своето време.

Инж. Хуго Шмайзер в разцвета на творческите си сили

Оказва се, че младият сержант Миша е бил напълно подходящ за легендата, предварително приготвена от кремълските политически технолози. Калашников бил типичен фанатизиран съветски комсомолец, усърден и послушен, с външност на средностатистически Хомо советикус. Легендата за „гениалния“ създател на АК-47 е експлоатирана няколко десетилетия, но след краха на СССР все повече специалисти и непредубедени читатели забелязват, че след като германските специалисти са освободени от съветски плен, нашето момче Миша така и не успява да създаде нито един образец стрелково или каквото и да било друго оръжие.
Нещо повече. „Талантливият“ полковник и по-късно генерал-лейтенант Калашников не съумява даже да модернизира или частично да усъвършенства създадения от германските конструктори автомат. Поради което руската оръжейна промишленост повече от 80 години прави най-различни словесни модификации на оригиналния АК-47, които се различават от първообраза единствено по някакви козметични изменения в дизайна или в приклада на оръжието. Докато западните оръжейни конструктори предлагат далеч по-съвършени и принципно нови образци, които се отличават с по-висока скорострелност, точност, групираност на стрелбата, както и с по-солидна надеждност и удобство при използването на автомата.
За да не изглежда напълно смешен, приживе на ветерана-конструктор са присъдени Ленинска награда, десетки ордени и медали. „Героят“ е обявен за автор на 35 изобретения, за доктор на техническите науки и почетен член на Руската академия на ракетните и артилерийските науки. Става депутат във Върховния съвет на СССР и даже член на Съюза на руските писатели.

Оригиналът и ментето, което стана световно известно

През 2017 г. бе допуснат 

комичен куриоз,

 когато кремълските пропагандни структури организираха откриването на паметник на починалия през 2013 г. Михаил Калашников. Поради недостиг на компетентност и подсъзнателна гузна съвест бе допусната груба техническа грешка и върху барелефа на постамента вместо уж оригиналния силует на АК-47 бе изобразена предшественичката на съветския автомат, германската StG-44, причинила смъртта на хиляди войници от Червената армия. Гафът е открит малко преди тържественото откриване на паметника, след което пред очите на шашардисаната публика работници и техници с чукове и длета трошат барелефа на готовия и одобрен от началството паметник.

P.S. По същия тарикатски начин, след като арестува хиляди германски инженери и конструктори, СССР „създава“ и започва производството на уникални подводници, реактивни изтребители и ракети, върху чиито образци са изработени междуконтиненталните балистични ракети и почти цялото съветско оръжие, създадено след Втората световна война.

 „Потрясающая русофобия“
Усмивка от старите ленти
Байузак Онгаров
1940 г. Затънтено мизерно селце в Алтайския край. В безлунна мразовите нощ, през снежни преспи и затрупани пътеки се промъква хитлеристка диверсионно-разузнавателна група. Най-сетне стига до търсената бедна дървена къщурка. Командирът Ханс Мюлер разбива старата брава и диверсантите нахълтват при спящите мужици.
- Чертежите! Бързо дай чертежите, русиш швайне! – крещи хитлеристкият началник.
Съненият Мишка Калашников скача от топлата печка и изплашено вдига ръце.
- Бите, бите, само не стреляйте! – моли момчето и подава дебел рулон с чертежи.
Майор Мюлер доволно се усмихва:
- Зер гут, зер гут! Очен карашо!
Хитлеристът пъха чертежите в кожената си чанта и групата изчезва така внезапно, както се е появила.
Обратният път е труден и дълъг. Три месеца хитлеристките диверсанти се промъкват към родината си. Но плячката им е безценна. Върху чертожната маса на генералния конструктор Хуго Шмайзер са разгърнати гениалните скици и чертежи на АК-47. 
Ето така през 1944 г. хитлеристкият Вермахт се сдобива с изключителната по тактико-технически данни автоматична щурмова пушка Sturmgewer-44. 
Вероятно най-сетне сте разбрали, че младият сибирски колхозник Мишка Калашников наистина е създал най-съвършения за времето си автомат не само в Германия, но и в целия свят.

Превод: Faktor.bg

Последвайте Faktor.bg в