„Това са ходещи мъртъвци“: работниците от Чернобилската АЕЦ разказват, че руските военни са си направили лагер в заразената зона, ловили риба в река Припят и са копали окопи в „мръсната зона“

Анна Бровко и Сергей Сивко, currenttime.tv

Още в първия ден от мащабното нахлуване на Русия в Украйна, на 24 февруари, руските войски завзеха Чернобилската атомна електростанция. Намиращите се там служители фактически се оказаха заложници и прекараха в плен няколко седмици.
Почти месец те работеха без почивка, заобиколени от тежка военна техника, под постоянния контрол на въоръжени войници, с прекъсвания в електрозахранването.
Те разказват как руските военни са копали окопи в заразената с радиация почва в гората, ловили риба в река Припят и се излагали на радиационно облъчване.
Владимир Алексеенко, който и работил по ликвидирането на аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 година показва окопите в гората, където са живели руските войници и подчертава, че когато прочел първите съобщения за тези окопи, помислил, че това е измислица, глупава шега.
Но се оказало, че това е абсолютна истина: за укритията си руските войници действително избрали територията на така наречената „рижа“ гора – една от най-заразените територии около Чернобилската АЕЦ. Оставането там дори само за няколко часа е опасно.
"Това е една голяма полоса, това, което се нарича „рижата гора“. Това е мястото на първото изхвърляне на радиоактивни материали при аварията, от 4-ти реактор“, обяснява Алексеенко.
Скоро след аварията мъртвите дървета са изкоренени и веднага са закопани на дълбочина от 3 до 5 метра. А заедно с тях и радиацията.
"На повърхността там е 3 милирентгена, 3000 микрорентгена в час. Тоест, тази доза превишава санитарната норма 100 пъти“, обяснява Владимир Алексеенко.
Но под земята, по думите му, излъчването е десетки и стотици пъти по-силно.
Най-опасното, което може да направи човек в тази зона е да се яде. Руските военни правили това неведнъж: на мястото на техния лагер са открити множество консервни кутии от храна.
"Да ядеш, да приемаш храна, в тези условия, това означава еднозначно, че после си ходещ мъртвец. Тези хора 

ще умрат от страшна смърт

 Защо тези хора изобщо дойдоха тук? Защо са такива необразовани невежи?“, пита се 
Началникът на смяна в Чернобилската АЕЦ Владимир Фалшовник казва, че руските военни не питали служителите от централата къде да копаят окопи, а съветите им просто игнорирали. 
В свободното си време ходели на риболов на река Припят. В реката гъмжи от риба, но просто защото никой не я лови и яде – опасно е.
Фалшовник пристига, по-точно доплува с лодка на смяна на персонала едва на 20 март.
"Защо толкова дълго не сменяхме хората тук? Защото влакчето, което преди войната докарваше персонала на централата, минава през територията на Беларус. Когато ходехме редовно на работа по два пъти на ден пресичахме границата – веднъж в едната посока, втори път в обратната. А мостът над Днепър беше взривен в първите дни на войната, за да се попречи на руското настъпление“, разказва той.
Украинските служители от Чернобил казват, че руските войници почти не са пречили на работата им, за разлика от това, което се е случвало в Запорожската АЕЦ, която също беше превзета от руснаците.

На въпросите за целта на войната отговаряли, че търсят фашисти и националисти.
"Е, и аз ги питах много фашисти ли са намерили? Питах ги и дали вече са се справили с националистите в Русия, че са дошли да ни помагат на нас? И в отговор те ясно и директно чух фразата: „Тук повече няма нищо украинско, защото ние ще вземаме и ще правим това, което на нас ни се иска“.
Думите на Фалшовник за това, че 

„повече няма нищо украинско“, 

потвърждава Александър Скирта, служител в държавната агенция на Украйна, която управлява зоната на отчуждение (зоната, в която не трябва да има никаква човешка дейност, да влизат хора, да не се изнася абсолютно нищо от нея). 
В Чернобил той ръководи екип, който отговаря за утилизацията на всякакви опасни отпадъци. С идването на руските окупационни войски работата им се увеличава, но техниката и инструментите – наопаки.
"Всичко грабеха. Основно компютри, монитори, инструменти, материали, даже греблата и вилите“, оплаква се Скирта.
Скирта показва една от стаите в сградата на станцията, в която живее екипът, който отговаря за сигурността на „погребания“ реактор. След като руснаците си заминали, служителите решили да не я ремонтират, а да я запазят във вида, в който са я оставили окупаторите: с изподраскани стени, празна бутилка водка и опаковка аналгин.
"С оръжието не им се получава много добре да воюват, но пропагандата им е силна. Всичко там е на висше ниво: съумяха да убедят цялата страна че тук сме някакви националисти, фашисти. Че ядем деца!", коментира Скирта.
Сергей Мирний, писател, ликвидатор на аварията през 1986-та, офицер от радиационното разузнаване казва, че здравето на тази

 „нова група чернобилци“,

 както тогава са наричали изложените на радиацията, е пострадало от самия факт на пребиваването им в заразената зона.
„Самият аз съм ликвидатор, изучавал съм здравето на чернобилските ликвидатори, да живеят там, на радиационно заразена територия, без да се вземат никакви предпазни мерки – това е достатъчно да получат повишени дози и да последват редица заболявания.
Най-страшното, според него, е, че психологическите последствия за тях ще бъдат много по-тежки, отколкото у ликвидаторите на аварията.
„Ликвидаторите от 1986 година, независимо от трагичната си съдба, знаеха, че вършат добро дело. А тези „другари“ вършат неща, които осъжда целият свят и ще осъжда докато те са живи, включително, много скоро, и в Русия. И това ще е обстоятелство, което ще влошава и физическото им здраве“, смята писателят.
Той разказва, че „рижата гора“ е мястото на най-мощното изхвърляне на радиационни частици след най-първия, мощен взрив.
„Когато бях там през лятото на 1986 година като командир на взвод за радиационно разузнаване, гората вече умираше от получeната доза радиация. Отначало дърветата пожълтяха, а след това се оцветиха в ръждив цвят и затова беше кръстен и остана в историята като „рижата“ гора. След това тя цялата беше изкоренена и зарита. И там сега чувам, че се е появила нова гора, брезова“, разказва Мирний.
Неговата първа военна специалност е командир на мотострелкови взвод.
„Не мисля, че те са копали окопи из цялата гора, но най-вероятно са оборудвали блокпост на оперативно важния кръстопът, на който се намира знака на Припят. Там се пресичат няколко пътя между Чернобилската АЕЦ и град Припят. Намира се на не повече от 100 метра от западната радиационна следа, където нивото на радиация е максимално. И когато са оборудвали този блокпост са копали и окопи“, коментира Мирний.
На 31 март руските войски напускат територията на Чернобилската АЕЦ, когато ги изтеглят от Киевска област и ги прехвърлят в Донбас.
Украинските служители в Чернобил се надяват, че това е завинаги.
Превод : Faktor.bg