Руските окупатори планомерно рушат инфраструктурата на  Украйна

Капитан I ранг о. з. Васил Данов,  Атлантически съвет на България

В четири часа сутранта на 10 октомври, както някога хитлеристките армейски групировки нахлуват в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., руските окупационни войски извършиха масиран ракетен и артилерийски обстрел срещу десетки украински градове. С огън и желязо бяха нападнати Киевска, Запорожка, Днепропетровска, Житомирска, Хмелницка, Тернополска, Лвовска, Ровенска, Полтавска, Николаевска, Сумска и Харковска област. С прицелен огън бяха поразявани обекти от критичната инфраструктура на големите градове, където бе прекъснато подаването на вода и на електрическа енергия. Десетки цивилни граждани бяха убити и стотици - ранени.
Окупаторите използваха обстоятелството, че понеделник е работен ден и обстрелът е бил подновен от 7 до 9 ч., когато хората отиват на работа, водят децата си на училище, а студентите пътуват към университетите. Само в Шевченковския район на Киев са били убити 8 и ранени 24 души, подпалени са 6 леки коли, а на 15 автомобила са наненеси сериозни повреди.
На 11 октомври около 7 ч. сутринта от района на Каспийско море стратегически ракетоносци Ту-95 и Ту-160 са изстреляли ракети тип X-101/X-55, от които 4 са унищожени от силите на Въздушното командване "Юг". Авиационни, зенитно-ракетни части, както и мобилни огневи групи на Военновъздушните сили на Украйна продължават да водят огън по ракети, самолети и безпилотни средства на агресора.
Руските войски използваха целия оръжеен арсенал, с който разполагат: самолетни бомби и ракети, корабни крилати ракети и ирански дронове «Shahed-136», което говори за предварително планирана и подготвена операция срещу украинското мирно население,  а не за някакъв взрив от възмущение, предизвикан от атаката срещу Керченския мост.

„Защо тръбата е кръгла? Защо мостът бе взривен?“

Др. диктатор няма полезен ход

Вече 230 дни "специалната военна операция" на кремълския психопат представлява каскада от провали. Блицкригът му се превърна в трагикомедия. Не се състояха прехвалените "денацификация и демилитаризация" на Украйна. Фарсовите референдуми в заграбените области показаха колко жалка е подкрепата за Москва сред рускоговорящите украинци. Капак върху ковчега на рашисткия режим постави т. нар. частична мобилизация на уж притежаващи военна подготовка руски мъже, триста хиляди от които трябваше да влеят свежа кръв в излинялата, демотивирана, изплашена и психически сразена окупационна армия. Но подлежащите на мобилизация „патриоти“ избраха друг път – към летищата и граничните КПП-та с държави, които приемаха пришълци от империята на Злото. Напусналите матушката потенциални кандидати за „товар 200“ засега достигат 700 000 души.

Четиримата от запаса. Предпоследната надежда на върховния главнокомандващ

Подполковник Путин закъса и откъм съюзници. Казахстан, Туркменистан и Узбекистан потвърдиха намеренията да ориентират политиката си към Китай. Казахстан, Киргизстан и Армения се отказаха от съвместни военни учения с Русия в рамките на ОДКБ (организацията за колективна сигурност на бивши съветски републики), разглеждана от Кремъл като азиатски мини-Варшавски договор. Казахстан даже се осмели предновогодищно да сурвака московския режим с вестта, че напуска ОДКБ от 1 януари 2023 г.

Лъжецът Путин се опитва да ни будалка

че взривяването на Керченския мост било „терористичен акт“ срещу транспортно съоръжение, част от руската гражданска  инфраструктура. Както досега, международният престъпник размества местата на агресор и на жертва, на причина и на следствие. И децата разбраха, че по този мост вече седем месеца бяха превозвани оръжия, муниции и всякакви други товари с военно предназначение, с които руското командване подпомагаше и усилваше групировката си в незаконно анексирания Кримски полуостров, чието нагло заграбване от територията на суверенна Украйна не призна нито една цивилизована държава.
Саботажната акция на украински или на каквито и да било други специални сили, няма как да бъде квалифицирана като тероризъм. Бойните действия срещу окупационни войски на собствена територия, в защита на собственото население не могат да бъдат окачествявани като нарушение на руския държавен суверенитет. Руският суверенитет би могъл да бъде нарушен, ако взривът бе избухнал на територията на Руската федерация, някъде около Москва, Санкт Петербург, Сиктивкар или Мухосранск. 

Действията на редовни войски, партизански формирования или други сили от украинскта съпротива с нищо не нарушават Женевските конвенции или други международни правни актове, защото представляват законна съпротива на страна, станала жертва на брутална военна агресия.

Български шегаджии пуснаха в мрежите „новината“, че Керченският мост бил взривен от делфин-терорист, специално подготвен, въоръжен и изпратен от Варненския делфинариум.

Керченският мост води Русия направо към 1939 г.

Взривеният Кримски/Керченски мост бе използван като повод за ожесточаване на терористичните бомбардировки срещу мирно украинско население и за поредни размествания в кадровата пирамида на окупационните войски.
Но поредният пристъп на отмъстителен гняв от недораслия съветски/руски Ахил вкара държавата му в тежък сблъсък с международния правов ред и стана повод за нов прочит на събитията от 24 февруари до днес. След серия от чудовищни военни престъпления срещу човечността и елементи на геноцид спрямо украинския народ Генералната сесия на ООН има основание и право да разгледа въпроса за изключване на Руската федерация от Организацията на обединените нации. Американските сенатори републиканецът Линдзи Греъм, стар приятел на България заедно с покойния Джон Маккейн, и демократът Ричард Блументал работят по въпроса.

След като Русия постоянно налага вето върху обсъждането и осъждането на престъпленията й в Съвета за сигурност на ООН, висшият форум на световната организация предстои да разгледа казуса и вероятно да изключи Русия от ООН при положение, че две трети плюс една от страните–членки подкрепят проекта, предлаган от САЩ. След като през март 141 държави осъдиха руската агресивна война срещу Украйна, може би съвсем скоро ще узнаем, че над 70 %  от суверенните държави на планетата Земя най-сетне са изхвърлили агресора Русия от цивилизования световен диалог и са я обявили за спонсор на тероризма. С всички произтичащи последици. Както през 1939 г. Обществото на народите, предшественикът на днешната ООН, изключва СССР след началото на агресивната му война срещу съседна Финландия. 

Нов командващ – нов късмет

Когато в един бардак нещата тръгнат назад, дори смяната на най-печената проститутка не оправя ситуацията. Смяната на генерал Сулев с генерал Пулев няма да направи руските окупационни войски по-боеспособни, по-мобилни и мотивирани. Армейски генерал Сергей Суровикин бе назначен на поста главнокомандващ на окупационния корпус в Украйна с мрачния ореол на масов убиец на цивилни граждани в Чечения, Афганистан и Сирия, с бомбени килими над мирни градове и с безжалостно пренебрежение към живота на собствените войници. 
Открай време така са воювали и Московия, и Руската империя, и болшевишкият СССР: със смазващо превъзходство в жива сила, оръжие и бойна техника. Когато изчезва численото предимство, московските князе, руските императори и съветските болшевики губят сраженията. Както в Кримската война през 1853-1856 г., Руско-японската през 1905, Първата световна и почти половината от Втората световна война. 
СССР нивга не би победил хитлеристка Германия без нескончаемия поток от оръжие, танкова, авиационна, автомобилна и всякаква друга техника, метали, горива и ценни суровини. Без живителния приток по Северния морски път сталинският режим е щял да агонизира отвъд Урал и да води партизанска война срещу бели и кафяви мечки в сибирската тундра.

Путлер и путлеристите очакват от Суровикин да прави само онова, което най-добре умее: да засили терористичните въздушни, ракетни и артилерийски удари срещу градове и други населени места, да руши инфраструктурата на украинската държава, да прилага стратегията на Чингиз хан на изпепелената земя, върху която десетки години не са оставали никакви признаци на живот.

Безсилният гняв на подлеца

който публично ни демонстрира кремълският изрод, е най-достоверният показател за ефекта от бойните действия на Украинските въоръжени сили, от стоицизма и саможертвата на украинския народ, от дългосрочната далновидност на САЩ, Великобритания и другите наши съюзници, които докараха нещата дотук. 
САЩ и съюзниците в антипутлеристката коалиция насочваха процесите до печеливша, позната и предвидима ситуация. Ситуация, позната от Първата и Втората световна война, когато крайният резултат е бил предопределен от мощната икономика на САЩ и на другите цивилизовани държави. Днес САЩ оглавяват огромно, невиждано досега сдружение в подкрепа на храбра Украйна, на принципите и нормите на Международното право. Принципи и норми, постигнати след хилядолетия на кървави междуособици, на необуздана жестокост, терор и изтребление на цели народи, изчезнали от лицето на земята поради лоша наследственост, галопираща деградация или моментни капризи на нискочели диктаторчета, тайно или пред очите на всички заболели от неизлечима форма на мания за величие.
Курсът е ясен: повече и по-качествени оръжия за воюваща Украйна и никакви отстъпки пред кремълското джудже.

Триото Путин-Радев-Копейкин=заплаха за националната сигурност

на Република България. За заплахата „Путин“ е писано и говорено достатъчно. Страннно защо българското общество все още пренебрегва заплахата „Радев“. На шестата година от злощастния за страната ни втори мандат (не че първият бе нещо различно) др. Радев се освети и възприема като последователен агент на кремълския режим, като усърден противник на НАТО и на Европейския съюз, като удостоено с власт лице, което консумира дълъг списък от членове и алинеи в Наказателния кодекс, визиращи престъпленията „национално предателство“, „измяна“, „бездействие с власт“ и „подкопаване на националната сигурност и отбрана“. 

Да вземем само нелепите приказки за закупуване на самолети втора ръка, различни от вече поръчаните и платени американски изтребители F-16 блок 70. Според назначения от Радев за временен и  министър на отбраната, служебното правителство нямало да купува никакви самолети (защото няма право), а само „събирало оферти“, с които искало „да подпомогне бъдещо редовно правителство“! Туш! 
Че откъде радевите назначенци знаят какви ще бъдат профилът и политиката на следващото Народно събрание, на следващите редовни правителства?! Дали ще им бъдат нужни странните оферти, хаотичто събирани от „Грипен“, „Рафал“ и други авиационни фирми, различни от определения за базов самолет на българската дъжава през следващите десетилетия? И не е ли това поредната динена кора, залагана под отбранителната политика на следващи български правителства и парламенти?!
А кому са нужни подобни злоумишлени ходове? Кого обслужва подобна „дългосрочна политика“ в разрез с взети решения на предходното Народно събрание?

Копейкин е повече смешен, отколкото страшен

Но най-много товаришч Копейкин и изрожденците от глутницата му са опасни за българската държава, за българската държавност, душевност и национален дух.
Заплахите с руския ядрен дамоклев меч, с несъкрушимата мощ на „Газпром“ и с болшевишкия „народен съд“, изтребил националния ни елит през 1944-1945 г., идват да напомнят, че имаме тежък рецидив с поредното превъплъщения на тоталното тоталитарно зло, наметнато с плаща на национален будител. Копейкин хули политическите си противници, че били получавали „инструкции“ от американското посолство, след като той и съмишлениците му са редовни и чакани събеседници с Елеонора Митрофанова и заедно с ченгетата от Светия Синод най-често се фотографират с неотразимата чаровница от дамския елит на КГБ.
Падне ли Путин, ще изчезнат и Копейкин, и копейкинци. Повод за тревога е единното командване, под което все още крачат т. нар. патриотични партии и НПО. Забележете, че още при старта на изборната кампания преди 2 септември като по команда от невидим Център всички „родолюбиви“ партийки напуснаха предизборната надпревара, за да освободят пространство и избиратели за един-единствен кандидат. В дружен хор МВРО на агент „Иван“, НФСБ, „Атака“ и други националистични паразити сториха мегдан на официалния фаворит др. Копейкин, който нагло твърдеше, че ще получи мнозинство и еднопартийно ще управлява България. За да я превърне в образцов ГУЛаг.
Е, слава Богу, не стана. Но заплахата не е отминала.
Къде е Центърът, кой и как подава безпрекословни команди на уж независими български политически субекти би трябвало да разследва митичната ДАНС, а не да бърза след голословни обвинения на Путин да доказва пред руския режим и пред българската общественост как никога не сме и помисляли да сторим нещо лошо или да участваме в завера срещу „матушка“ Рус.

А сега накъде?

За да не изпаднем от експреса на световния прогрес, крайно време е да се съобразим с националните си интереси, с плановете и ходовете на приятели и съюзници.

1. На първото си пленарно заседание новоизбраното Народно събрание да обяви Руската федерация за държава-терорист, извършваща геноцид срещу украинския народ.

2. След излизане от енергийната зависимост от РФ Република България да скъса дипломатическите си отношения с РФ.

3. Още през първия месец след конструирането си Народното събрание да инициира процедура за отстраняване от длъжност (импийчмънт) на лицето Румен Радев.   

4. След доказаната си неефективност и проникване на чужди разузнавателни централи да бъде разформирована Държавната агенция за национална сигурност, като вместо нея да бъдат възстановени следните структури: Национална служба за сигурност с ранг на главна дирекция в МВР; служба „Военно контраразузнаване“ към Щаба на отбраната в МО и структура „Финансово разузнаване“ в Министерството на финансите.

5. С решение на Народното събрание или с правителствено постановление да бъдат разтурени политическите партии и забранени неправителствените организации, обявили се за агенти и защитници на чужди държави и коалиции, противоречащи на националните ни интереси.

6. От учебниците по история, от административните карти и от българския национален календар да бъдат заличени паметници, имена и събития, свързани с чуждестранна окупация, национални предатели, колаборанти, комунисти и представители на други тоталитарни доктрини, осъдени и заклеймени от европейската правна и историческа мисъл.

Путин я докара дотам, че заприлича на

герой от серията вицове за Щирлиц:

„В един от последните дни на Третия райх в бункера на Хитлер царял пълен безпорядък. С шинел без пагони мрачният фюрер обикалял коридорите и на всяка крачка виждал признаците на скорошна гибел: довчера образцови офицери пиянствали до полуда, натискали опърпани проститутки, събрани от улиците на разрушения Берлин или шепнели последни молитви с пистолет в ръка. Само в един от кабинетите на Генералтия щаб изряден офицер усърдно чертаел отбранителни рубежи и позиции върху ненужните карти, планирал съсредоточаване на вече несъществуващи полкове и дивизии.
Когато зърнал сивата фигура на фюрера, офицерът хвърлил цветните моливи, изпънал се като струна, тракнал токове, вдигнал ръка под ъгъл 45 градуса и извикал:
- Хайл Хитлер! 
Фюрерът го изгледал със студено презрение:
- Я се разкарай бе, Исаев! Поне ти не ми се подигравай!...“