Авторитетното списание per Concordiam, издание на George C. Marshall European Center for Security Studies, публикува преди дни анализ на българския експерт по национална сигурност и отбрана Михаил Найденов, който е член и на Атлантическия съвет на България. Faktor.bg преведе на български за своите читатели важния за отбраната ни текст.

Михаил Найденов, perconcordiam.com

Хибридната война, която води Кремъл против НАТО и ЕС и по-специално подривната дейност срещу техните източноевропейски страни-членки е най-сериозното предизвикателство към сигурността на съюзниците и на България. България, като страна-членка на НАТО и ЕС от Източния фланг, е сериозно изложена на систематично прилаганата от Москва стратегия за подривна дейност, целяща да възпрепятства изграждането на силна система за национална сигурност и отбрана. Това е пагубно за българските усилия държавата да се превърне в силен източник на сигурност за НАТО и ЕС.

За да бъде бързо и ефективно коригирано това положение, България трябва незабавно да предприеме действия по създаването на кохерентна програма за подсилване на институционалния си капацитет за противодействие на хибридните заплахи, независимо какъв произход имат. На първо място – България ще трябва, възможно най-скоро, да подготви и приеме 

национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи

 Този документ трябва да бъде изцяло хармонизиран с документите на НАТО и ЕС в тази сфера с нарастващо значение, най-вече със стратегията на Алианса за противодействие на хибридната война (2015) и с документа на ЕС „Съвместна рамка на ЕС за противодействие на хибридните заплахи – ответни действия на ЕС“ (2016).

Добрата новина е, че през 2018 г. България актуализира своята Стратегия за национална сигурност от 2011 г., като в нея са включени и хибридните заплахи, заедно със сериозна преоценка на външната среда на сигурност след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. Динамичните промени в геостратегическия и военен баланс на силите в Черно море също са взети под внимание. Нещо повече, София актуализира своята Национална отбранителна стратегия от 2016 г., подобрявайки своята система за отбрана срещу растящите предизвикателства на хибридната война. Въпреки това тези стъпки не са достатъчни, предвид тежестта на тези предизвикателства. Затова е необходимо България да има нов стратегически документ, който специално да е насочен към справянето с хибридните заплахи.

Национална стратегия

Крайно време е България да има своя национална стратегия срещу хибридните заплахи. Тя следва да подкрепя прилагането на актуализираната Стратегия за национална сигурност. Като се фокусира върху противодействието на хибридните заплахи, тази стратегия трябва да бъде в основата на всички политики в тази област. Трябва да служи като ключов фактор, който да координира и да прави ефективни и ефикасни националните усилия за противодействие на хибридните заплахи. Документът трябва  да направи реалистични анализи на съществуващите национални слабости и да посочи правилните начини и средства за справяне с хибридните заплахи, вземайки в предвид ресурсите, с които разполага страната. Тази стратегия трябва недвусмислено да обясни какъв е проблемът и как той трябва да бъде решен. 

Писането на стратегията трябва да бъде колективно усилие, което да обедини съответните български институции, като координацията трябва да се осъществява от Министерския съвет. Участието на хора от различни институции, като министерствата на отбраната, на вътрешните и на външните работи, на финансите, на икономиката, на енергетиката и на транспорта, разузнавателните и контраразузнавателни служби и други релевантни институции, ще подпомогнат подобряването на междуведомствената координация. Тук трябва да се проведат консултации с НАТО и ЕС, за да бъдат използвани най-добрите практики и научените уроци от опита досега. Документът трябва да бъде одобрен от правителството и гласуван и приет от парламента. България е започнала Стратегически преглед на своята система за национална сигурност и отбраната. Сега е моментът за създаването на такъв документ, в който да бъдат отстранени пропуските в националната система за сигурност, свързани с противодействие на хибридните заплахи.  

Първата цел на тези усилия е да се посочат съвсем ясно и точно българските национални слабости. Това е причината съдържанието на документа да бъде фокусирано върху най- уязвимите места вътре в страната, от които сега или в бъдеще биха могли да се възползват външни неприятелски сили. Като минимум съдържанието трябва да съдържа следните основни точки: 

Във въведението първо трябва да се даде отговор на въпроса защо стратегията е критично необходима. Тя трябва да заяви кристално ясно какви са целите, които иска да постигне. Трябва да се даде кратко описание на хибридната война и хибридните заплахи, без да влиза надълбоко в тяхното теоретизиране и излишни академични тези. Най-важното е да се подчертае, че хибридната война не просто е „обявена“, а че тя вече се води - практически урок, който трябва да бъде научен, колкото по-рано, толкова по-добре. В днешно време много държави в Европа са уязвими от хибридни заплахи, най-вече поради неспособността да разбират тяхната същност и времето, в които могат да бъдат извършени или дори факта, че вече са подложени на такава атаки. Следователно те не са в състояние да оценят какво наистина се случва и следователно как да организират ефективно защитата си. И тъй като хибридната война е преди всичко война на възприятия, то ако една страна е под хибридна атака и нейните лидери не са в състояние да разберат, че са де факто в недекларирана война, 
поражението е само въпрос на време

 Подобна стратегия помага на лицата, вземащи решения, да разберат възможно най-рано дали страната им е под хибридна атака като направят мониторинг на конкретни показатели.

Трябва да бъде включен реалистичен анализ на коренно променената европейска среда за сигурност след 2014 г., който да акцентира върху: регионалната перспектива на България и особено върху регионалната сигурност на Черно море в контекста на руската агресия срещу Украйна; замразените конфликти; милитаризацията на Крим; изграждането на руските военноморски сили и нарастващите възможности на Русия да възпрепятства достъпа до тази зона. Въз основа на анализ на стратегическата среда този документ трябва изрично да посочи основните източници на хибридни заплахи за България.

Детайлна глава трябва да бъде посветена на конкретни национални уязвимости към хибридни заплахи, с неоспорими доказателства. Това означава да набележим конкретни области на хибридна активност спрямо България. Може би този анализ ще бъде труден и в определени моменти може да се окаже чувствителен от политическа гледна точка. Но включването му в стратегията е необходимо, ако документът има амбициите да бъде критичен и да постига конкретни резултати. Без да претендира да обхване всички потенциални области, тази глава трябва да съдържа минимум следните теми:

- Проникването на външни сили в българските вътрешно- политически процеси и намесата им във вземането на решения; вътрешнополитическите фактори, подкрепящи чуждестранни хибридни намеси;
- Дейността на чуждестранните разузнавателни служби в България; 
- Медийните манипулации - използването на интернет и социалните медии за манипулиране на общественото мнение, разпространение на фалшиви новини и популяризиране на анти-ЕС, анти-НАТО, антизападни и проруски послания; 
- Концентрацията и липсата на прозрачност относно собствениците на медии и потенциалната възможност да бъдат стартирани медийни проекти, които могат да бъдат използвани за хибридна дейност;
- Енергийната зависимост от Русия като ключов фактор за хибридни атаки срещу държавата и българското общество;
- Използването на икономическите отношения за влияние върху вземането на политически решения;
- Дефицитът на върховенството на закона като благоприятна среда за разгръщането на хибридна дейност;
- Корупцията и организираната престъпност като инструменти, които могат да бъдат използвани за целите на хибридната война;
- Подривната дейност на Русия срещу изграждането на силна българска отбранителна система; 
- Съществуването и функционирането на проруските паравоенни формирования;
- Уязвимости на критичната инфраструктура; 
- Кибер атаките като хибридно средство за война;
- Рискът от нелегална миграция и потенциалната възможност външни сили да я използват като инструмент за извършване на хибридни действия.

Следващата глава трябва да бъде посветена на предоставянето на конкретни препоръки и възможности за 

преодоляване на идентифицираните пропуски

 Това би помогнало за засилване на националната устойчивост по отношение на хибридни заплахи. Под устойчивост се разбира способността да се предотврати материализирането на заплаха и ако въпреки това тя не бъде предотвратена, да сме способни за бързо възстановяване и нормализиране на ситуацията. Във виждането на НАТО за справяне с хибридните заплахи усилията са фокусирани в три основни направления - подготовка, възпиране и отбрана. Като съюзник в НАТО, България трябва да използва тази стратегия, за да приведе визията на НАТО в действия на национално ниво.

За да бъде успешно противодействието на хибридните заплахи, е необходимо да се постави акцент върху сътрудничеството и координацията. Това е двустепенна дейност, имаща вътрешни и външни измерения. Това трябва да бъде съдържанието на следващата глава на стратегията. Първото ниво е свързано с разработването и подобряването на вътрешната координация между министерства и ведомства при справяне с хибридните заплахи. Стратегията следва да предлага мерки за ефективно и бързо взаимодействие между институциите на национално ниво, като се набляга на подобряването на възможностите за ранно предупреждение и бързо реагиране. На този етап също трябва да се вземат предвид назначаването на координиращ орган на държавно ниво, който най-логично е да бъде структура към министър-председателя, заедно с приемането на строги процедури за ефективно междуинституционално взаимодействие. 

Второто ниво включва по-силна интеграция с процесите, процедурите и структурите на НАТО и ЕС. По-тясното сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС, като по този начин споделянето на най-добрите практики и търсене на съвместни решения би било от ключово значение за успешно справяне с предизвикателствата днес и утре. Добра крачка напред за България би била да се присъедини към Европейския център за усъвършенстване на способностите за противодействие срещу хибридните заплахи в Хелзинки, Финландия, който помага на страните, които участват в него, да изградят способности и укрепват сътрудничеството между ЕС и НАТО при противодействие на хибридните заплахи.

Следваща глава от стратегията следва да бъде посветена на ресурсите, необходими за ефективно справяне с хибридните заплахи и по-специално условията за осигуряване на достатъчно финансиране на сектора национална сигурност, включително на въоръжените сили. За тази цел съюзниците от НАТО поеха ангажимент да изразходват 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

И накрая, стратегията трябва да бъде жив документ, отворен за периодичен преглед, така че да се вземат предвид променящите се предизвикателства в областта на сигурността. Срокът на документа (най-малко пет години) и механизмът за преглед и актуализиране му трябва да бъдат записани в последната глава.

Заключения

Процесът на писане на Националната стратегия на България за противодействие на хибридните заплахи би послужил за постигането едновременно на няколко важни цели. Първо, този процес би подпомогнал откриването на съществуващите уязвимости по отношение на хибридните заплахи и идентифицирането на начините и средствата за тяхното преодоляване, както и по-добрата подготовка на българските институции да се справят с тях.

България, която е подложена на хибридното влияние на Кремъл от много години, представлява един твърде подходящ обект за анализ и задълбочено проучване на този проблем. Наученото ще бъде много полезно не само за страната ни, но и за НАТО, ЕС и техните страни-членки. Разработването на стратегията би подпомогнало подобен анализ. Това би предоставило добра възможност за обмяна на релевантен, актуален опит с НАТО, ЕС и ключовите съюзници, както и за развитието на практическото сътрудничество в тази област.

И накрая, инициативата да бъде написана и официално одобрена такава стратегия вероятно ще провокира негативни реакции от страна на някои политици. Тази политическа опозиция ще разкрие кои са българските играчи в страната, които са против това България да бъде предвидим, устойчив, ефективен и по-интегриран съюзник в НАТО и член на ЕС. Нещо повече, това състояние на нещата, заедно с качеството на документа, който окончателно ще бъде одобрен, ще са изключителна възможност да бъдат осветени реалните мащаби и дълбочина на кремълското проникване в българската политическа система.

Превод:Faktor.bg