Софийски районен съд обяви  на 17 март безпрецедентно Решение № 20069484. С него съдебният състав, председателстван от Даяна Топалова реално признава и отбелязва, че посещението на руския патриарх Кирил ( известен като агент "Михайлов" от КГБ) през 2018 г. е било по-скоро посещение на политик от висш ранг, отколкото на духовник, предстоятел на Руската православна църква – Московска патриаршия.

Всъщност става дума за заведено дело срещу поведението у нас на руския духовник бившия  вицепремиер Валери Симеонов, който на 7 март 2018 година в сутрешния блок на БНТ в разговор с водещия Иво Никодимов е

разпространил  обидна и клеветническа информация,

засягаща честта, достойнството и доброто име на Главата на Руската православна църква Патриарх Кирил.
Делото е заведено срещу лидера на НФСБ от Емил Страхилов Миланов, а негов защитник е бил адвокат Владимир Шейтанов.

Какво точно каза Валери Сименов по БНТ:

"Патриарх К., трябва да кажем ясно на хората какъв е. Той не е слязъл от небесата. Той не е слязъл от Рая и не е пратеник на Г. - Б. или на И. Х.. Патриарх К. е известен като цигарения митрополит на Русия. От 1996 год. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. 14 млрд долара тоя хитрец е внесъл безакцизни цигари и 4 млрд. от вино за нуждите на църквата, пак безакцизно. Тоя същия има частен самолет, той има вила в Швейцария. На тоя часовникът му е за 30000. И тоя същия да има наглостта да раздава правосъдие пред българския президент. Я си представете нашият Н. да отиде в Русия, да застане, така както аз съм застанал, срещу П., да започне да му тропа по масата (тук ответникът почуква по масата) и да му каже „А., ти откъде падна, бе. Ти не знаеш ли К. и М. какви са... Какво ще стане с него?... И този, който претендира за историческа манипулация... Духовно лице, духовно лице, когато се споменават жертвите в тези сражения. Тоя да им вади жертвите и да им изхвърля костите от историята. Какъв е тоя?... Пак ви казвам. Това не е източноправославен духовник. Това е агент М. от съветското К., доказано, второразрядно съветско ченге от К.. Същият този каза, че човешките права са новата ерес.И той иманаглостта да раздава правосъдие на българския президент. Този хитрец ли ще ми казва на мене”.

Ищецът претендира, че с думите си Валери Симеонов е накърнил религиозните му чувства и е уронил престижа на Църквата, затова иска да бъде осъден да заплати обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 1 лв., предявен частично от вземане в общ размер 20 000 лв.
Вещо лице по знаковото дело е бил известният наш богослов и специалист по „Църковно право” доц. Дилян Николчев.

На база на събраните доказателства съдът е заключил: „На първо място, в контекста на анализа на това изявление, следва да се посочи, че за да е налице клевета следва факти, с определена характеристика да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В посоченото изявление по същество ответникът, посочва изнесени в публичното пространство факти за определени действия на лицето, за което говори, като извършва свой анализ, завършващ с извод. Информацията, която ответникът изнася е публично достъпна и разпространена, много преди неговото изявление, на база и на разледваща журналистика. Част от тази информация, както се установява от разпита на вещото лице, изготвило съдебно – каноничната експертиза, е известна като безпротиворечива и сред теолозите. Това е именно участието през 1996 – 1997 г. на Патриарх К., в качеството му на председател на външния отдел на църквата, по внос на цигари и вино, освободени от акцизи, което е било възприето от руските граждани като одиозен акт. В този смисъл, тези изявления сами по себе си не съдържат твърдения и не разгласяват никаква информация за определени обстоятелства, свързани с личността на третото лице, а за целите на политически анализ тази проверена, според ответника информация, се анализира. Така като противоправен се сочи субективен прочит на изразеното от ответника мнение, начина на мислене, който обаче, не е противоправен, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на доказване. 
Този негов субективен прочит, касае поведение на това лице, в качеството му на официален гост, по повод значимо национално тържество за честване на 140 години от Освобождението на България от османско робство. Именно, в този контекст, през призмата на изнесените в публичното пространство факти за поведението на това лице и съответствието им с каноническите закони, ответникът изразява мнението си за допустимата критика, от страна на това лице, във връзка с историческия прочит на събитията, свързани с честването. Това изявление по никакъв начин не е насочено към накърняване на репутацията на Руската православна църква, създавайки някакво дори и минимално внушение за връзка между проповядваните идеи и практики и поведението на патриарха по повод на коментираните исторически събития. Коментарът е в рамките на политическа дискусия и представлява оценка, от страна на една политическа фигура, относно допустимото, според нея, поведение на официален представител на друга държава, бил той и предстоятел на поместна църква, за ненамеса в държавните работи на чужда държава. Това е и оценка за допустимия тон, в случай на публично изразяване на мнение, с което се извършва такава намеси, в контекста и на поведението, което самият обсъждащ има, с оглед международно известни факти. Такава дискусия, според настоящия съдебен състав, не надхвърля правото на изразяване на мнение по значими за обществото въпроси и то от политическа фигура и сама по себе си не е годна да засегне негативно правната сфера на обсъжданото лице, още по – малко на трето лице.
От друга страна, това изявление не е годно да накърни и религиозните възгледи и интегритет на православен християнин. Свободата на религията включва inter alia свободата на всеки да демонстрира своята религия индивидуално или заедно с други, публично и в кръга на онези, с които споделя вярата. Един акт, за да повлияе на религията или убежденията, трябва да е тясно свързан с тази религия и с тези убеждения и да е насочен към дискредитирането й. Както беше посочено, изказването на ответника е насочено към оценка на изявление на руския патриарх, относно исторически събития с национално значение, през призмата на оценката на личността на това лице, с оглед общоизвестни факти за неговото поведение за спазване на светски и канонически закони. Тази дискусия по никакъв начин не засяга религиозните вярвания, идеи и постулати и в този смисъл не препятства упражняване на правото. Изказването на ответника, който също е православен християнин, не е инспирирано, мотивирано или повлияно от религия или убеждения, различни или противопоставени на тези на ищеца или имащи за цел дискредитиране на вярата, каквато защита дава именно чл.37, ал.1 от КРБ. Именно на тази защита се позовава ищецът, за да обоснове приложението на генералния деликт.
Напротив, ответникът е изразил мнение, което, макар и не пряко насочено към това, е поставило въпроса за съответствието на поведението на един висш православен духовник, и то по време, когато все още не е бил такъв, с каноническите и светски закони. Предвид липсата на догма за непогрешимост в православната църква, християните, които спазват каноните и каноничната традиция, държат на вярата си, следва да държат и да следят за спазване на тези канони и от висшите духовници. Без значение дали поставеното на дискусия поведение се основава на верни или не факти, сама по себе си такава дискусия не е годна да накърни религиозния интегритет, тъй като му е вътрешно присъща. Както и вещото лице подчертава в разпита си в съдебно заседание, миряните вярват не само в църквата с всички догми и постулати, но вярват и в каноничния ред и дисциплина и в случай на нарушаване на този ред от висш духовник, вярата на истинските християни се затвърждава, а по – малодушните могат да отпаднат, но във всички случаи това конкретно следствие е демонстрация на религия, а не противопоставяне на нейните идеи и възгледи. 
Нещо повече, публичното обсъждане на поведението на духовник, въз основа на отнапред изнесени факти, с изразяване на несъгласие за съответствието на това поведение с каноните, представлява само по себе си демонстриране на религия и убеждения. След като, както беше посочено по – горе, от разпита на вещото лице, се установява, че вярата на истинските християни би се затвърдила, в случай на действително извършени нарушения на канона от духовник, то тогава на още по – голямо основание, твърденията за неслучили се нарушения не биха могли да накърнят тази вяра. Такова поведение на клирик, както е посочено в заключението, засяга църковната общност и чувствата на миряни и клирици, но не като създава пречка за упражняване на правото на религия, а като поставя въпросът за греха, респективно интегритета на есхатологичната общност, който въпрос е такъв във връзка с упражняване на религията и възгледите, произтичащи от нея, а не пречка за това.”

При тези мотиви Софийски районен съд отхвърля предявения от Емил Страхилов иск срещу Валери Сиемонов и осъжда ищецът да заплати на ответника разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

Съдебното решение е

добър урок

за предстоятелите на БПЦ и родните политици и държавници, които отминаха с мълчание и страх арогантното поведение на партриарх Кирил в България, отказвайки да защитят национаното ни достойнство.