Подозрително е, че след две години размотаване предизборно ще се вземе важното решение

На 28 май, петък, Общото събрание на съдиите от колегията на Върховния административен съд ще даде ход в закрито заседание на скандалното дело №9/2019, става ясно от сайта на съда. Висшите магистрати трябва да кажат може ли Комисията по досиетата да обявява с различни решения едно и също лице в различно качество, тоест, ако е заемало различни постове през години, които са обект на проверка.

Тълкователното дело беше образувано през декември 2019 г. по искане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Той постави за разглеждане пред върховните съдии следния въпрос: „ Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА има ли материално правна компетентност(извън случаите по член 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по член 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, пред вид императивната разпоредба на член 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“

До искането се стигна след множество безрезултатни сигнали на Комисията до Инспектората на ВСС през 2017 и 2018 г. за появила се

противоречива съдебна практика

Срещу Комисията бяха заведени  през последните години редица дела от лица обявени за агенти повече от един път. Проблемът беше забъркан от самия ВАС. След като близо 10 години съдът имаше единна практика, потвърждаваща решенията на Комисията по досиетата изведнъж някои съдии започнаха да  налагат с решения тезата, че последващо огласяване на сътрудниците може да се извършва само, ако Комисията установи нови факти относно принадлежността на агентите. По-късно стана ясно, че някои от тези магистрати  имат връзки с лица разкрити като агенти и са заинтересовани от казуса.

През април и май 2019 Комисията се обърна със сигнал и към главния прокурор Цацаров, който потвърди с позиция, че законът се спазва, но поиска от ВАС тълкователно решение. В последствие въпросът му беше преформулиран от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС.

На 29 януари тази година беше насрочено открито заседание по делото, а Комисията депозира своето становище.

От справката за движение на тълкователното дело на сайта на ВАС става ясно, че докладчик  е съдия Румяна Лилова, а в едномесечен срок тя трябва да изготви проект на тълкователно решение.

„Тълкователното решение на ВАС ще бъде окончателно и ако то отхвърли досегашната практика на Комисията, това означава, че по закон ние няма да можем да си изпълняваме задълженията. Тоест при нови проверки, ако попаднем на лице, което вече е обявено за съпричастност към тоталитарните служи, ние няма да го огласим. Така реално обществото се лишава от възможност за

прозрачност и осведоменост

Освен това законът няма лустрационен характер, а само информативен“, коментира пред Faktor.bg председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Важен факт е, че той е един от създателите на Закона за досиетата, юрист с дългогодишна практика, който залага винаги на професионалния подход и стриктното му прилагане.

Подозрително е, че ВАС се разбърза  сега да вземе решение по един изключително важен казус, който се точи от две години – точно преди извънредните парламентарни избори, когато обществото очаква да научи какви са новите кандидати за българския парламент. Времето съвпада и с действието на служебното правителство на Стефан Янев, което само за две седмици работа реабилитира на възлови държавни позиции лица от комунистическата номенклатура, свързани с ДС и РУМНО. Такъв ренесанс комунистическата агентура не е изживявала през последните 30 години. Не е тайна, че и държавният глава Румен Радев има афинитет да работи с лица от ДС и разузнаването и не се притеснява да ги назначава на водещи позиции.

Съмненията за политическа поръчка вече се коментират в обществото и сред изследователите, които от години работят с архивите на ДС. Но ако ВАС наложи цензура на бъдещите решения на Комисията, то те ще бъдат удар по законодателя и правото на обществото да бъде информирано.