Защо кметът на столицата и неговият заместник не знаят смисъла на думата ОТГОВОРНОСТ, защо гледат на парите на софиянци като на играта „тука има – тука нема“?

Илиана Славова 

Когато гражданите протестират седмици наред (включително и снощи, б.р.) срещу някое управленско безумие, властта не може да си позволи да игнорира това. Ако не от добросъвестност, то поне от загриженост за собственото си политическо бъдеще. 
Близо месец беше нужен на столичния кмет Васил Терзиев, за да се реши да се изправи пред хората, протестиращи срещу новата организация на движението около НДК. Опитаха да му разкажат, че инвалиди няма къде да паркират, защото местата, които са използвали доскоро, са премахнати заради 

злополучната реформа

Да му покажат, че асфалтът до новата маркировка е напукан  и в него вече расте трева. Но дали ги чу? Във Фейсбук беше разпространено видео на гражданската група „Обществен контрол“. На него се вижда, че срещата с кмета на София започна с гръмкото „Аз нося отговорност за всичко в този град“ и завършва с бягство от разговора. 
Терзиев обещава да създаде работна група (тепърва), която да включва представители на гражданите. Отчита като грешка, че досега не е направена, но отказва да посочи кога ще заработи. Хората логично реагират с недоверие, защото досегашните им усилията да се включат в мнения и аргументи са били игнорирани.  При това тенденциозно игнорирани. 
И съвсем очаквано задават въпроса, ако окончателното решение на съда е, че проектът за реорганизацията на движението в центъра на София е незаконосъобразен и трябва да се възстанови предишното положение – кой ще носи отговорността и

 кой ще върне похарчените пари

 (минута 1:54 от записа). Терзиев свива рамена, а придружаващият го заместник-кмет по финансите Иван Василев ехидно отбелязва, че в края на 20023 г. бюджетът на Столичната община е приключил с 250 милиона лева излишък. Сериозно ли това е аргумент да се пилеят пари за глупости? Та нали Терзиев встъпи в длъжност на 13 ноември, дотогава управляваше Йорданка Фандъкова – как Василев реши, че годишният излишък е тяхна заслуга? Кметът обаче подхваща рефрена, обяснява как „общината е на плюс“ и ако не се е занимавал с това, с което се занимава,  „много милиони нямаше да ги има в хазната“. То оставаше и да няма приходи в хазната, все едно някога е имало кмет, който да не се грижи за постъпленията. Внушението може би е, че Терзиев е по-добър в това от предшествениците си, но той дори не казва колко са милионите, за които претендира да са негова лична заслуга.  Да приемем, че се е постарал по някои проекти, това дава ли му право да разхищава средства по други и то с цената на такива главоболия за софиянци? Хората се притесняват, че дори линейките на спешната помощ вече нямат необходимия достъп. И кметът не може да каже, че не е знаел какво ще им причини – имаше множество предупреждения от експерти и граждани, от опозицията в СОС. 
 „На какво се надявате, като очевидно е глупост? Защо се правите на ударени?“ – продължават да питат протестиращите.  Казват, че при никой друг кмет 

„такова чудо не е било“

В обичайния си стил Терзиев изпраща топката в чуждо поле,  призовавайки гражданите да насочат гнева си към съда, за да се произнесе по-бързо : „Докато няма решение на съда, нищо не можем да направим.“ 
Наистина ли? А нима общината не може сама да отмени собственото решение за реорганизацията на движението, виждайки последиците от него? За това е достатъчно да има политическа воля, не е нужна съдебна принуда. Впрочем Софийският районен съд вече се произнесе (при това доста бързо), че решението е незаконосъобразно и постанови да се върне предишното положение. Ако имаха добра воля, Терзиев и хората му просто щяха да изпълнят решението, но вместо това решиха да го обжалват. Защо им е да се обръщат към по-горна съдебна инстанция, ако не с надеждата да наложат своя интерес над този на гражданите? Съдът ли е виновен за ината на общината?  
Гражданите напомнят на кмета негов ангажимент от 15 април –  написал, че единственото, което ще се прави, е да се преасфалтира кръстовището на „Патриарх Евтимий“ и „Фритьоф Нансен“, но асфалтът е все така разбит. На това място е застанал мъж в инвалидна количка. Гражданите настойчиво и многократно приканват Терзиев, дори го молят да извърви няколко метра, за да види отблизо пропуканата настилка и порасналата в нея трева.  Движението е спряно заради него. „Толкова ли ви е срам да Ви покажат тази дупка?“ – питат хората.  
Накрая негово кметско величие просто пресича улицата без да се спре, махва с ръка и се отдалечава. 
Проблемът на Терзиев и хората му е, че

не знаят смисъла на думата ОТГОВОРНОСТ

Най-елементарната и разбираема реакция, която кметът трябваше да прояви на срещата със столичани бе  да каже: „Ще потърся отговорност за  злополучната реформа, както и защо се пилеят пари на данъкоплатците за нея. Ще има наказани, а ако прокуратурата открие престъпен умисъл, нека да търси от виновните и наказателна отговорност.“     

Някога дядовците и татковците на днешните терзиевци обещаваха на българите живот  в победилия комунизъм. Не познаха. Но  явно днес софиянци живеят в победилата арогантност на внуците и децата на онези комунистически и десарски шамани.