Задругата на надбавките и корупционните ремонти иска да поддържа до край порочните  и престъпни практики във ВВС и МО

Крие ли Министерство на отбраната и друг тежък инцидент със Су-25? Въпросът е не просто горещ, но и изключително актуален, след като вчера около 14:13 часа самолет Су-25 К с екипаж полковник Пейо Дончев, претърпя инцидент. Пилотът е катапултирал успешно, но самолетът е напълно разрушен, призна военният министър Димитър Стоянов.

Съмненията, колко са качествени ремонтните на тези самолети, извършени в Беларус, тлее отдавна в професионалните среди на ВВС. През 2019 година МО, ръководено от Красимир Каракачонов, похарчи почти 100 млн. лв. с ДДС за ремонт на старите Су-та, но така и не стана ясно дори и на пилотите до колко са качествени тези ремонти и как са сертифицирани.

Миналата година депутатът от „Демократична България Мартин Димитров отправи актуално питане към тогавашния военен министър Стефан Янев има ли тежки инциденти с ремонтираните самолети Су-25, но вместо очакваната пълна прозрачност, Янев засекрети отговора и забрани информация по случая. Така неофициално фуражките признаха, че е имало катастрофа, за която в коридорите на МО се говори отдавна. Покритият инцидент е регистриран през 2020 година, отново в района на  авиобаза Безмер, а пилотът по чудо се е спасил.

Тепърва разследването за вчерашната трагедия - ако бъде проведено честно и обективно - ще покаже, какви са причините за инцидента и дали не са свързани с 

качеството на ремонтите в Беларус

Години наред ръководството в МО и хора от обкръжението на президента Румен Радев нямаха интерес да се представя обективната истина и да се хвърля дори капчица съмнение върху безупречността на ремонтите и поддръжката на бойните самолети, която по някакви тайни правила се извършваше единствено в Русия и Беларус. Така поредица от петилетки България удължаваше с корупционни ремонти за милиарди левове летателния живот на старите съветски самолети, вместо да предприеме енергични стъпки за модернизация на авиацията и приравняването й към натовските стандарти. За това неслучайно в Доклада за състоянието на отбраната през 2021 година все пак се казва, че е имало 37 инцидента с бойните самолети, пет от които са сериозни. Сред тях е и разбилият се във водите на Черно море МиГ-29 в началото на месец юни, когато загина и пилотът Валентин Терзиев. Вече година по-късно обществото няма ясна представа, какви са били причините, драмата е старателно заметена и пратена в забвение.

Освен съмненията за некачествени ремонти, вчерашната катастрофа с полковник Пейо Дончев поставя за пореден път друга 

секретно премълчавана тема във ВСС и МО – квалификацията и подготвеността на пилотите

Оказа се, че въпросният полковник има само един реален летателен час през тази година. Министър Стоянов вчера реши с глупави реплики да му направи „чадър“, обяснявайки, че бил много подготвен и със 750 летателни часа в кариерата си. Дончев е с близо 15 години стаж в системата, а това означава, че годишният му нальот е около твърде скромните 50 часа. За стандартите на НАТО  180 са минималните летателни часове, тоест нашият полковник е излетял вчера в небото с много рискова подготовка, опит и тренинг.

Опитни пилоти от бойната авиация коментират пред Faktor.bg, че не се знае кога Дончев е летял за последно преди инцидента, колко часа е бил в небето миналата година, как е тренирал последните месеци. Но проблемът е, че такива като него във ВВС са много – само с по няколко летателни часа на година. Как с такава подготовка един пилот може да е ефективен и полезен при реална охрана на небето ни или при евентуални бойни действие? Но в същото време подобни началници хабят летателен ресурс, който може да бъде изключително полезен за действащите пилоти и обучение на младите.

Какъв е смисълът тогава от подобни фиктивни и твърде рискови полети? 

Това е една от мръсните тайни в МО. Може да летиш и два часа в годината, но всеки месец получаваш допълнителна премия към заплатата от 2 бона. Годишно сумата набъбва до 24 хиляди лева и така години наред. Проблемът, че в министерството броят на подобни фалшиви играчи, които само получават пари без да летят, е засекретен, говори се че са над 100, а подобно разхищение на средства и летателен ресурс е  просто престъпно безобразие. Наричат ги иронично „Задругата на надбавките“. Техен гръб е и бившият военен пилот и настоящ президент Румен Радев. Именно за тази група „летци“ ремонтирането и поддържането на старите съветски самолети е жизнено важно, защото им се осигурява възможност с по един два часа във въздуха годишно да получават щедри надбавки всеки месец. Те са съвсем са наясно, че ако пристигнат новите F-16  нямат повече шанс да летят и губят тлъстите бонуси към месечното си възнаграждение.

И след вчерашния тежък инцидент шапкарите ще се опитат да спасят надбавките и да не отговарят колко качествени са ремонтите в страните на двама от най-омразните диктатори.

Освен сериозната материална щета, която е нанесена на ВВС с вчерашната катастрофа, остава открит въпросът - ако самолетът се бе врязал в жилищна зона? Тогава жертвите и разрушенията щяха да са още по-зловещи. Започналото разследване на катастрофата може да приключи като всички грехове бъдат преписани върху  полковник Пейо Дончев, но това няма да реши проблемите във ВВС – качеството на ремонтите и добавките, които се лапат без да се лети. Точно те са източник на нови бъдещи катастрофи и трагедии.

Затова вдовицата на майор Валентин Терзиев Димитрина Попова пита с ирония и тъга от страницата си във фейсбук след вчерашната драма: „С тия разследвания от "специалисти" на военна полиция и със забавените действия на Военна прокуратура има само един въпрос: Кой ще е следващият?
Г-н Президент, нали казахте, че сте си взели поуките?
Късмет и успешно възстановяване на Пейо Дончев!“