Едвин Сугарев*

Аферата с бюлетините в Костинброд е най-фрапантната подмяна на изборния вот, която се е случвала в историята на прехода. Това активно мероприятие, организирано директно от БСП, от подвластните ѝ прокурори и от нейните медийни лакеи, не само че увенча черния PR, протичащ в хода на цялата предизборна кампания, но и на практика подмени вота на българския народ – като доведе на власт настоящата коалиция от загубилите изборите партии, обединени единствено от жаждата за власт и желанието да осребрят заграбените властови позиции. Цинизмът на тази манипулация е изключителен – единствено логично последвалия опит да бъде назначен Делян Пеевски за шеф на ДАНС може да му съперничи по своята наглост и мерзост. Историята е добре известна. Вечерта на 10-ти май 2013 г. прокуратурата, ДАНС и МВР нахлуват в печатница „Мултипринт“ в Костинброд, където се печатат изборните бюлетини. Акцията е поискана и водена от зам. градския прокурор Роман Василев, близък до кръга около Цветан Василев, заедно с шефа на столичното следствие Петьо Петров – небезизвестния Петьо Паричката. Не е ясно какво правят там, защото Костинброд е извън местната компетентност на градската прокуратура. Акцията протича по сигнал на Мая Манолова, днес депутат от БСП и зам. председател на НС, подаден до главния прокурор Сотир Цацаров. В него се твърди, че „вече отпечатани бюлетини са изнесени от печатницата и разпространени с цел манипулиране на изборите. Така може да бъде подменен и контролиран вотът на избирателите, като те бъдат принуждавани да гласуват с внесена отвън бюлетина с предварително отбелязан знак „Х“ срещу номера на ПП ГЕРБ“.

Никакви белязани бюлетини не са намерени – и това нейно обвинение остава изцяло недоказано: това е и причината, поради която прокуратурата не завежда обвинение срещу лидерите на ГЕРБ за фалшификация на изборния вот – въпреки настойчивите внушения, които се правят в тази насока.

Тези внушения впрочем започват далеч преди опорочения ден за размисъл на 11 май. Прави впечатление цялостния контекст и дълбинния хоризонт на предизборната манипулация. Дори бегъл преглед върху политическото говорене от страна на БСП и ДПС преди сагата в Костинброд ясно показва, че тези събития съвсем не са плод на случайността и инцидентното използване

на дадена ситуация в полза на БСП – и че става дума за дългосрочна стратегия, чиято цел може да бъде определена само по един начин – като 

предизборна манипулация

Както подчертава Евгений Михайлов в своята статия „Операция „Фалшификатори“, от средата на април БСП започва чрез ежедневни пресконференции и медийно облъчване да лансира тезата, че изборите на 12 май ще бъдат 302 фалшифицирани. Ръководни представители на БСП и лично Сергей Станишев всекидневно повтарят пропагандната мантра, че ГЕРБ може да спечели

предсрочните избори единствено и само чрез фалшификации; пак те настояват за отстраняването на проф. Михаил Константинов от държавната фирма „Информационно обслужване“ – поради нелепите съмнения, че щял да фалшифицира изборите. За същото говорят и придворните социолози на БСП – Кольо Колев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев. Те ежедневно внушават,че ГЕРБ

не трябва, а и не може да спечели изборите, и обясняват, че се подготвя фалшификация на изборните резултати. Така в публичното пространство се налага кодовото понятие „фалшификация“, като се създават обществени очаквания, които намират покритие чрез костинбродската афера.

Кулминацията на това говорене е прехвърлянето на топката към избрания за манипулацията обект – а именно печатницата „Мултипринт“, което става чрез сигнал на Мая Манолова до Сотир Цацаров от 10-ти май. Следва втори сигнал от юристконсулта на БСП Аглика Виденова до прокуратурата,

в който се твърди, че транспортна фирма „Карина СПС“ на Андрей Иванов, упълномощена да извърши превоза на бюлетините, се готви да ги достави със свои камиони и бусове по избирателните райони, като те щели да бъдат скрити в специално направени за целта тайници с двойни дъна, и накрая – трети сигнал пак от БСП, който остава встрани от вниманието на обществеността, тъй като в него се говори за това как някаква си тайнствена група в „Инфор-

мационно обслужване“ щяла да извърши генерална манипулация на изборния вот (тъй де – скритите клетки на проф. Константинов – за тях става дума).

Идеята е да се набие в главите на хората, че изборите могат да бъдат спечелени от ГЕРБ само с помощта на мащабна манипулация – като се използва факта, че собственикът на печатницата, спечелила търга за отпечатване на изборните бюлетини, е общински съветник от тази партия. Тъй като той не за пръв път печата бюлетини и се знае, че просто няма как да има печатане на

такива без свръхтираж – спецовете по оперативни мероприятия решават да използват този факт, за да обвинят ГЕРБ именно в това, което са внушавали методично и ден след ден в течение на цял месец – в готвена мащабна спекулация и подмяна на изборния вот. Как по-точно е осъществен този финален завършек на активното мероприятие? Има някои подробности, на които – кой знае защо, нито една от безкрайно словоохотливите в този момент медии не обръща внимание. Например на казаното от самия главен прокурор – а именно, че е информирал президента Росен Плевнелиев за проведената в печатницата акция на 10-ти май вечерта – и че двамата са се разбрали да не се дава никаква предварителна информация, за да не се нарушава гарантирания от закона ден за размисъл на българските граждани.

Тази договореност между президента и главния прокурор обаче не бива спазена. Не е ясно защо – или по-скоро е ясно, само че никой не смее да го каже: за да може да се осъществи активното мероприятие, свързано с манипулация на вота на избирателите чрез истерична пропагадна в самия ден за размисъл.

Вместо обещаната конфиденциалност, TV-7 – основното оръдие за манипулация на Делян Пеевски – се развихря с небивала ярост, лансирайки тезата 303 за огромна предизборна манипулация. Бареков е във вихъра си, той тържест- вено заявява – многократно и в различни студия на управляваната от него телевизия – че телевизията му ще разкрие страхотна афера за фалшифициране на изборните резултати. От екрана текат надписи: „ГЕРБ подготвят фалшифициране на предсрочните избори“, а самият Бареков споделя съмненията си дали ще доживее до вечерта. До този момент прокуратурата не е заявила нищо и не е обвинила никого.

Излишно е да се питаме откъде в TV-7 се появява информация за осъществената току-що акция. Става дума за телевизия, която вече е интимно близка с „Позитано“ 20, където се намира източникът на доносите, извинете – на сигналите до прокуратурата; вероятно изворът на информация за Бареков е същата авторка на сигнали до г-н Цацаров – Мая Манолова, популярна и като

„сестра Галева“

Няма как да бъде отмината TV-7 при една толкова отговорна пропагандна акция. Става дума за бъдещата телевизия-официоз, която съвсем очевидно ще обслужва новата тройна коалиция. Дори самият факт, че още преди тази медийна бомба Бареков нарушава закона за изборите, като в началото на деня за размисъл повтаря излъченото вече интервю със Сергей Станишев, говори много ясно за неговата внезапно избуяла преданост към левицата. Същият надлежно е забравил, че „Бойко е политически и научен феномен от световна величина“ и че „...има един-единствен политик в България за 20 години. И това е Бойко Борисов.“ В този смисъл дефиницията „капут“, дадена му от обекта на тези словоизлрияния, ми се струва твърде милостива. Плазмодий би му отивало повече.

Този именно медиен натиск е използван като предтекст от прокуратурата, за да бъде нарушено джентълменското споразумение между г-н Цацаров и българския президент. И към 17.00 часа – няколко часа след започналата медийна обработка на Бареков и компания, прокуратурата решава да отговори на „обществения интерес“ и публикува съобщение със следното прелюбопитно съдържание: „350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница „Мултипринт“ – Костинброд, извън количествата, по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини. След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 1б9 НК. На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт“ в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели. В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г. До 8 май 2013 г. „Мултипринт“ ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества.

Разследването по досъдебното производство продължава. По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините (общо 10 палета) са поставени под засилена охрана“.

Това съобщение обаче не отговаря на истината. Прокуратурата просто лъже – и то в най-чувствителния сегмент от този кратък текст: за отпечатаните и готови за експедиция 350 000 бюлетини.

Тук ще отмина дребната подробност, че никой не е преброил дали наистина са толкова, колкото твърдят достойните прокурори. По простата причина, че едно преброяване и детайлен преглед от страна на експерти, които да преценят кои от тях са годни и кои не, би отнело поне една седмица за екип от поне десетина експерти – ако е необходимо този резултат наистина да не буди съмнение.

Очевидно не е било необходимо. Просто са преброили палетите вместо бюлетините. Остава обаче един твърде съществен въпрос: защо прокурорите са подменили заключенията на екипа от тайните служби – в случая – на ДАНС – и на вещото лице от БНБ, които са водили със себе си? А че става дума за подмяна, личи много ясно дори при бегло сравняване на тези заключения с прессъобщението на прокуратурата. Например ДАНС, която осъществява акцията, излиза със справка, цитирана от Руслан Йорданов в статията му „Капутовата революция от 11 май“. В нея можем да прочетем следното: „След кратко разяснение на технологичния процес от момента на спечелване на обществената поръчка до складиране на бюлетините, господин Бончев е развел проверяващия екип от ДАНС в помещения, където са оставени на съхранение 4 броя палета с опаковани в тях бюлетини, отпечатани по три на всеки лист хартия. Листата хартия с отпечатани на тях бюлетини бяха в тяхната си цялост, т.е. изборните бюлетини не са били рязани, сгъвани и лепени. Видимо опакованите листа хартия са намачкани и нацапани. След това проверяващия екип е заведен в друго помещение склад, където се съхраняват около 10 палета с бюлетини. Част от тях ненарязани и несгънати, друга част нарязани, сгънати и слепени в кочан. При първоначалния преглед не бяха установени белязани бюлетини. Констатирано беше, че складът, в който се съхранява така наречената макулатура не е заключен и липсва част от заключващия механизъм – патрона на бравата“. Патронът на бравата може да липсва, но пък са налице камерите, които

24 часа в денонощието заснемат всичко в печатницата – и от които може да се разбере кой е имал досег до тези бюлетини и кой не. Освен това става ясно, че част от бюлетините, които според прокуратурата били готови за експедиция,са несгънати и ненарязани – сиреч за тях изобщо не може да се каже, че те са годни за каквито и да било предизборни манипулации. Каква по-точно част –

това изобщо не е ясно за никого – включително и за достойните прокурори. В случая става дума за една много специфична манипулация, която е трудно обяснима за хората, които не познават производствения процес в една печатница. Тези десет палети, които – както вече стана ясно, съдържат както разрязани и подлепени в кочани (които единствено могат да бъдат третирани като „готови за експедиция“ – и то когато с в кочани по 50 броя, а не по 14 305 – каквито се установиха в посредственото шоу, разиграно с помощта на „поемни лица“ след изборите), така и неразрязани и неподлепени бюлетини – на практика всички те заедно са неизбежен продукт на всяка печатарска дейност: винаги има макулатура, има и свръхтираж. При това колкото по-сложен и отговорен е отпечатания продукт, толкова по-голямо е количеството на брака и свръхтиража. Това в пълна сила важи за печатането на бюлетини – където дори случаен мъничък дефект на матрицата или по-бледо мастило прави бюлетината невалидна. Поради което бюлетините на два пъти минават през нещо като качествен контрол – специалисти, които преценяват дали няма отклонения от образеца. И когато видят такива – колкото и малки да са те, отделят брака – първо при отпечатването, преди бюлетините да са разрязани – и след това след като бъдат разрязани и слепени. При това винаги има свръхтираж – и това е добре известно на всеки, който е работил в печатница. Има го по една много прагматична причина: напълно възможни са рекламации от поръчителя – и трябва да има с какво те да бъдат покрити; напълно възможно е и при транспортирането и съхранението някои от отпечатаните материали да бъдат наранени или да пострадат по някаква друга причина – и това също трябва да бъде покрито от производителя. Включването на високоскоростната печатна машина за нов производствен цикъл – плюс намастиляване на матрицата и отпечатване на първоначалните количества макулатура, която е практически неизбежна – е често много по-скъпо струваща дейност, отколкото предварително да се напечата някакво количество свръхпечат. В някои случаи това е свързано и с време – примерно при възникването на извънредна ситуация в хода на изборния ден то просто не би стигнало за нагласяне на машините и доотпечатване на нови

количества, ако бъдат поискани такива.

„Свръхтираж“ е дума табу в речника на прокурорите, 

ангжажирани с активното мероприятие „Избори 2013“

И ако техните заключения радикално се разминават с тези на ДАНС, то още по-радикално е разминаването им с експертизата на Божидар Василев, който е участвал в акцията в качеството си на вещо лице. Още на 10-ти май, сиреч един ден преди съобщението на прокуратурата, той пише следното: „Бяха ни показани 4 палета с брак от печатната машина. Бракът (макулатура) представлява отпечатани от двете страни листа с по три бюлетини, използван за настройка на машината. Беше ни показано помещение с неизвестен брой отпечатани бюлетини, представляващи брак от другите процеси /сгъване, лепене/ и напълно годни бюлетини, представляващи надтираж по думите на г-н Бончев. Намирам обясненията на г-н Бончев за оправдани поради следното. В полиграфическото производство за изпълнението на всяка поръчка (отпечатване) се предвиждат т. нар. макулатури. (брак) или хартия, служещи за настройка на машините и брак от самите процеси (зацапани и смачкани листа и бюлетини). Макулатурите и брака се определят по т.нар. разходни норми в зависимост от процесите и машините, през които минава изделието.С приближение процента на брак тази норма варира в рамките на 4-5 процента. Тъй като всяко предприятие може да определя нормите на брак в съответствие с амортизацията на неговите печатни и други машини. Намирам за напълно нормално количества брак, представляващи отпечатани

листа и напълно годни бюлетини да останат след отпечатването“. Значенията на понятията „брак“ и „надтираж“ са основно анализирани в цитираната статия на Руслан Йорданов, който ясно посочва, че: „Всяка печатница работи с тираж нето и тираж бруто, като вторият включва и технологичния брак. Технологичен брак се води всичко, което е излязло от машините, но не е разпространено – тоест самият брак плюс надтиража.“ И нещо повече – той привежда в полза на това свое твърдение мнението не на друг, а на Петър Кънев, настоящ депутат от БСП и собственик на печатница „Демакс“, която в течение на 15 години е печатала изборните бюлетини, а при тези избори пък печата изборните протоколи. „Между 0.50% до 5% може да бъде надтиражното производство на една печатница“ – заявява Кънев. Както отбелязва Руслан Йорданов, коментирайки тези негови думи, ако прокурорите бяха отишли не в Мултипринт, а в Демакс, щяха да се сблъскат

със свръхтираж на изборни протоколи (между впрочем доста по-лесно употребими за реални предизборни манипулации). Пет процента при общия тираж от 8 343 000 бюлетини представлява 410 000 бюлетини – прокурорските претенции са за по-малко количество. А ако прокуратурата се беше погрижила да прочете спецификацията на самата печатната техника, на която са се

печатали бюлетините, щеше да види, че и там фигурира до пет процента технологичен брак. Друга дребна подробност е, че печатницата на Йордан Бончев не за пръв път печата бюлетини – и има отработен механизъм относно това какво да се прави с технологичния брак. Досегашната практика, потвърдена в договори и техни приложения, е била той да се съхранява в печатницата до приключване на изборния ден, а след това да се унищожава чрез нарязване – за което също има специална машина. Тази практика не е нарушена по никакъв начин – въпреки че в настоящия договор липсва конкретна клауза за това. За прокуратурата обаче това няма значение. Тя изобщо не говори за свръхпечат, коментирайки случая с тъй наречените „фалшиви“ бюлетини. Тя

говори за възможна подмяна на изборния вот – и всичките нейни действия – например поставянето на печатницата под охраната на военна полиция – работят в полза на тази версия. Снимат се например палети с надписи на населени места – като това се тълкува като доказателство, че те са били готови за експедиция. И на никой и през ум не му минава, че те са разделени по населени места, просто защото става дума за различни бюлетини – с различни кандидатски листи – и че печатането на бюлетини за отделните избирателни райони представлява различни производствени цикли и ползване на различни печатарски матрици. Бюлетините в София не са същите, каквито са примерно в Пловдив, Видин или Хасково. Същите са номерата на партиите, които участват в изборите, депутатските листи обаче са различни; плюс всичко има и партии, които не навсякъде са издигнали свои листи. Затова печатането на бюлетини за София обхваща един производствен цикъл, при който технологичния брак се струпва примерно в една или няколко палети, а печатането на бюлетини за Пловдив – друг, при който матрицата се сменя, а качествения контрол струпва негодните и свръхпечата в други палети. Всъщност това, което можем да наречем коментар на прокуратурата, е нещо като водевил, организиран постскриптум, след изборите. С много прокурори (включително главния такъв) и с поемни лица, които разпечатват плик с няколко кочана с бюлетини, броят ги и го описват, за да може в крайна сметка Роман Василев да разпери пред журналистите една бюлетина от кочана редом с образеца от ЦИК – та да видят те, че бюлетините са реално готови за употреба (и никой не го е грижа за простия факт, че подобна „годност“ може да бъде потвърдена само от специалист). Само дето всичко това е отдавна известно – да, има свръхпечат. Има го при отпечатването на каквото и да е. Неговото наличие обаче не доказва умисъл за подменяне на вота на избирателите. И свръх всичко – няма абсолютно никаква техническа възможност този вот да бъде подменен – дори и при горещото желание на някоя от участвалите в него политически партии. Забележете: в петък късно вечерта бюлетините са все още в „Мултипринт“. По това време избирателните секции са вече запечатани – и се пазят от органите на реда. Как тогава тези струпани в „Мултипринт“ бюлетини биха стигнали там, за където уж са предназначени? И ако изобщо имаше такъв сценарий – кой идиот би ги държал в печатницата, където са отпечатани – след като е ясно, че това е най-уязвимото възможно място за тяхното съхранение? И след като – според партийните доноси от „Позитано“ 20 – те е трябвало

да бъдат разпространени тъкмо от фирмата, оторизирана и без това да ги разнася из страната – то какво би попречило на тази фирма заедно с реалния тираж да разнесе и по няколко пакета повече – вместо 

да си играе на инспектор Дюдю

и да крои планове как да направи двойно дъно на своите микробуси?

Нещо повече: технологията на гласуване е такава, че не предполага на практика никакви подмени. Всяка бюлетина се подпечатва на два пъти от избирателната комисия – когато избирателят я вземе и след това – преди да я пусне в урната. Подпечатва се с печат, който не може да бъде фалшифициран – тъй като по него са направени случайни нарези с нож непосредствено преди започването на гласуването. При наличието на огромен брой наблюдатели и представители на опозиционните сили бюлетините не могат да бъдат подменени освен при едно обстоятелство – като бъде подкупена цялата изборна комисия в съответната секция. При наличието на над 13 000 избирателни секции е повече от ясно, че подобна операция е практически невъзможна.

Всичко това обаче няма значение за прокуратурата. Нейната роля се свежда до това да отключи възможността за насаждане на страхови комплекси и омерзения в съзнанието на избирателите – и за силно форсирана и по същество апокалиптична медийна обработка, която да доведе до желания резултат: преориентиране вота на избирателите, гарантиране на възможността БСП да обере целия наказателен вот – като лишените от него малки партии бъдат отстранени – и снижаване на избирателната активност, като бъдат отблъснати всички онези, за които версията за подмяна на вота е поредното и последно доказателство, че всички са маскари. Именно това е и целта на медийното говорене, последвало в деня за размисъл веднага след съобщението на прокуратурата. Нека си припомним само някои от употребените тогава мантри, които ще се репродуцират отново и

отново – до приключване на изборния ден – а в някакъв смисъл те продължават да се повтарят и до сега – като с това повтаряне се замитат следите от реалната фалшификация на изборите, осъществена от Сергей Станишев, Лютви Местан, придворните им социолози и придворните им полезни идиоти. Ставало дума за „уникална по мащаб и арогантност подготовка за измама на изборите“ – според Сергей Станишев. Пак според него това бил „заговор срещу свободата, конституцията, демокрацията“, като мащабът на този заговор бил „безпрецедентен“.

В същия бомбастичен стил се изказва и Лютфи Местан, според когото:

„Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота на суверена,

представлява, по същество, опит за държавен преврат и насилствено за вземане на властта в републиката“. При това негово изказване няма как да не споменем и странната избирателност на държавното обвинение. Прокуратурата, дала основа за тази съвсем реална манипулация на вота на избирателите, дори от кумова срама не обелва и зъб за мащабното купуване на гласове във Варна, разбито от полицията – при което посредниците са търгували гласове в полза на ДПС.

От своя страна Волен Сидеров изисква свикването на извънреден Съвет за национална сигурност, който да се проведе още същата вечер – и на който да участва главният прокурор, който да докладва ситуацията и установените досега факти; какво се върши до момента, какви разпити текат. Красимир Каракачанов пък отива и по-далече, като иска Борисов и Цветанов веднага да

бъдат арестувани и подведени под отговорност заради гигантския опит за фалшификация на изборите. И всичкото това говорене се случва в деня за размисъл, в който не е допустима никаква агитация и никакви политически коментари, свързани с изборите.

Като капак на всичко Бареков се автогероизира с твърдението, че нямало да го оставят жив до вечерта. И всичко това е обилно гарнирано с анализи на мастити социолози, политолози и „обществени авторитети“ , които за пореден път имат възможността да се възмутят от „варварите“ на Бойко Борисов и да призоват за гласуване в стил 12 без 15*.

Резултатите от това гласуване сърбаме сега.

Равносметката от оперативното мероприятие „Избори 2013“, перфектно проведено от БСП – при очевидното сътрудничество от страна на „деполитизираната“ прокуратура, е вече повече от ясна: патова ситуация в българския парламент, при която изгубилата изборите БСП се самообяви за победителка, и управление на още по-неестествена и изратена коалиция, отколкото беше тройната: в която съдбата на българското правителство на практика зависи от волята на Волен Сидеров и Атака. Всички приказки за това как правителството щяло да бъде експертно, се оказаха само прах в очите на наивниците: новата тройна коалиция е с още по-разводнена отговорност от предишната, тъй като се крепи не на коалиционно споразумение, а на неясни задкулисни договорки, изпълнявани от политически марионетки.

Ясно е и че новите душмани на България са имали време да помислят и за формата на смокиновия лист, с която ще прикриват срамотиите си – и на първо място фактът, че в държава на ЕС се допуска практически цялата власт и мнозинството в парламента да зависят от една профашистка партия, която има в актива си погром над молещи се мюсюлмани в центъра на столицата, и която говори за участието на страната ни в голямото европейско семейство като за „нов колониализъм“. Формата на този смокинов лист впрочем получи красноречивото си наименование „уйдурма“ – и се състои в статегията за изкуствено сваляне на кворума при важни за БСП и ДПС гласувания – чрез нерегистриране на депутатите от Атака. Ясно е и още нещо: че правителството на Орешарски ще обслужва съвсем директно партийните интереси на подкрепящите го партии. Това личи по неговото отношение на проекта АЕЦ „Белене“, за реализацията на който всъщност това правителство идва на власт: първо бе пусната мълвата, че този проект отива във фризера – и всички като че ли си отдъхнаха, но веднага след това лично бъдещия премиер потвърди, че Белене все пак ще се строи – нищо, че националният референдум с подобно искане пропадна. Орешарски не е дотолкова луд да мисли, че този проект може да бъде от полза за България. Той знае много добре, че в него няма нито икономически логика, нито съобразяване с националните интереси на страната, която се готви да управлява – но пък има здрава геополитическа логика в полза на една чужда държава. Щом въпреки това знаене се съгласява с искането на своите политически опекуни, то това означава само едно: че Орешарски не е прагматик, а просто наемник. И че ще танцува под конците на своите кукловоди – закриляйки и прикривайки поредното ограбване на страната ни.

Вероятно е трудно да го докажа, но имам лошото чувство, че това ограбване е последното. След него няма да има държава, ще има само напусната от всичко читаво и свястно територия, с която цивилизованият свят просто ще се чуди какво да прави. Едва ли някой е отминал с пренебрежение една дребна подробност от пейзажа: за да бъде избрано правителството на новата тройна коалиция на БСП, ДПС и Атака, беше напълно достатъчно само един депутат от ордата на Сидеров да гласува в негова полза. Ала веднъж избрано, това правителство просто няма как да бъде свалено по законен път – освен ако самите негови попечители (примерно тези от кръга Монтерей) не пожелаят това и не инструктурат подопечните им Станишев и Местан да гласуват срещу собствения си кабинет. За да бъде свалено едно правителство, са нужни – както при избора му – 121 гласа. В рамките на този парламент те няма откъде да се появят. Тъй че ако поиска – това правителство може спокойно да управлява целия мандат – а евентуалните протести – колкото и масови да са те, могат да бъдат пренебрегнати. Да, това вероятно ще принуди ЕС да ни покаже пътя – което обаче значи и да бъде измислен механизъм за подобно напъждане, тъй

като такъв липсва. Е – и какво от това? Путин нали иска да прави друг съюз, нали Евразия е

на дневен ред – какъв по-лесен начин за осъществяване на вековните комунистически мечти за световно господство на пролетариата? Ставаме диктатура, побиваме се като римейк на Белорус на пъпа на Балканите, Троянският кон се превръща в обиковена бойна кранта – и всичко е наред.

Перспективата да бъде изкаран докрай един парламентарен мандат при наличието на управление, в което участва БСП заедно с ДПС: най-ченгеджийската партия в България, преоформила се отдавна в концерн за търговия с политическо влияние; и заедно с Атака – както находчиво я определиха наскоро – „липсващата комунистическа партия“ – всичко това е за мен много сериозен мотив да се престъпят всички граници на допустимото от управляващите – и да се стигне наистина до диктатура. Другата възможна опция е още по-тежка: знаем много добре какво се случва на Балканите, когато комунизмът (все едно в какъв настоящ извратен вид) се каращиса с национализъм. Една съседна на България страна изчезна именно благодарение на такъв вид каращисване. Ако някой се престраши да пресоли попарата, която си надробихме – а изкушенията за такова пресоляване ще бъдат доста мощни – можем преспокойно и ние да изчезнем – и като

финал Стефан Данаилов да участва в престижен филм, завършващ с думите: „Имало едно време такава страна“, правен от някой роден Кустурица.

Прекалявате – ще запротестират от всички страни. Прекалявам ли?! Случайно да си спомняте кой изобрети култовата фраза: „Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем“. Мислите ли, че е забравена? Можеше ли да ни се размине този вече очертаващ се на хоризонта кошмар? Ами да, можеше. Ако изборите бяха нормални, всичко това нямаше да се случи. Само че изборите не бяха нормални. Имаме реални социологически данни в това отношение. Според изследване на „Сова Харис“ от 17-ти май, 11,9% от избирателите са променили решението си за кого да гласуват в резултат от изнесените данни за намерените бюлетини в печатницата в „Костинброд“. Пак благодарение само на този финален елемент от оперативното мероприятие ГЕРБ са изгубили някъде около 7% от потенциалния си електорат. Даваме ли си сметка какво означава това? Това означава, че в деня на размисъл, когато по закон не се допускан никакви политически послания, българите са били облъчени с такива до степен, при която 11,9% от тях са променили своите избирателни нагласи – като вместо за ГЕРБ са гласували за друга партия или пък – отвратени – са решили изобщо да не гласуват. Това означава, че ако не беше огромната компроматна манипулация на тези избори, ГЕРБ най-вероятно щеше да има пълно мнозинство в настоящия парламент, като – каквито и неприятни спомени да имаме от досегашното им управление, все пак перспективата за настоящия пакт Станишев-Сидеров щеше да ни се размине. Това означава, че ако не беше този сценарий, БСП нямаше да обере целия протестен вот срещу ГЕРБ (това са всъщност въпросните 200 000 гласа в повече в сравнение с предишните избори), а вместо това една или няколко от малките партии, които сега останаха под бариерата, щяха да влязат в парламента – балансът на политическите сили в него щеше да е коренно различен. Да се върна сега на темата: участието на прокуратурата в настоящото мащабно, национално отговорно активно мероприятие. В каква степен е съзнателно това участие, и каква е неговата роля? Омерзителна и нелицеприятна, бих казал. Отказът да се говори за надтираж, какъвто на пректика има при всяко отпечатване и във всяка печатница, както и несъобразяването с експертното мнение на вещото лице и дори на ДАНС, говори за преднамереност и манипулативност – за същото говорят и прокурорските изявления тогава и по-късно – които са в пълен унисон с тирадите на Бареков. Например – на 11 май прокуратурата не посочва, че няма данни за изнасяне на бюлетини от складираните в печатницата, което ѝ е много добре известно. Няма и дума, с която тази институция да опровергае бомбастичните обвинения в „държавен преврат“ и „чудовищно престъпление“, които се сипят в деня за размисъл от участващите в изборите политически лидери. Не е ясно защо до бюлетините не са допуснати наблюдатели и представители на медиите (с едно изключение – на Бареков и TV-7), както и какви причини всъщност наложиха казусът с бюлетините да бъде обявен с толкова превратни тълкувания на 11 май – въпреки договорките за запазването на конфиденциалност, за да не бъде нарушен закона за изборите, направени между главния прокурор и президента на България. Отделен въпрос е дали в цялото това активно мероприятие е участвал пряко и с умисъл и главния прокурор на републиката. Би ми се искало да вярвам, че Сотир Цацаров е просто подведен – от лансирания на предна линия Роман Василев. Това, разбира се, е възможно, но ако е вярно, то на дневен ред стои въпроса – какво прави този наивник начело на прокуратурата? Очевидно обаче той знае много добре какво прави, което личи по впечатляващата избирателност на неговите действия: например докладите на няколко парламентарни комисии, адресирани до прокуратурата и доказващи фрапиращи престъпления на стойност милиарди левове, извършени по времето на предишната тройна коалиция, са поставени на трупчета, а над техните извършители е разпънат чадър. Няколко аспекта, които не могат да не направят впечатление.

На първо място – че прокуратурата си позволява публично обявяване и коментар на започнати, но неприключили дела – като неприкрито намеква за извършени престъпления – и то в условията на предизборна кампания, когато тези нейни намеци могат да се използват (и се използват!) от една определена политическа сила – а именно БСП. Силно се надявам и прокурорите, които са божем юристи, да не са забравили, че съществува такова нещо като презумпция за невинност и такова нещо като следствена тайна – и че прокуратурата по закон и по Конституция няма право на публична преценка кой е престъпник и кой не е – такива права има само съдът. Въпреки надеждите ми обаче не личи да си спомнят за такива неща – което вероятно се дължи на факта, че

в школата на Вишински място за подобни глезотии няма

На второ място – сигналите, които са използвани в хода на цялото активно мероприятие – и на които прокуратурата изглежда има безгранично доверие, са открай докрай анонимни – освен когато не са изпратени пряко от висши и отговорни социалистически лидери – какъвто е случаят с Мая Манолова. Нещо повече – тези сигнали определено носят следите на пропагандни намерения – какъвто е казусът със съпроводителното писмо към записите в къщата на Бойко Борисов – написано уж от анонимен служител на СДОТИ – след като това именно подслушване (най-вероятно единственото, при което имаме документиран разговор) е извършено по чисто криминален начин – който изобщо няма никакво отношение към МВР.

На трето място – давайки охотно гласност на анонимни сигнали и на своята буйна дейност, предизвикана от тях, прокуратурата откровено лъже и замазва истината, когато тя се разминава със скроения от нея сценарий. Тезата за 350 000 готови за експедиция бюлетини, подготвени за манипулация на изборите, са такава откровена лъжа. . Да не говорим за дребни подбробности

като тази, че прокуратурата е заставила собственика на печатницата Йордан Бончев да подпише декларация, че няма да разпространява следствени тайни, свързани с това дело – при което, когато самата прокуратура не тайно, ами съвсем явно твърди неистини, разминаващи се реално с неговите показания, той се оказва с вързани ръце и запушена уста.

Да не говорим за цирка, който беше разигран пред журналистите с тъй наречените „поемни лица“ и разпечатването на плик с два кочана – при което медиите трябваше да повярват, че тези два кочана са абсолютно репрезантивни за версията с 350 000 готови за експедиция бюлетини. Да не говорим за такива подробности като простота логика, която много ясно говори, че подоб-

на операция по подмяна на бюлетини е първо невъзможна, след това – опасна за извършителите ѝ, които биха имали много по-рентабилен и сигурен успех при обикновенно купуване на гласове, и трето – идиотска, тъй като едва ли някой би тръгнал да подменя гласове и би сторил глупостта да остави напечатаните бюлетини в самата печатница до деня на размисъл – след като е имал пълната възможност да ги разпространи още дни преди това. Тези аргументи са очевидни, но не бяха чути от българските избиратели. И нямаше как да бъдат чути, след като медии, политици, прокурори, шамани и прочее скотове им набиваха ежедневно и ежечасно в главите, че се готви фалшификация на изборите – и че ГЕРБ могат да спечелят само чрез такава.

Първият сигнал доколко това не е така, беше даден от самата прокуратура, която – вместо да образува дело за фалшификация на изборите, извършена от някакви отговорни фактори в ГЕРБ, образува дело срещу бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който бе обвинен за престъпление по служба. Прокуратурата твърдеше, че по време на подготовката за изборите той не бил изпълнил служебните си задължения и не бил осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по отношение на изпълнението на задълженията на „Мултипринт“ ООД да отпечата и достави бюлетините за гласуване. Според обвинителния акт неговото бездействие било създало „обществени нагласи, довели до недоверие

от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес“. Това недоверие бе факт, само че беше създадено не от неговото бездействие, а от действията на прокуратурата, която се държеше така, сякаш намерението да се фалшифицират изборите е безусловно доказано. След като видя, че нейните аргументи нямат ресурс да издържат пред съда, прокуратурата се опита да се измъкне по терлици с обвинение срещу нещастния Желязков. Яловата обосновка на този обвинителен акт обаче стана причина делото да бъде върнато от Софийския градски съд обратно на прокуратурата, поради открити от съда процесуални нарушения. Прокуратурата обжалва това съдебно решение – в резултат на което и апелативния съд върна делото, като отбеляза, че забележките на градските съдии по обвинителния акт са верни, но има и още, които те не са отбелязали – например че „Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава по чл. 282, ал. 1 НК (престъпление по служба)“. Тъй като това решение не може да бъде обжалвано, окончателното фиаско на прокуратурата извади на показ манипулативния характер на нейните първоначални обвинения. Не е зле да отбележим и факта, че това дело пропадна точно по начина, по който пропадна и делото за подслушването: първоначалното бомбастично обвинение се спихна, а след него пропадна и скромния казус за неупражнен контрол. Така прокуратурата изгуби своя нравствен престиж, позволявайки да бъде използвана като инструмент в предизборната борба. Изгубиха и българските избиратели, които бяха манипулирани в деня за размисъл – и чийто вот в крайна сметка бе подменен в резултат на тази манипулация. Изгуби и България, който днес е управлявана от едно правителство, чиято подкрепа се дължи само на алчността и желанието да бъдат обслужени руските интереси за сметка на националните. Кой спечели? Спечилиха само БСП и нейните клонинги. Както и шутът, който разигра целия този цирк. Цялата тази пропагандна вакханалия излъчи и специфичен свой герой – достатъчно репрезентативен за подлите времена, в които живеем – Николай Бареков. Навитата му бездуховна пружинка, благодарение на която славословеше ГЕРБ с постоянството на механична играчка, сега е навита в обратната

посока – и още не се е развила докрай. Още тогава той постигна своеобразен рекорд по налудност, като организира протест в подкрепа на главния прокурор. Да, да – правилно ме чухте – „протест в подкрепа“... С докарани от цялата страна бусове с протестиращи, на които Бареков заплащаше харчовете за това повече от странно посещение. Които между впрочем изразиха и следното демократично мнение: ако трябва, и с автомати ще го браним. Кого? Главният прокурор, разбира се. После Бареков трансформира своя патос в политическото поле, обясни как плачел за бедните, дари почти половин милион лева на новоучредената си партия, и изрази мераците си да управлява два мандата България. Звучи малоумно, но знае ли човек – в този драматичен момент от световната история, в която Путин гради отново Берлинската стена между Изтока и Запада – и когато по чисто Хитлеров маниер анескира Крим, е възможно буквално всичко. И като нищо утре можем да видим Бареков в ролята, която днес разиграна Волен Сидеров – и в някаква бъдеща тройна коалиция, създадена в името на политическия келепир.

*Faktor.bg предлага откас от новия политически анализ на Едвин Сугарев "КОЙ?". Той е продължение на книгата "Подлите времена". На 19 май, понеделник от 18 ч. тя ще бъде представена на площад „Княз Александър I”, на мястото на бившия Мавзолей .