ДАНС и Специализираната прокуратура разследват скандалния кмет на врачанското село Бели извор - Кирил Илиев, за демонстративно насаждане на престъпна комунистическа идеология и излагане на публични места на символи и образи от времето на обявения за престъпен комунистически режим. Кметът обича да вижда образа си редом до снимките на Живков и Путин, и дори е пуснал специален календар. Ако институциите имат добра воля и пазят законите на страната, това вероятно ще бъде първият случай, в който длъжностно лице може да застане пред Темида за нарушаване на чл. 108 от Наказателния кодекс и да получи присъда до три години лишаване от свобода.

Разследването тръгва след сигнал от Валя Георгиева Кръстева, председател на Клуб „Журналисти срещу корупцията“ - Враца, изпратен през юли до окръжния прокурор на областта Десислав Начков.

Ето какво пише в него Кръстева:

„УВАЖАЕМИ Г-Н ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,

Сезирам Ви за незаконни действия на кмета на с. Бели Извор Кирил Илиев по смисъла на чл.108 от НК. Мотивите за това са – на сградата на кметството в с. Бели Извор е поставен билборд с лика на Тодор Живков, в кабинета на кмета е поставен портрет на Тодор Живков, издаден е календар с лика на Тодор Живков и герба на селото.

От приложените снимки е видно, че кметът на с. Бели Извор Кирил Илиев оказва почит на Тодор Живков, който е първи секретар на БКП от 4 март 1954 г. до 10 ноември 1989 г. Тези действия са гавра с паметта на жертвите на комунистическия режим, противоречат на приетото на 18 септември Решение на Народното събрание в подкрепа на Пражката декларация, представляват нарушение на обнародвания на 05 май 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен и са престъпление по смисъла на чл.108 от НК.

Тодор Живков, в качеството му на първи секретар е най-висшият „ръководен деец“ на БКП, с което отговаря на хипотезата на чл. 1 и чл. 2, ал.1 от Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен:

Чл. 1.(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2.(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.“

Актът на публично оказване на почит на лицето, което е било ръководител на обявената за потъпкваща човешките права и демократичната система организация, съгласно чл.3 от Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, е проповядване на антидемократична идеология и е престъпление по смисъла на чл. 108 от НК, за което се предвижда наказание от до 3 години лишаване от свобода или глоба до 5000 лева.

Чл. 3.(1) Посочените вчл. 1и2обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“

Само седмица по-късно окръжният прокурор на Враца препраща сигнала по компетентност до Специализираната прокуратура в София(виж в галерия, б.р.). Оказва се, че независимо от Валя Кръстева сигнал до държавното обвинение за безобразията на самозабравилия се кмет е изпратил и Илиян Нисторов от Враца

Само седмица по-късно вече е образувана преписка №00391 от 2016, а преди дни във Враца и Бели Извор пристигат агенти от ДАНС, които разследват престъпната пропаганда на кмета, разговаряли са с жалбоподателите, събрали са свидетелства и от други граждани, получили са обяснения и от самия кмет. Въпреки предприетите мерки, скандалната пропаганда продължава да 

виси демонстративно по сградата на кметството

и в кабинета на Кирил Илиев. Хора от селото разказват, че се опитали да направят няколко пъти забележка на Илиев, но той твърдял, че не се притеснява от законите.

Не по-малко скандална е биографията на Кирил Илиев - пенсиониран ЗКПЧ от армията, но устремил се чрез националистически партии към местната власт. През периода 2007-2011 г. е общински съветник от „Атака“ и областен координатор на Сидеров. След това става кмет на Бели Извор от листата на ВМРО на Красимир Каракачанов, а на следващите избори „калинката“ вече е кмет на селото от партията на Велизар Енчев „Българската пролет“. Формациите, към които гравитира през последните 10 години Илиев, дефинират ясно и профила му – пишман патриотизъм, който минава през любовта към Русия, Държавна сигурност и ретроградни сили, които агитират за откъсване на България от ЕС и НАТО.

Оказва се обаче, че зад пропагандните комунистически пориви на селския кмет се прикриват интереси към лихварство, злоупотреби с власт, облагодетелстване от корпоративни интереси.

Хора от селото твърдят, че раздавал кредити на черно, срещу дебела лихва, а борчлиите записвал в дебел черен тефтер (виж ТУК разкрития на сайта„Свободна Враца“,б.р.). Именно това става повод Валя Кръстева да изпрати 

сигнал и до НАП, 

защото правело впечатление, че кметът води и доста охолен живот – чести екскурзии в чужбина и т.н.

Хората от района припомнят и една любопитна история от 2011 г. Илиев организира протест, яхвайки недоволството на жителите на Бели Извор от горенето на боклук в пещите на циментовия завод "Холсим". Вдига се голям шум, а Илиев и още няколко човека от инициативния комитет са поканени в „Шоуто на Слави“, но изведнъж атакистът се покрива и зарязва протестите, отказва се да бъде народна съвест. Скоро след това се появява с нов автомобил и се превръща в най-ревностния защитник на завода-замърсител, демонстрира близки отношения с изпълнителния директор. на "Холсим". Поведението му недвусмислено буди единствено съмнения, казват хората от селото.

„С други думи, имаме работа с типичен ретрограден тип, но от "модерната" категория - носталгик по Тато и комунизЪма, с нестихващ апетит към благата на капитализЪма“, казва иронично пред Faktor.bg Кръстева. Тя се надява на справедливост, но последна дума имат ДАНС, Специализираната прокуратура и Темида.