Косара Белниколова

Комисията разкриваща досиетата и тайния живот на бившата комунистическа Държавна сигурност издаде поредния интересен сборник за работата на секретния отдел за културно историческо разузнаване, известен като 14-ти отдел на ПГУ. Реално културно – историческото разузнаване се създава през 1973, но изследователите фиксират периода още от 1970, когато се създава група по разузнаване от оперативни работници в областта на културата и изкуството. Те трябва да ръководят и обучават секретни сътрудници. Основният принцип на действие е конспирацията. От разсекретените документи става ясно, че идеолог за формирането на подобна структура към ДС е бащата на тракологията, покойният проф. Александър Фол. Тогава той е изключително близък до Людмила Живкова – дъщерята на първия човек в държавата и партията – Тодор Живков.

Самото създаване и развитие на културно – историческото разузнаване през 73-та е свързано най-вече с гигантоманската идея за тържествено честване на 1300 години от създаването на България. Понеже в основата на това начинание е дъщерята на вожда, за него потичат много средства, ангажира се целият ресурс на държавата. Официално задачата на това разузнаване е да събира информация – най-вече строго секретна, за научни, културни и исторически институти зад граница в капиталистическите държави. Също така да издирва и да доставя документи и да разработва чужди граждани пак с тази цел. Но в крайна сметка зад тази привидно родолюбива мисия се крие едно активно мероприятие, което има единствената цел да бъде подпомогната културната 

легитимност на партията БКП,

както и да има една индулгенция на разузнаването, разказва пред Faktor.bg Екатерина Бончева, от Комисията по досиетата.

Официално тайните комунистически служби използват понятието „придобиване на документи”, но реално голяма част от тях са просто откраднати по най-престъпен начин. Най-фрапиращ е случаят с „История славянобългарска”, съхранявана на Атон.

Хората, които трябва да работят като сътрудници към този специален отдел, който се състои от 14 души, се набират най-вече от средите на учени, изследователи, журналисти. Сред тях са имената на бившия президент Георги Първанов, агент Гоце, академик Георги Марков -  агент Роман, екс шефът на Дирекцията по вероизповеданията проф. Иван Желев - агент Ангелов, покойният варненски владика Кирил - агент Добрев и др. Те получават от разузнаването дискретна, но много сериозна подкрепа, особено когато някой трябва да замине за чужбина. Или с други думи – съгласяваш се на това сътрудничество и имаш възможност да пътуваш в омразния капиталистически свят. Странното е, че създаването на този отдел съвпада с друга идентична и легитимна дейност – към тази на служба ”Културно наследство” към Комитета за култура и към Външно министерство. Въпросът е защо да се създава тази тайна структура, след като има легитимен начин държавата и институциите й, да се сдобият с важни исторически документи, ако не оригинали, поне копия? Анализите показват, че такава структура към ДС няма аналог в никое от другите разузнавания в бившия Социалистически лагер. Такава структура няма дори и могъщата КГБ. Всяка дейност, която тя извършва и оценката, минават през тогавашния министър на външните работи Димитър Стоянов, който е член на Политбюро на БКП, но и през главния съветски съветник – Иван Савченко. Има редовни заседания, на които се правят анализи и оценки на „придобитото”, т.е на откраднатото. Има документ, който показва, че там присъстват „тежко” и други съветски съветници. Среща се името на Алексей Косалапов, например. Интересно е какво се случва с документите, които са взети, както и с предметите. Голяма част от тях не могат да бъдат пуснати в научно обръщение, да се легитимират и покажат на обществото, защото са 

откраднати и трябва да се пазят в тайна, по сейфове и хранилища

„История славянобългарска” беше открита в касата на Бриго Аспарухов, шеф на НРС като е била предавана от каса в каса на хората от Първо главно управление. От друга страна е записано в документи на ДС, че документи не могат да бъдат пускани в научно обръщение, защото секретните сътрудници ще бъдат разконспирирани – т.е българските учени, които буквално са ги откраднали. Тези документи или материални паметници, са били първоначално занесени в централа на ПГУ на „Хайдушка поляна” и са пазени на 13-тия етаж в 13-та стая, без каквито и да било условия, необходими за съхранението на подобни документи с хилядолетна история. Затова дори един от началниците на отдел 14-ти – полковник Георги Авджиев пише до шефа на ПГУ Гоцев, че има реална възможност за похабяването им и лишаване на възможност за тяхното използване. Той предлага в това помещение да се проветрява най-малко един път дневно за регулиране на температурата – нещо, което е недопустимо. В отделни случай помещението е можело да бъде използвано за партийни съвещания. Авджиев дори предлага да бъде предоставен железен двукрилен шкаф, в който да бъдат пазени най-ценните материали – с оглед да могат да се заключват и да се предотврати унищожаването им от пожар.

Странното е, че тези материални паметници в момента не са в Комисията по досиетата, няма ги и във фонда на бившата ДС. Твърди се неофициално, че са прехвърлени в две хранилища, но се предполага, че по-голяма част от тях са били разпродадени и направо

откраднати за частни колекции

Обществена тайна е, че след падането на комунизма шефове на тайните служби и агенти се оказаха едни от най-големите колекционери на исторически и културни паметници.

Изследователите, проучвали архива на 14-и отдел установяват, че Културно-историческото разузнаване не е било по-различно от останалите структури на ДС. Според мен дори то не е повишавало, а по-скоро е занижавало международния престиж на България, защото става въпрос за кражби. Например за кражбата на „История славянобългарска” са били ангажирани хора от резидентурата в Атина, които са били на дипломатически позиции. Имало е опасност от много голям дипломатически скандал. Доколкото си спомням, мисля, че Петър Младенов е издал нареждане, което гласи в тези акции да не бъдат въвличани български дипломати. В един от документите е записано, че част от Германския манастир – част от малката Света гора, са искали да бъде използват за прикрита база на Първо главно управление, обяснява Екатерина Бончева.

От запазените архивни документи се изяснява и технологията на работа на специалния отдел. Показателна в отношение е операция „Г” Службите получават информация, че в София гостува американски учен. Обектът е обозначен като „Майкъл“. Той носи със себе си микрофилми на славянски ръкописи, заснети в други страни. Така се стига до мероприятие „Г“. Целта е да се проникне в хотелската му стая, в негово отсъствие и да преснемат важните документи. Американският учен е поканен на официална вечеря. В ресторанта е под непрекъснат контрол, а през това време родните чекисти влизат в стаята му и изпълняват поръчката на партията.

Публичното огласяване на истинската дейност на 14-и отдел на ПГУ е шамар за българската наука, но по-сериозният проблем пред обществото, че тези паметници днес са в неизвестност, откраднати и разпродадени в частни колекции от бивши шефове на ДС.